Телефонен терор и заплахи, че ще изживее наяве сцени от "Екзорсиста", сочен за най-страшния филм на ужасите за всички времена, накарали бившата прокурорска секретарка Димитринка Калайджиева да напусне България.
"Ще ти вкараме зъбите в сливиците. Гледала ли си "Екзорсиста", ще ти обърнем главата обратно. Няма да си видиш детето, ако не си затвориш голямата уста" били част от заканите, отправени през лятото на 2000 г. в Сливен. За изживяното Калайджиева разказа пред "24 часа" в първото си интервю по телефона от Лондон след 11 г. изгнание. Виж разказа й долу.
Калайджиева е обвинена задочно за участие в убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева с мъжа си Пламен и винарския бизнесмен Орлин Аврамов.
Миналия четвъртък тя получила призовка, но няма да се яви утре в съда в София. Очаква се да дойдат другите двама подсъдими и най-после делото да бъде възобновено. Процесът бе спрян през 2009 г., докато приключат делата за екстрадиция и европейска заповед за арест на Калайджиева. През 2000 г. тя е обявена за издирване, през 2007 г. е арестувана в Лондон, а после е освободена. Още в края на септември имаше информация, че всичките искания са отхвърлени, но съдът в София не бе получил решението.
Магистратите на Острова отказват да върнат българката с мотива, че разследването за убийството е опорочено. "Не мога да бъда сигурен, че ответницата бяга от правосъдието", пише в решение на съдия Хауърд Ридъл от 17 март т.г. В него се сочи, че той вярва в българската съдебна власт и приема, че самият съдебен процес би бил честен. Но не можел да избяга от заключението и "неопровержимите доказателства", че първоначалното разследване през 2000 г. е било опетнено от начина, по който Димитринка е била третирана тогава, и "от пълната липса на правилно разследване натвърденията срещу г-н Филчев".
В деня, в който Върховният съд в Лондон се произнася за екстрадицията, Европейският съд по правата на човека обявява решение по делото "Колеви срещу България".
То е заведено от близките на покойния прокурор Николай Колев, застрелян в края на 2002 г., а преди това разследван по делото "Георгиева". Евросъдът прие, че разследването за смъртта на Колев не е било независимо, обективно и ефективно. В Лондон не крият недоволството си от факта, че не са получили удовлетворителни отговори на твърденията на Калайджиева, че е била обект на тормоз и заплахи.
Миналата година прокуратурата обяви, че възобновява за пореден път делото "Колев". Следователи се върнаха и към папките за смъртта на Николай Джамбов. Делото отдавна е прекратено. Заключението е, че той се е самоубил и няма доказателства да е подтикнат да го стори. Давността по случая "Джамбов" изтече и вече нищо не може да се прави.
По нареждане на съдия Владимир Астарджиев утре в съда от затвора в Ловеч трябва да бъде доведен Илия Николов. Според прокуратурата той е "изключително важен свидетел". Обещал да направи разкрития за убийството на Георгиева, но в замяна искал да лежи по-малко. Разпитите са на приключване. Най-оптимистичните прогнози са, че делото ще приключи с присъда преди края на годината.
Надежда Георгиева бе намерена мъртва на 28 февруари в дома й в жк Стрелбище със смазана глава от удари със сатър.
Баща й не дочака правосъдието да си свърши работата. От 2004 г. насам той идваше с жена си Вяра на всяко заседание и изживяваше тежко всичко, което се случва - разпитите, смяната на съдии, връщането на делото, безкрайното бавене. Сега в съда ще се яви другата му дъщеря Маргарита Димова, която е юрист и зам.-шеф на окръжния съд в Ямбол.
От утре Калайджиева ще бъде защитавана от друг адвокат. Тя се отказала от служебния и дава пълномощно на Аделина Натина. Адвокатката участва в скандалното дело за обира на злато от склад на аерогарата.
Бел. а. - оргиналното име на филма на ужасите е "Легенда за Екзорсиста". В него се разказва как отец Мерин е принуден от нацист да избере 10 от хората си, които да бъдат екзекутирани.
Димитринка Калайджиева в първото си интервю от Лондон: Виждала съм касетите с магистрати, но не са у мен
- Г-жо Калайджиева, Англия окончателно отказа да ви арестува и върне в България. Няма ли да си дойдете доброволно, за да говорите пред съда?
- Не, страхувам се. Следя пресата. Не знам защо, но от години върви легендата, че Надя ми е дала касети, на които е записвала и подслушвала високопоставени личности, магистрати.
- Не сте ли виждали такива касети?
- Виждала съм ги.
- Знаете ли какво е записано?
- Предпочитам да не говорим за това. Тия високопоставени хора вярват, че ги имам тези касети, а това е пълно безумие и поставя живота ми в опасност.
- На предното заседание по делото за убийството на Георгиева прокурорът заяви, че ще доведе затворник, лежал в килия с мъжа ви. Свидетелят твърдял, че Пламен му е разказал как вие сте убила адвокатката.
- Абсолютна, жалка лъжа. Бях шокирана, когато научих това. После се смях. Съжалявам, че човек на неговите години може да стигне толкова далече, че да излъже по такъв начин. Не е 1-ият, който би го направил.
- Защо да го прави?
- Или е нестабилен, или някой го е подучил. Не мога да гадая за мотивите му. Всъщност се радвам, че иска да дойде в съда. Не мисля, че под клетва би повторил подобни лъжи.
- Какви бяха отношенията ви с Георгиева?
- Беше ми приятелка. Не само сме работили заедно, тя живя близо 7 месеца в стаята на сина ми.
- Прокуратурата твърди, че после сте се скарали, защото първо ви взела на работа, а после казала, че не може да ви плаща.
- Поредното безумие, не сме се карали. Когато научих за смъртта й, изпитах ужас от това, че губя човек, близък от години.
- Кога за последно я видяхте?
- Беше събота. Беше си усмихната, каквато я познавам. Полицаите поискаха да говорят с мен на 7 март. Казаха, че след като сме били близки, може да им помогна. Отидохме до полицейския участък, мисля, че беше 4-о РПУ, не си спомням. В началото всичко бе цивилизовано, разказах какво знам. Накрая ми казаха, че трябва "да скочим" и до института по психология. Нормална практика било всичко да мине през детектор на лъжата.
- Съгласихте ли се?
- Нямах причина да не се съглася. Те надълго и нашироко ми обясняваха какво е открито и как. Единия полицай ще го помня до края на живота си. Мисля, че се казваше Янчев, не съм сигурна. След пристигането си се оказах в стая с много полицаи и следователи, седнали в полукръг срещу мен. Обстановката се промени, стана напрегнато, въпросите бяха един върху друг, без да ми се даде възможност да отговоря. В един момент, не знам дали проявих наивност и дали това обърна всичко, на въпрос: "С кого Надежда обикновено е имала проблеми или е имала отношения, каквито не би трябвало да има?" казах едно име. То промени всичко - името на г-н Филчев.
- Казали сте, че е един от хората, с които Георгиева е имала проблеми?
- О, да.
- Какви?
- Надя имаше навик да... ох, чували сте за тия касетки.
- За записи пише и в обвинителния акт, но не са намерени.
- Дори не съм чела делото. Нямате представа каква бе реакцията на тези хора. Почнаха да обиждат. Трябвало да си помисля дали знам срещу кого говоря. Единият грубо ми повиши тон: "Ставай, отивай на детектора. Сложи ръцете на гърба, главата надолу, гледай към пода и върви в права линия." Не знаете какво е да се уплашиш така, че сърцето си да го усещаш в гърлото. Казах: "Чакайте, защо ме арестувате." А той: "На кой задаваш въпроси, бе. Ясна си ми ти на мене." Неудобно ми е да използвам думите, които използваше. Дали целта му беше да ме уплаши? О, да, уплаши ме!
- Какво стана с детектора?
- Правихме теста няколко пъти. След всеки път имах почивка. Пия вода или ми дават цигара.
Помня, че имаше 3 жени, които ми говореха приятелски. След което идваше онзи полицай и крещеше. После те говореха приятелски и така. Изкарах 18 ч там. В един момент, понеже имам язва на дванайсетопръстника и не бях добре, се обърнах към един от другите мъже, възпитан, на средна възраст. Казах - имам нужда от таблетка ранитидин, стомахът много ме боли. Колегите му започнаха да говорят, че лъжа. Това бил начинът на всички престъпници изведнъж да се разболеят. Казах му: "Нито съм престъпник, нито се нуждая от съжалението ви. Нуждая се от таблетка, много ме боли." За 15-ина минути човекът ми донесе. Молех ги да звънна вкъщи. Майка ми бе на гости, дойде да помага да гледам детето. Беше 1-и клас. В онази вечер имаше 39 градуса температура и трябваше да го водим на доктор. Дори ме заплашваха, че няма да го видя...
- Но защо, какво толкова сте казали?
- Не знам доколко имам право да ви разказвам с подробности. Обвиняема съм. Ако не бяхте журналист... Исках да звуча по-смело, но явно не мога...
- Според ваши показания пред британските власти вие сте били заплашвана с пистолет от висш магистрат. Истина ли е?
- Истина е. Разплаква се.
- Кой е този магистрат?
- Притесняваше се, че мога да дам показания срещу него... Задавя се от плач. Сигурна ли сте, че трябва да говоря за това?
- Според закона ваше право е да говорите каквото прецените. Кога разбрахте, че ви подозират?
- Не са ми показвали, че се съмняват в мене, че ще ме обвинят. Казаха само: "Защо споменаваш имена на хора, които нямат нищо общо, защо ни говориш за Главния."
Прозорецът беше отворен, всички пушеха. Онзи полицай каза: "Виждаш ли на кой етаж сме?!
Много е лесно да паднеш от този прозорец. А когато ме пуснаха, се държаха с мене, сякаш всичко е било шега.
- Кога ви пуснаха?
- Към 3 ч сутринта.
- После викаха ли ви?
- Беше за последен път.
- Защо тогава напуснахте страната? Тук казват, че щом с Пламен сте заминали, нещо ви притеснява?
- Имам ксерокопие от влизането си в Англия. Била съм там 2 пъти след убийството и след този разпит. Била съм през май 2000 г., върнала съм се през юни. Бяхме с визи, имам входен и изходен печат. Ако човек има гузна съвест и се притеснява, като напусне един път страната, би ли се върнал. Не! Аз се върнах. До момента, до който животът ми стана невъзможен в България. Стана ад.
- Какво се случи?
- През лятото бях на домашния си адрес в Сливен. Знаете ли какво е да ви звъни телефонът, когато семейството ви спи. Скачате, вдигате и чувате само тежко дишане от другата страна. Това е в добрите случаи. А в лошите - много, много страшен глас на мъж, който не познавате: "Знаеш ли какво ще се случи, ако не си затвориш голямата уста. Ако не спреш да говориш какво си видяла и чула, ще ти я затворим завинаги." Каква голяма уста - не съм казвала нищо на никого. А те: "Ще ти вкараме зъбите в сливиците". Дали съм гледала филма "Екзорсиста", щели да ми обърнат главата обратно. В паника бях, без да зная на кого преча. Аз съм най-дребният човек. Унищожиха ми името, живота, всичко. Теди (синът й - бел.ред.) беше 7-годишен. Казаха ми, ако много си обичам детето, да потъна вдън земя. 7,5 г. не го видях. От това по-тежка цена да платиш за нещо, което не си направил, не зная.
- Преди да напуснете България, имали ли сте среща с г-н Филчев?
- Той потърси среща. Той не заплашва директно като другите. Говори много тихо, преди да изкрещи 2 пъти. И е най-опасен, когато говори с тоя тих и равен тон. Когато ти казва: "Аз добронамерено те съветвам да внимаваш какво правиш, все пак детенце имаш." С невероятен сарказъм и ирония. Усещаш как кръвта ти се смразява и ти остава само да се надяваш, че ще му мине и ще си тръгнеш. Нямате представа какво Филчев представлява. Може и да сте чували истории, да сте го гледали, когато се държи странно, но повярвайте, че последният човек, който е безопасен, е Филчев. Той не е обикновеният пенсионер, за когото се опита да са представи по новините миналата Коледа. Никой не си направи труда да го разследва. Живее с чувство за недосегаемост. Да говориш срещу Филчев, се изисква смелост или по-точно безумие. Лошото е, че дори когато си готов, нищо не се случва. Това не само обезкуражава хората. Плаши ги. Дори това да ми е последният шанс - аз ви казвам, че Филчев е един изключително опасен, манипулативен човек.
- Били ли сте свидетел на скандали между него, Николай Колев и самоубилия се прокурор Николай Джамбов?
- О, да. Дадох показания тук.
- Вярно ли е, че проблемите ви са тръгнали, след като сте станали свидетел на скандал за спрени дела?
- Да, от същия ден. Но думата проблеми не е е точна, точната е кошмар.
- За какви дела се караха?
- Срещу този шеф на "Новинар" или на "Капитал"... мисля, че се казваше Прокопиев, за "Океански риболов" и др. Спомням си Джамбов с неговия тих, кротък тон, като отказваше. Колев не бе тих и кротък.
- Какво отказваше?
- Да образува дела, да ги "смачка" тия. Така говореше Филчев: Искам да ги смачкате тия.
И после Колев даде интервю, поиска свалянето му. Не знам защо Филчев реши, че аз съм от същата категория. Говорим за прокурори от Главна прокуратура, а аз съм един писарушко. Последното нещо, от което имах нужда, е да стана свидетел на такова нещо. Ако се замислите, трима човека са убити. Добре, за единия казват, че е самоубийство. Надя е убита, имаше проблеми с Филчев. Колев е убит, имаше проблеми с Филчев...
- Филчев неведнъж е казвал, че познава Георгиева само като студентка, а после я е виждал веднъж.
- Глупости. Имаше заведение срещу стария Висш съдебен съвет - "Синият лъв". Питайте служителите. Имали сме общи снимки по рождени дни, на които аз съм с Надя, а Филчев - леко отстрани. Или на които той е с Надя на маса. Надя е един от малкото, които влизаха в кабинета му, докато другите прокурори чакат. Тя влизаше при него, както се влиза в сладкарница.
- Знаете ли кой е убиецът на Георгиева?
- Ако знаех, досега да бях отишла и при англичани и при български прокурори, да им кажа. Животът ми за малко щеше да се нормализира. Не че това ще ми върне миналото, но поне най-после ще дишам спокойно.
- Как живеете в Англия? Имали сте тежко заболяване.
- Миналата седмица бях при доктора. Твърди, че всичко идва от стрес.
- Ако нашите власти изпратят поръчка за разпит, ще разкажете ли всичко?
- Ако искат лично да дойдат, ще им отговоря на всички въпроси.
- Какво очаквате от делото?
- Съдията бе с вързани ръце, не можеше да продължи делото без мен. След края на процедурата в Лондон очаквам делото да започне. Колкото по-бързо, толкова по-добре. Ще стане ясно, че и аз, и Пламен, и Аврамов нямаме нищо общо с убийството.
- Била ли сте на 26 февруари при Георгиева?
- Не, Орлин не го бях го виждала толкова време. Ходих с Пламен до тях. Глупости са, че сме се били уговорили и сме отишли заедно, че Колев ни бил съветник. Стигнала съм до точка на живота си, в която се чувствам толкова уморена и безжизнена, че дори не зная защо на сутринта трябва да се събудя. Единственото, което ме държи над водата, е детето. Казвам си, ако не друго, ще идва да ме вижда. Повече не мога...
