Едно, две, три, четири, четири, четири, четири...
Така трябва да броим занапред, ако възприемем новата методология, въведена след президентските и местните избори. Защото се оказа, че на тях нямаме победители и победени. Имаме победители и четвърти.
Няма нужда от обяснения защо ГЕРБ е безспорният първенец на вота. Управляващите спечелиха президентските избори и почти удвоиха резултатите си от местните през 2007 г. С превземането на последната водеща позиция в държавата партията на Бойко Борисов - харесва ни или не - се утвърди като фаворит на народа. Няма как това да стане без неговата воля, дори всички обвинения в манипулации на изборите да са верни.
БСП също има право на своето самочувствие. С отличния резултат на кандидат президентската двойка Калфин-Данаилов и множеството кметски места левицата поизтупа пораженския прах от 2009 г. и също заговори за победа. Според лидера Сергей Станишев тя е щяла да бъде факт без фалшификациите на ГЕРБ.
“ДПС не губи, а за пореден път печели изборите”, обяви направо заместникът на Доган Лютви Местан. Действително движението този път не направи изборна сензация.
Но не се сбъднаха и прогнозите за тежко разцепление и крах заради Касим Дал. Той не можа да ги удари лошо, но все пак им измъкна под носа няколко общини – традиционни крепости на Доган. Все пак, както Бойко Борисов правилно отбеляза, “ДПС отново си взе своето”.
Така че според партийните сметки на тези избори имаме трима победители. Някак логично е след тях да следват втора и трета политическа сила. Такива обаче липсват. Вместо това всички останали доскоро смислени участници в изборната надпревара днес се състезават за почетното четвърто място в класацията.
Първи си го заплюха от СДС. В началото сините се изсилиха и се самоподредиха на трета позиция. Но загубите в Плевен и други ключови градове след балотажа малко ги поохладиха.
205 892 гласа ни нареждат след ДПС. Както виждате, ние сме четвъртата политическа сила, отчете малко след това шефът на изборния щаб в ДСБ Веселин Методиев.
След тези избори НДСВ е четвърта политическа сила в България със своите 151 чисто партийни и 333 коалиционни представители в местните парламенти на 105 общини плюс 25 избрани кметове, информира секретарят на потъналата в забвение царска партия Олимпи Кътев.
Яне Янев също се записа четвърти. Още не сме чули анализа на “Атака”. Вероятно няма и да го дочакаме, макар националистите да получиха нелош резултат на местния вот. Вероятно и те претендират за четвърта позиция. Както впрочем и ВМРО, които гласно изравниха своето доверие с това на СДС.
Добре че Светльо Витков игра само за президент. Иначе сигурно и той щеше да се цани за четвърта политическа сила, така както дори си няма партия.
Четвъртитите напъни на всички тези играчи щяха да са уместни само при условие, че бяха солидно подплатени с добри национални резултати. А те не са. Президентските избори показаха, че всичките “четвърти” всъщност са на изчезване от политическия живот на страната и избирателят не ги брои за живи.
СДС постигна исторически крах с кандидата си за президент Румен Христов и неговите 65 000 гласа. ДСБ пък нямат никакво право да ги назидават, след като паднаха зловещо в Пловдив и Варна. А отгоре на всичко позволиха кандидатът на левицата за кмет Георги Кадиев да бие Прошко Прошков не къде да е, а в прочутата с броя костовисти на глава от населението София.
Кандидатът на РЗС Атанас Семов взе 61 000 гласа. А лидерът Яне Янев се изживяваше като народен трибун...
Войводата Красимир Каракачанов едва събра половината от неговите избиратели. На този фон резултатът на Волен Сидеров е направо феноменален - 122 хил. гласа. Само че през 2006 г. той взе 650 000. Коментарът е излишен.
НДСВ не го броим за участник в президентските избори, защото Меглена Кунева се определи като кандидат на гражданите. Не е ясно обаче за какво претендират жълтите, след като кандидатът им за кмет на София Владимир Каролев заслужи доверието на 12 500 столичани.
Вярно е, че местният вот позволява политическо надуване на мускули.
Всеки някъде нещо е взел, градовете са много, кметовете и съветниците - също.
Ако обаче аз и група приятели издигнем в даден град популярен местен кандидат и той спечели, това едва ли ще е успешният кандидат на Калина Влайкова и група нейни приятели. По-скоро ще е заслужил доверието на съгражданите си благодарение на собствените си усилия управник. Очевидно същото важи и за локалния “успех” на малките партии от тези избори. Ако той можеше автоматично да им се пришие като народно доверие, всичките щяха да догонват Кунева. Нали са четвърти, защо избирателите им си ги харесват само по места, но не пускат бюлетини за тях и в национален мащаб?
Затова е безкрайно неуместно тези партии да използват резултатите си на местните избори като доказателство, че още мърдат.
Впрочем според нумерологията четворката е квадрат, което означава праведност и еднаквост. Ако четворката е твоят номер, ти си в центъра, ограничен си от всички страни и не можеш да излезеш.
Точно това се случва в момента с партиите, които доскоро успешно се преборваха за солидна порция гласове. Не могат да излязат.
Добрата новина за всичките четвърти е, че пак според нумерологията единственият път за тях е нагоре. От тях зависи дали той ще е нагоре към по-високо народно доверие. Или окончателно ще се възнесат към небето.
