- Г-н Василев, преди няколко дни излезе решение на Административен съд – Бургас, с което се отхвърля искането за обявяване за нищожно на решението на РИОСВ Бургас за съгласуване на инвестиционното предложение за изграждане на курортен комплекс „Алепу Вилидж“. Как ще коментирате?
- Да, на 15.02 е постановено решението. Важното е следното: съдът е разгледал обстойно всякакви хипотези, свързани със съгласуването на инвестиционното предложение по линия на екологично законодателство и компетенции на органите, и не са открити нарушения или други пороци.
- Това сякаш е в остро противоречие с общото мнение, че с изграждането на проекта ще се наруши екологията в района?
- За съжаление, трябва да се каже, че общото мнение е било подвеждано от много популисти през годините. Фактите са различни. Факт е, че това място преди десетилетия представляваше само обрасли с храсталаци и тръни частни ниви, с минаващ покрай тях път, който още тогава пропадаше. Факт е, че мястото няма нищо общо с блатото Алепу. Факт е, че проектът спаси и пътя, и плажа от разрушаване. Това са фактите. Решението на РИОСВ Бургас, както и цялата процедура по одобряване на инвестиционното предложение и съгласуването му с разпоредбите на екологичното законодателство, са едни от най-проверяваните в цяла България.
- Какво точно имате предвид?
- Имам предвид, че процедурата е стартирала още от 2005 г., с одобрени подробни устройствени планове, с одобрен Общ устройствен план, още тогава са правени оценки за въздействие върху околната среда (т.нар. ОВОС-и). Вече при заявяване на конкретното инвестиционно намерение има одобрение, съгласувано с МРРБ, Геозащита Варна към МРРБ, Басейнова дирекция, общината, РИОСВ. Освен това, има оценка за съответствие със съответните доклади, становища и наблюдения, минавани на обществени обсъждания. И в началото на 2017 г. предложението е съгласувано. След това е имало жалба срещу решението на РИОСВ от Асоциация на парковете в България. На база на тази жалба Министърът на околната среда и водите отменя решението. Дадени са допълнителни указания, правят се допълнителни обследвания, наблюдения и анализи, нов доклад – и в края на 2017 е издадено сегашното решение на РИОСВ за съгласуване на инвестиционното предложение. Защото това предложение съответства на изготвения ОВОС още в периода 2005 – 2007, на подробния устройствен план, на общия устройствен план и след мониторинг, доклади и заключения на специалисти.
- Добре, защо тогава има проблем? Ето, и народният представител Мирослава Петрова каза, че започва процедура по събаряне на комплекса Алепу, който е незаконен според решенето на ВАС. Министър Караджов говори за заделени средства за премахване.
- При нас не са пристигнали никакви официални документи. Единствено видяхме медийни изяви на г-жа Петрова. Когато дойдат документите, ще можем да коментираме.
Не изключвам и възможността както министър Караджов, така и Мирослава Петрова да са били заблудени целенасочено. Защото пак се говори за комплекс Алепу, изграден хотел, стаи и т.н. – което просто в момента не е вярно. А и решението на ВАС се споменава постоянно, но в него няма и ред за незаконен строеж или премахване. Има само отношение към процедурата за издаване на разрешително.
- Нека уточним нещата едно по едно. Това последно хотел ли е или подпорна стена?
- Ето какви са фактите. Инвестиционното намерение и проектите са както за съпътстващо укрепително съоръжение, така и за курортен комплекс. Но построеното, което се вижда на всички репортажи и снимки, е само етап 1 – а именно укрепителното съоръжение.
- Но ние виждаме заготовки за стаи и асансьори?
- Не, това е огромната заблуда и ще опитам да обясня. Вижте графиката на проекта – синьото е укрепителното съоръжение. Това е изграденото до момента. Това е въведеното в експлоатация с акт 16 на ДНСК. Това съоръжение трябва да остане, за да не се свлече скатът. Тези кутийки, които хората мислят за стаи, всъщност са контрафорсите на съоръжението и ревизионни шахти за самите пилоти за мониторинг. Дори в изказванията си г-жа Петрова вече говори за контрафорси, което за мен е положителен знак, че все пак има желание да се вникне по-задълбочено в казуса.
Трябва категорично да се подчертае, че в момента частен инвеститор е свършил работата на държавата, а именно да се укрепи едно свлачище, което предпазва общински път и косвено - изключителна държавна собственост – плаж Дюни. Ако това не беше построено, свлачището неминуемо щеше да погълне и пътя, и плажа. Изобщо няма да отварям дума за пречиствателната станция, която също може да се компроментира при активизиране на свлачищни процеси.
И тук идваме до втората заблуда, свързана с „бутането“ и събарянето. По етап 2 няма изпълнено никакво строителство и няма какво да се бута. Пак ще повторя, реализираното до момента е само етап 1. Нещо повече – съгласно мониторинга и доклада на МРРБ и Геозащита – цялото съоръжение в момента прекрасно изпълнява функциите си и имаме нарочно предписание и указание от 2020 г. да не махаме и пипаме нищо – иначе ще се компрометира цялата структура и функциониране на съоръжението.
- Т.е. да разбирамe, че нямате намерение да засипете съоръжението и да възстановите предишния изглед?
- Тогава кой ще носи отговорност за компрометиране на укрепителното съоръжение? Кой? Това говорене за събаряне оттук-оттам на контрафорси или пък за засипване не мисля, че е издържано. Както казах – всеки кубик бетон е от значение за съоръжението. Предвиденият в етап 2 комплекс ще го затвори и предпази от външни влияния, като в същото време ще укрепи допълнително цялата структура и ще разпредели още усилието, което земните маси оказват. Във втория етап се предвиждаха и съпътстващи процедури, включително по допълнително отводняване и дренажи. Този проект е мислен няколко години чисто инженерно.
И сега – да си представим – махаме каквото не ни харесва и засипваме. И какъв ще е според вас резултатът? Чисто конструктивно ще държи ли оставащата конструкция? Тези земни маси, с които ще се засипва и които ще са тонове – какво ще ги държи – включително да не повлекат цялото съоръжение, пътя, пречиствателната станция? Пак питам, кой ще носи отговорност?
Конструктивно има три варианта. Първият е да се реализира проекта, за да може това, което виждате, да се затвори и да има, смея да твърдя, красива сграда. Вторият е – държавата прави друго укрепително съоръжение, подобно на съществуващото в момента, защото няма как без укрепително съоръжение. Прави го например на 50 метра зад сегашното и след това бута настоящето. В този случай инвеститорът трябва да бъде обезщетен, защото всичко е строено с необходимите книжа и след съответните процедури. Като цяло държавата ще похарчи едни 15 или 20 милиона лева, като резултатът ще е същият. Има и трети вариант – просто да махнем всичко и да оставим пътя и пречиствателната станция да слязат на плажа. Не мисля, че има разумен човек, който да го иска.
- Да се върнем на решението на ВАС и решението му, че строителството е незаконно.
- Не съм сигурен, че говорещите по темата са запознати с решението на ВАС. Нито в решението на бургаския съд, нито в решението на ВАС се говори или споменава за незаконен строеж, още по-малко за премахване на съоръжения. Нещата са колкото и сложни, толкова и прости. Атакуван е акт на главния архитект на общината – разрешение за строеж на етап 1 – укрепително съоръжение и етап 2 – курортен комплекс.
Поне доколкото съм запознат, при издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация строителството приключва, когато надлежен орган прави пълна проверка на всички книжа и съответствието на построеното с тези книжа и законите. Както казва в решението си и Административен съд - Бургас, от датата на влизане в сила на разрешението за ползване, разрешението за строеж придобива характер на удостоверителен документ и не може да бъде предмет на обжалване.
В нашия случай за етап 1 – укрепителното съоръжение – имаме издадено разрешение за ползване от ДНСК, които даже не бяха страна по делата. Т.е. техният акт е стабилен, а констатациите им, че съоръжението отговаря на всички изисквания, не се оспорва от никой. Така че приказките за незаконен строеж и премахване ми се струват неоснователни.
- Какво ще правите от тук нататък?
Ще изчакаме да видим в крайна сметка какви официални документи ще ни бъдат изпратени и дали разумът ще надделее. Все пак сме правова държава и всичко трябва да става по законен ред. Крайно време е да заговорят професионалистите, а не популистите.
Визитка
Стоян Василев е български предприемач. Роден е през 1974 г. в Приморско. Завършил е Английска езикова гимназия в Бургас, Колеж по туризъм в Бургас и СУ, Геолого- географски факултет, специалност “Туризъм”. Женен, баща на две дъщери. От 1991 г. притежава семеен ресторант в Приморско, а от 2001 г. - семеен хотел. Има над 30 години стаж в сферата на туризма. От 1998 г. започва да развива и строителен бизнес - строителство и продажба на ваканционни сгради и апартаменти, отново основно в Приморско. Към момента фирмата му е изпълнител на апартаментен комплекс със 150 апартамента в Приморско и строи няколко сгради с апартаменти. През 2020 г., по покана от датска консултантска компания, се включва в проектирането и изграждането на жилищен комплекс с къщи от затворен тип в гр. Хаслев, Дания. Паралелно с това е представител и дистрибутор на продукти за строителство на полската фирма “Майстерпол”. Занимавал се е с подводен риболов, гмуркане с акваланги, обича моторните спортове и е участвал няколко години в Националния шампионат по офроуд. Организатор е на най-големия офроуд събор, който продължава да се провежда всяка година през първата седмица на септември в Приморско. С членовете на офроуд обществото в България е организирал няколко пъти акции по почистване на устието на р. Ропотамо и заливите край Приморско. Инициатор е на създаване на Туристическо дружество Ранули-Приморско, което маркира и поставя информационни табели по туристическите пътеки в района на Лъвската глава и Беглик Таш, както и работи в посока разширяване на мрежата от пътеки и достъпа до интересни и непознати места в района на Крайморска Странджа.
