Окръжният съд в Благоевград потвърди отказ на Агенцията по вписванията за регистрация на Сдружение "Дружество на репресираните македонци в България, жертви от комунистическия терор".
Заявлението в Търговския регистър е било подадено на 7 март т. г., но е получен отказ. Мотивът на АВ е, че целите на сдружението противоречат на Конституцията на Република България.
В Устава било записано, че сдружението ще работи за "разрешаване на проблемите на македонско етническо малцинство", което според съда е в явно противоречие с действащия в държавата обективен правов ред. "Конституцията на Република България прокламира правото на свободно сдружаване като основно конституционно право на личността, същевременно въвежда ограничения на свободата на сдружаване. Гражданите не могат чрез сдружаване да извършват дейност, насочена към суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа и религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите; забраняват се организации, които създават тайни и военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие", мотивира се съдът.
Сдружението си поставило за цел "защита на правата и законните интереси на македонците, репресирани по време на комунистическия режим заради тяхното македонско самосъзнание и самоопределение, както и заради дейността им в защита на правата и свободите на македонците в България". Македонистите искали и да "опазват и популяризират македонско културно и историческо наследство и спазване и защита на човешките и имуществени права на македонски бежанци и техни потомци". Друга поставена задача била "съхраняване и предаване на поколенията на историческата истина по македонския въпрос, организиране на македонски събори, митинги и демонстрации".
Съдът е категоричен, че формулираните цели и средства за тяхното постигане определят сдружението като защитаващо накърнени права и интереси на етническо малцинство в Република България, каквото не съществува. Афиширане на такова малцинство чрез организация, която да удовлетворява техни специфични потребности, по същество не цели защита на правата им, доколкото те не са различни от тези на останалите граждани, а култивиране сред определена част от българските граждани на различно етническо самосъзнание, каквото не е било формирано по естествен исторически път, а оттам е насочено срещу единството на нацията, за което Конституцията на Република България установява изрична забрана, мотивира се съдът.
Магистратите смятат още, е в Устава сдружението е формулирало и политически цели, свързани с установяването на дейност, присъща на политическа партия, което е недопустимо.
