Филип похарчи спестявания, изтегли кредит - гради интерактивен музей в Родопите

- Целта му - децата да знаят за занаятите тъкачество, абаджийство и терзийство

- Подарил на майсторите собственоръчно направени кенарени ризи

- Ще се вижда как става хлябът, как се ниже тютюнът

“Владея три занаята - тъкачество, абаджийство и терзийство, но няма как да ги покажа или да науча на тях и другите, особено децата. Искам тези занаяти да не бъдат забравени”, казва 24-годишният Филип Синапов.

Младият мъж строи със собствени средства интерактивен музей, за да ги демонстрира. Той е близо до пътя за Гърция край Момчилград.

“Започнах сградата през март м.г., вече е с покрив. Тя е в стила на типичните родопски конаци от края на XIX в. Прилича на къщата на моя прапрапрадядо в село Гърнати, община Неделино.

Спазвам

характерните за

тогава кьошкове,

прустове,

спецификите в самите одаи и т.н. Тъй като ще е за общо ползване, поисках помощ от институциите, но те отвърнаха, че в идеята ми няма бизнесцел и не могат да помогнат. Справям се сам с лични средства и заеми”, казва Филип.

Той е завършил Националното училище за фолклорни изкуства в Широка лъка и след това музикална академия. “Преподавам народно пеене и други музикални дисциплини в културния дом в Момчилград, но не мога да покажа уменията си. Човек няма къде да види как става стриженето на овцете, прането на вълната, чепкането, влаченето, преденето, за да стане хубава черга или дреха. Идеята ми е това да бъде представено и хората да знаят и помнят”, уточнява Филип.

За да осъществи мечтата си, купил парцел от 3 декара и започнал да строи от гола поляна.

Похарчил

всичките си

спестявания,

изтеглил и

банков кредит

До момента е похарчил над 100 хил. лв. “Ако намеря средства отнякъде, ще стане бързо, в противен случай пак ще стане, но по-дълго във времето, защото строителството е много скъпо”, казва Филип.

При завършване на покрива на къщата Филип демонстрирал позабравения обичай, който местните наричат бакшиш. Според обичая майсторите получават подаръци, обикновено хавлия и риза, от собственика на имота, след като заковат и последната летва. Най-младият от тях полива с менче покрива, за да отмие потта им. Филип вместо купешки им подарил собственоръчно направени кенарени ризи и тъкана родопска хавлия, която местните наричат аглък.

Освен да показва собствените си умения в трите занаята, той смята във и около къщата да може да се демонстрират и други дейности, свързани с поминъка на село Гърнати. В двора ще има площи, засети с тютюн, както и възможност да се види как се бере, суши, ниже и пасталира. В друг ъгъл ще се показва как става хлябът.

“Много деца си мислят, че хлябът идва от супермаркета, но са в заблуждение. Ще видят как става житото, как се мели брашно и се прави самият хляб”, обяснява младият мъж. Смята често да организира и межьо, когато има повече работа.

Межьо е нещо

като седянка,

но се работи

усърдно

безвъзмездно за човека, който го организира. Обикновено в миналото са се правили, когато някой има много работа и трудно може да се справи сам. На межьо, естествено, имало и задевки сред младите.

Филип Синапов е описал какво са правили предците му в книгата си “Село Гърнати - кътче от рая”. В нея представя поминъка на хората и туристически забележителности около родопското село. Разделът за празнично-обредния календар е един от най-обширните в изданието. В него са обхванати всички празници и обреди, които са се правили от местните жители още преди освобождението от османското владичество. В раздела “Песни от извора” пък са събрани 40 песни с нотиран аранжимент.

В селото, разположено под връх Алада, сега живеят 200 души, но в миналото били над 1000. Препитавали се основно с овчарлък и затова го наричат

селото на

кехаите

Традиционно момчетата от малки се учели да пасат и да отглеждат овце. В юношеска възраст били изпращани при по-големите овчари кехаи, като ратаи и помагачи. През лятото пасели стадата в района, а през зимата в Беломорието.

Възрастни хора твърдят, че местните кехаи имали общо над 15 000 овце. Основната причина за намалялото пет пъти население се обяснява със затварянето на Беломорието през 1945 г., с което замрял и занаятът им. Местните се преселили в големите градове.

Заради книгата и множеството теренни проучвания Филип е обявен за “Почетен жител на село Гърнати”. По негова инициатива

от 9 години

се провежда

родов събор

Филип израства в род, в който почти всеки пеел. На сцена излиза за първи път на 4 години на събора в Рожен. Като малък за усъвършенстване на мелодиката слушал солистите на Виевската фолклорна група Веселин Джигов и Росица Пейчева. По-късно при теренните проучвания и в търсене на автентични песни записвал баба си Росица, която сега е на 93 години, и от нея научил много родопски песни.

Сега обикаля селата из планината, търси автентични и непознати песни и ги записва.

Първия си албум

- “Песенна

шевица”,

записва на 19 г.,

а втория - “Песни от извора”, три години по-късно. Освен че преподава фолклор, той е и музикален редактор в националното радио. При теренните проучвания е записал около 150 автентични и непопулярни песни от Гърнати и околните села. Отделно от тях записва автентични песни и от други населени места. Общият му репертоар е впечатляващ. Знае и пее над 1000 песни, които е и нотирал в 4 отделни тетрадки.

“24 часа” номинира Филип Синапов за инициативата “Достойните българи на годината”

Автор на статията

Валентин Хаджиев Валентин Хаджиев


Споделете статията

Четете още