Учителката Величка Каменова, която избродира България: Имаме насаден в душите страх, стига! (Видео)

За нея 3 март е свещена дата, а на 8 март ще празнува рожден ден - става на 88 г.

Доброто в България има много лица. Връщаме се и днес, на националния празник 3 март, към делата на онези наши сънародници, които са ни накарали да се чувстваме горди, че сме българи. Това са хора, които помагат без корист, спасяват живот, щедро даряват, градят безвъзмездно и отстояват справедливи каузи.

Част от тях както всяка година влизат в редиците на наградените в инициативата на “24 часа” “Достойните българи”.

Преди малко повече от месец за поредна година на тържествена церемония наградихме достойните българи на годината.

Една от тях е 87-годишната учителка от монтанското село Горна Ковачица Величка Каменова, която

избродира

България на

2 кв. м гоблен

със 144 шевици

от всички етнографски райони на България.

Филм на Николай Василев от БНТ за нея бе излъчен бе излъчен на 2 март в предаването "Малки истории" по Българската национална телевизивя. Вижте още във видеото: 

Именно на 3 март се навършват две години от деня, в който Величка се зае с патриотичното дело. Вдъхновението дошло от сина ѝ - проф. д-р Иван Гаврилов, шеф на отделението по гръдна хирургия в университетската болница по онкология.

“Моят син ми донесе един пакет с конци, показа ми избродирана карта на България от българка, живееща в Япония, и ми каза: “Мамо, нося ти всичко, ако можеш – почни го сега”, разказва Величка пред “24 часа”.

Става въпрос за българката Ирен Величкова - Ямами, която е основала кръжок по българска бродерия в Япония, а впоследствие издала наръчник на български, японски и английски, в който описва всички български бодове и обяснява символиката им.

Веднъж предложила на участничките в кръжока да избродират картата на България с шевици от всички етнографски райони и я завършили през 2015 г. Самата идея възниква малко след началото на коронавирусната пандемия, когато цялото семейство на Величка - синът ѝ проф. Иван Гаврилов, съпругата и дъщеря му, както и дъщеря ѝ Сашка, са на първа линия в борбата срещу вируса. И с основание Величка почва да се тревожи за случващото се.

Първоначално сметнала задачата за трудна, но след настояване на сина ѝ точно на 3 март тя започва смело да бродира. “Казах му “добре”, взех каквото трябва

и след 15 минути

първата шевица

кацна на плата,

с който предварително бях огледала и планирала докъде ще стигне”, разказва учителката - достойна българка.

Тя си спомня добре първата шевица - на ъгъла на картата, долу вляво, на границата със Сърбия и Гърция. Шевица по шевица постепенно картата почва да добива все по-завършен вид.

“И така лека-полека точно колкото

една майка да

износи детето си

– 9 месеца,

бродирах

тази карта

Но никога не ми омръзна, защото виждах, че става нещо хубаво”, споделя Величка. Въпреки че през зимата е в Монтана при дъщеря си Сашка, лятото прекарва в родното си село Горна Ковачица, където свършила по-голямата част от работата по гоблена.

След като разбрали за начинанието, съселянките, много от които Величка учила на четмо и писмо, почнали да ѝ помагат.

“Започнах да не се храня и движа добре, защото човек не може да се движи и да бродира. Трябва да си закован на място. Но така ме закова това нещо и

така го обикнах,

че ако можеше,

не бих и спала

А моите съселянки започнаха да ми носят храна и ми казваха: “Ето, лельо Величке, да не се налага да готвиш”, споделя Величка.

И допълва, че никога не е възприемала начинанието като задача от днес за утре, а е следила внимателно всяка шевица за колко време ще избродира. Най-голяма трудност срещнала при конкретна шевица, състояща се от две спуснати линии с много черен контур, която ѝ отнела повече от 3 дни.

“3 дни не са малко. То не е да боднеш иглата и да отидеш да се разходиш, а просто се работи. Много ми беше приятно и съм много благодарна на моите деца, че мислеха като като мен, че действаха заедно с мен и че ми помагаха.”

И въпреки колосалния труд, който е положила за майсторския гоблен, Величка споделя, че

иглата ѝ е

постоянно

в ръката

Но напоследък не намирала нещо, което да ѝ грабне вниманието. А когато не бродира, гледа телевизия и не остава равнодушна към събитията от последната седмица. “Тази война ме съсипа. Постоянно мисля, че гинат хора и това много ме тормози. Не мога да съм безразлична към тези неща”, тревожи се тя. И пожелава в бъдеще да има по-радостни новини и да се живее по-спокойно и усмихнато. Но за целта е необходима смелост, за да преодолеем вътрешните си страхове.

“Моето пожелание е да имаме смелост и

да преодоляваме

всичко, което

срещаме

по пътя си,

и да премахнем страха, който е насаден в душите на българите. От какво ли не ни беше страх – хайде стига”, казва още Величка.

По отношение на националния празник - 3 март, тя сподели, че за нас, българите, това е свещена дата. Но хубавите мартенски дни за нея не приключват тук. Само след 5 дни на Международния ден на жената - 8 март, Величка ще навърши 88 г.

“И сега се шегувам с дъщерята, че идва осми март, а ставам на 88 години – ще има три наредени осмици”, добавя достойната българка.

Автор на статията


Споделете статията

Четете още