И от двата лагера призовават за широк дебат, за да не бъде вкаран парламентът в неприятна ситуация
Първите спечелени 2 от общо 60 жалби във ВАС предричат сблъсък с директиви на ЕС, но и реална опасност от санкции за граждани и фирми, без съдебни дела
Как да реагира българската държава, когато нейни граждани попадат под ударите на глобалния закон “Магнитски”?
Трябва ли да има “черен списък” на хора и фирми, свързани със санкционираните, или е необходимо да се напише закон, който да регулира действията на държавата. Откога да влезе в сила той - със задна дата или само занапред?
Тези въпроси се дискутират у нас повече от 8 месеца, слад като на 2 юни 2021 г. САЩ предприеха безпрецедентни мерки. С тях бяха санкционирани трима българи и свързани с тях юридически лица, за предполагаемо участие в корупция, предприето за 1 ден в историята на програмата - бизнесменът Васил Божков, политикът Делян Пеевски и бившият зам.-шеф на Бюрото за контрол на Специалните разузнавателни средства Илко Желязков.
Според американските органи това публично обявяване на санкции е най-широкообхватното действие на глобалния закон “Магнитски”. Въпросите дали и какъв български вариант да има, станаха особено актуални преди седмица, когато
ВАС обяви
за нищожен
“черния списък”
по 2 дела, образувани по жалби на майката на Делян Пеевски - Ирена Кръстева, и на съпругата на Васил Божков - Елена Динева. Общо делата са 62, като най-вероятно ще завършат по сходен начин. Те са заведени от хора със запорирани сметки и спрян достъп до бизнес и услуги, попаднали в “черния списък”, съставен от българското правителство. Това са т.нар. свързани лица със санкционираните. Част от тях са посочени от САЩ, а други - от нашите власти след проверки в регистрите.
След решенията на ВАС се заговори за спешна нужда от закон. “24 часа” потърси мнения на юристи на диаметрално противоположни позиции, но и двата лагера препоръчват широк дебат.
Според проф. Пламен Киров от Юридическия факултет на Софийския университет решението на ВАС е “най-звучният шамар” от 30 години насам за изпълнителната власт и подобен закон е излишен.
Не така мисли бившиятправосъден министър Иван Демерджиев, чийто екип е подготвял закон не заради санкционирането по “Магнитски”, а да се предпази икономиката при подобни действия от страна на трета държава.
(Мненията на проф. Киров и на бившия министър Демерджиев - долу.)
По силата на глобалния закон през юни на Пеевски, Божков и Желязков американските власти незабавно бяха блокирани имущества, които са в САЩ или са във владение и контрола на американски граждани. Освен това бяха блокирани и дружества, притежавани пряко или непряко, с дялово участие от или над 50 процента. (Виж точната хронология в тези 8 месеца - в инфографиката)
Американските мерки бяха ясни - администрацията на САЩ няма да работи с включените в списъка лица, те нямат достъп до държавата, а активите им в тази страна (ако имат такива) подлежат на незабавно замразяване.
Като административен акт това решение би могло да се обжалва пред американски съд и един от санкционираните – депутатът от ДПС Делян Пеевски, обяви, че е задвижил подобна процедура.
Важен детайл в “Магнитски” е, че единствено и само на територията на САЩ американските органи не са длъжни да се съобразяват с българските закони, да се мотивират и да сочат доказателства.
Как реагираха
българските
власти
2 дни след него Министерският съвет у нас прие неприсъствено Решение №441 за действия във връзка с наложените от САЩ санкции. Създадена беше постоянна работна група от МВР, Министерство на финансите, ДАНС и НАП, която да изготви и поддържа списък на лица, които могат или са с потенциал да попаднат в обхвата на американските санкции. Списъкът стана публичен, а държавни и общински предприятия трябваше да прекратят отношенията си с лицата от него и да не влизат в нови.
Този акт на Министерския съвет
предизвика бурни
двуполюсни
реакции сред
политици
и юристи
Една част приветства мерките като защита на националния интерес (каквато е и позицията на служебното правителство), а друга приема това като юридически отказ от национален суверенитет.
Дебатите не отговориха какъв беше правният механизъм за българските санкции и доколко допустим е той спрямо действащите закони.
Последва вълна от административни жалби до ВАС от български граждани и фирми, включени в тези списъци. Те се жалват пред съда, че им се отказва достъп до банковата система в страната, че са закрити сметки, блокирани са кредитни и дебитни карти, други не могат да получават пенсии или най-общо - затруднява се личният и служебният живот, без да са съдени или обвинени в престъпление от българските органи.
Други твърдят, че здравословното им състояние е застрашено, защото
няма как да
платят лечение
и лекарства
Търговските дружества посочват пред съда, че актът на Министерския съвет и прилагането му ги водят до несъстоятелност, защото не могат да се разплащат.
Тези жалби са индикация и за бъдещи претенции за обезщетения към държавата. Ако решенията на двата тричленни състава на ВАС бъдат потвърдени и от петчленни, Пеевски, Божков и Желязков също ще могат да съдят държавата за вреди и санкциите да отпаднат.
Според привърженици и противници на решението на правителството за т.нар. “български списък” първият значим проблем е как е взето решението на МС. Първата група е категорична, че налагането на санкции на български граждани и юридически лица от трета държава е проблем, който държавата не бива и не може да неглижира.
Опонентите им смятат, че действията на държавата са били прибързани, не е била извършена предварителна оценка на последствията, не е проучена правната рамка и не е постигнат баланс между обществените и частните интереси. Затова и юристите очакваха с интерес как съдът ще отсъди по различни казуси в списъка.
На 3 февруари 2022 г. едновременно бяха обявени първите 2 решения на Върховния административен съд след подадени жалби на хора от “българския списък” - Ирена Кръстева - майката на Пеевски и фирма “Интернюз 98” ООД, което според информацията от САЩ е свързано с Васил Божков и съпругата му Елена Динева.
Двата съдебни състава приемат, че
обжалваният
акт е нищожен,
защото е издаден
при липса на
компетентност
от Министерския съвет, както и че не е спазено изискването да е издаден въз основа и да не противоречи на нормативен акт на ЕС, на Конституцията на България, на национален закон или на международен договор, ратифициран от страната ни.
В прессъобщението на ВАС се обобщават мотивите на двата съдебни акта: “глобалният закон “Магнитски” би могъл да бъде основание за бързи и своевременни действия на националните власти, но ако има национален закон, какъвто не е налице. Затова и “Магнитски” няма пряко приложение на българска територия. Това прессъобщение, а не съдебните актове,
даде политически
аргументи
за незабавен
специален закон,
който да се прилага от българската държава в случаи на санкции от други държави, които заплашват финансовата система и икономиката на страната.
ВАС се позовава на т.нар “Блокиращ регламент” (ЕО) № 2271/96 на Съвета от 22 ноември 1996 г., който се отнася за “единни действия на ЕС срещу незаконосъобразните последици от законодателството на трети държави, имащо извънтериториално приложение. С Блокиращия регламент се цели да се противодейства на незаконосъобразните последици от санкциите на трети държави с извънтериториално приложение. Затова и съдът заключава, че по силата на този регламент държавите-членки на ЕС, са задължени да не спазват законодателство с извънтериториално приложение или всяко административно, съдебно или арбитражно решение, защото ЕС не признава приложимостта и последиците му спрямо операторите от Европа.
Блокиращият регламент има за цел да гарантира свободата на лицата в ЕС сами да вземат стопанските си решения.
Затова и съдебният състав се позовава на обединени дела С-402/05Р и С-415/05Р на СЕС, в които е прието, че
не могат да
се налагат
ограничителни
мерки
едностранно от
държава членка,
тъй като това може да повлияе на вътрешния пазар и да има ефект върху търговията между държавите членки. Налагането на рестриктивни мерки би могло да наруши и конкуренцията.
Затова и юристи от двата лагера съветват този път да се направи задълбочен анализ на съдебните актове, с които ВАС е обявил за нищожни решенията на Министерския съвет, за да не бъде вкаран парламентът в деликатна ситуация. Прибързан закон може да доведе до сблъсък с европейското законодателство, което е с приоритет пред вътрешното, и нова лавина от съдебни производства и претенции за обезщетения и вреди от действията на държавата. Евентуалният нов български закон би противоречал на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по които България е страна.
Въвеждането на специален режим, който да лишава и стопира от участие в бизнеса на физически и юридически лица без досъдебни и съдебни производства, без събрани доказателства и т.н., също би бил уязвим от правна гледна точка.
Юристите, които “24 часа” помоли да коментират появата на подобен закон, са убедени, че трябва широк експертен дебат преди окончателното му внасяне в парламента, защото е реална опасността за необосновано санкциониране на граждани и фирми за неограничен период . При това, без да се спазват ефективни и бързи процедури за защитата на правата и интересите им.
Проф. Пламен Киров:
От 30 години не е имало за МС подобен звучен съдийски шамар
Препоръчвам специален закон да не се
приема - държавата ще понесе много загуби
АНА МИХОВА
- Проф. Киров, трябва ли да има български закон, който да урежда действията на държавата при санкциониране на наши граждани по глобалния закон “Магнитски”?
- Парламентът може да приеме какъвто си пожелае закон. Неговата законодателна прерогатива не е ограничена по никакъв начин, тоест, ако Народното събрание пожелае, може да приеме и закон за секса. Въпросът е обаче дали, когато една държава в света прилага своето вътрешно законодателство по отношение на наши граждани, и им налага санкции, тогава ние ще трябва да приемаме винаги закони, с които да уреждаме последиците от това. И не се ли поставяме в зависимост от законодателството на чужда държава. Ако парламентът или по-скоро правителството смята, че това е редно, а то най-вероятно ще излезе с такава инициатива, то къде отива суверенитетът на държавата и на това ние сами да определяме начина, по който тя се управлява. Ние се поставяме в зависимост и се опитваме да регулираме ефекта от решение на други държави.
- Но нали идеята на списъка, създаден от финансовото министерство през лятото на м.г., беше да не пострадат държавни дружества, защото това не е коя да е държава, а САЩ и оттам минават паричните потоци?
- Тогава да излезем от тази система SWIFT. Какъв е проблемът?
- Вероятно като конституционалист бихте препоръчали да има продължителен дебат, а не да се бърза в писането на закон?
- Аз препоръчвам изобщо да не бъде приеман такъв закон. Правителството, ако иска да предотврати загуби за държавни дружества и за държавни банки, доколкото такива съществуват, можеше да го направи и без закон.
- Как?
- Ако толкова много се интересуват, да се обърнат, ще им дам съвет.
- Каква е целта на този законопроект?
- Целта е да излязат от много неприятната ситуация с решението на ВАС за този черен списък, което е такъв звучен шамар по отношение на юридическия екип на Министерския съвет, че по-голям не може да бъде. Толкова звучен шамар изпълнителната власт не е получавала последните 30 години.
- Но списъкът не беше ли направен с благородни цели?
- Оставете благородните цели. Пътят към ада е постлан с благородни цели. Като искат да правят закон, да го правят. Ще видим след това как Конституционният съд ще се произнесе по закона, както сега ВАС се произнася по отношение на списъка.
- От гледна точка на конституцията кое би било слабото място на закона?
- Слабото място е, че ние не можем да прилагаме чуждо законодателство и да поставяме нашето в зависимост от закони на други държави.
- Другите страни в ЕС как реагират, когато техни граждани са санкционирани по “Магнитски”?
- Има решение на ЕК, че на територията на ЕС не могат да бъдат прилагани санкции, които са постановени от други държави, които ограничават основните ценности на съюза. Но нека да дерзаят, да видим какво недоносче ще се получи.
Иван Демерджиев, ексминистър пред БНР:
Има нужда, иначе една
банка за 24 часа може
да стане чейнджбюро
“Ние бяхме подготвили концепция за бъдещ закон, чиято цел не беше да се прилага законът “Магнитски” на територията на България, а да се предпази държавата, най-вече държавните органи и предприятия, както и структуроопределящите предприятия, които са в специален нормативен списък и имат огромно значение за стабилността на държавата в икономически аспект - как те да се предпазят от действието за закона “Магнитски”. Защото, макар той да няма пряко действие в България, има екстериториално действие и много лесно това действие би могло да засегне тези структуроопределящи за нас органи и предприятия.”
Това коментира пред БНР бившият правосъден министър Иван Демерджиев. Според него правото на ЕС не забранява подобна уредба, с която държавата да предпази своите органи и структуроопределящи предприятия.
ЕС усилено разработва свой вариант на “Магнитски”, с който да се бори с корупцията в държавите членки, уточни Демерджиев. И допълни, че някои страни в ЕС вече имат законодателство, сходно на това, което се разработва у нас.
По думите му България не може да поеме икономически удар, какъвто може да дойде по линия на прилагането на американския закон “Магнитски”.
Той даде и пример: “Една банка - много бързо могат да бъдат спрени международните ѝ разплащания и на практика да се превърне в обикновено чейнджбюро за 24 часа.”
Редица държави са преценили, че нямат необходимост от подобно законодателство, но нашата има, убеден е бившият министър на правосъдието.
