Цялата в черно, с фередже и с тъмни очила тя обикаляла из арабските страни
Познавала се лично с милиардера Вили Бец, за когото работила дълги години
Митничари на границите викали полиция, не можели да повярват, че крехката българка сама управлява 40-тонната машина
Николина Манева е първата жена тираджия в България. Зад гърба си тя има стотици пътувания до различни точки на планетата. Обиколила е цяла Европа и по-голямата част от арабския свят. Българката се впуска в това приключение без страх, че ще трябва да изпълнява маршрути до места, в които кипят ожесточени военни действия. В Иран, Ливан и Сирия местните не могат да повярват на очите си, че виждат жена зад волана на 40-тонната машина.
Само преди дни Николина навърши 65 години. Заобиколена от най-близките си хора, тя си пожела здраве и разбирателство. Нейната вълнуваща история разказа пред "168 часа" дъщеря й Йона.
- Йона, майка Ви е първата жена тираджия в историята на България. Кога и как тя реши, че това е призванието й?
- Да, за своето време майка ми наистина е била първата и единствена жена в тази мъжка професия. Никога преди да влезе в нея, тя не се е замисляла, че може да се занимава професионално с това. Началото е поставено, след като с баща ми се местят в София, където той започва първо работа като шофьор на автобусна линия, а след това изкарва и курсове за професионален шофьор. Без да е планирал нещо специално, просто му хрумва да й предложи и на нея едно обучение. Майка ми се съгласява веднага и се впуска в това ново за нея преживяване. Записва се в център за подготовка на международни шофьори и с присъщото на младостта дръзновение приема предизвикателството да учи в това "мъжко" училище. След 6-месечното обучение приключва с отличен успех и навлиза в шофьорската професия с истински летящ старт. Веднага прави впечатление на всички с дисциплината и отговорността си. Малко след това кандидатства за работа в елитното тогава държавно дружество СО МАТ, което е било гордостта на социалистическата икономика - една от най-големите спедиторски и транспортни фирми в Европа. По това време в същата фирма вече работи и баща ми. Тя е одобрена от шефа веднага. Така мога да опиша началото на пътя й в тази сфера.
- Имала ли е лични срещи със собственика на германския транспортен лидер Вили Бец и с какво впечатление е останала от него?
- Да, имала е доста срещи с основателя на най-голямата транспортна фирма в Европа. През 1945 г. едва 17-годишен той започва бизнеса си, а през 60-те години на миналия век установява контакти с тогавашната фирма СО МАТ София, в която работи майка ми. Пред мен лично тя е описвала вече покойния Вили Бец като доста добър и земен човек. Контактувал е свободно с всички лица, които са били в компанията му. Не е имало момент, в който да се държи като висшестоящ. Бил е социален и разговорлив. Не е делял хората според ранга им в бизнеса му. Отношението към всички е било еднакво. Нямало е разделение. Дори и аз като съм ходила на гости в немския град Ротлинген, който е седалище на фирмата, съм го виждала доста пъти да се разхожда свободно и да разговаря с всички хора, независимо от това, че е бил един от най-големите милионери в страната.
- Споделяла ли Ви е да е имала моменти на притеснение от факта, че в работата й мъжкото съсловие е било абсолютно мнозинство?
- Не, поне пред мен не е споделяла да е имала някакви притеснения от това. Разбирала се е с всичките си колеги. Те също не са гледали на нея по по-различен начин само заради факта, че е жена. Тя е много директна и ако имала нещо, си го е казвала без притеснения, а и баща ми е бил до нея. Всички са знаели, че те са семейство. Никой не я е притеснявал. Даже напротив - държали са се приятелски и колегиално. Не е усетила някакво отношение, което да я разтревожи.
- До какви дестинации е пътувала Николина?
- След като ръководителите й се убеждават, че тя притежава сериозни професионални качества въпреки младата си възраст, директорите на СО МАТ й предлагат да поеме задгранични курсове. Моята майка е пътувала във всички европейски държави, както и в страни от арабския свят. Пропътувала е надлъж и шир и два континента - Европа и Азия. От арабския свят е била в Иран, Ирак, Ливан, Сирия, Пакистан, Таджикистан. Съвсем първият й курс, който прави, е бил Франция - Техеран. По това време ситуацията в Близкоизточния регион била доста напрегната заради войната в Ирак. Тя обаче се съгласила да измине 2000 километра през Турция и още 1000 през Иран. Шофирала е в кервана от тирове, облечена от глава до пети в черно, с фередже на главата и с тъмни очила - според законите на исляма. На турско-иранската граница се превърнала в истинска сензация. Шефът на митницата възкликнал, че за 37 години работа на пункта за пръв път виждал жена зад волана на 40-тонна машина. Дошла и полиция, защото никой не можел да проумее каква е тази дама, която се върти между шофьорите. След като се уверили, че е служител на Вили Бец, я пропуснали в челото на колоната.
- Все пак тя е работила в едни изключително смутни времена и то до размирни точки из арабските държави. Има ли ясни спомени за моменти, в които животът й е бил застрашен?
- В тази професия винаги има риск за живота, дори и да не си в арабския свят. Чувала съм много случки, но тогава бях доста малка и не осмислях нещата, не разбирах каква саможертва са правили за мен и брат ми Димитър моите родители. Всичко е било с цел да ни предоставят нещата, от които сме имали нужда. Аз завърших средното си образование и след това се записах да следвам "Право", както и моят брат. Относно въпроса, който ми задавате, се сещам за случай на техен колега, който е бил приспан в камиона, след което са извадили орган от тялото му. Неприятните и фатални истории са много, но за щастие близките ни са живи и здрави.
