Таврийски българи, бегълци от войната в Украйна и настанени в Горна Оряховица, излязоха с апел към държавата да останат да живеят в хотела, в който са приютени. Така щели да могат да започнат работа и да си гледат децата заедно.
"Няма работодател в Горна Оряховица, който да не търси кадри, но ситуацията е такава, че никой не може да предложи повече от 700 лв. заплата. Ако започнат да работят сега, трябва след месец да отидат под наем, а заплатата им ще дойде чак по-следващия, няма как да издържат. Те не разполагат със средства. Харчат пари единствено и само за децата", обясни собственичката на хотела Цанка Димитрова.
Тя е категорична, че лансираната идея държавата да плаща по 15 лв. на хотелиерите за бежанците е подигравка при нарасващите разходи.
При нея са настанени 85 майки, баби и деца, всички етнически българи от 31 села в Запорожие, които съхраняват българския дух и култура. Според плановете на правителството те трябва да бъдат преместени след 31 май неясно къде, но не искат да се разделят.
"Искаме да бъдем тук, защото се чувстваме като у дома. Г-жа Димитрова ни прие с цялото си сърце. Аз съм възрастна жена, разболях се, тя със собствената си кола ни кара на лекар, мери ни кръвното. Не сме уверени, че на друго място така ще ни гледат. Тя ни е като родна майка", разказа 69-годишната пенсионерка Людмила.
Жената напуснала Украйна с внука си, защото сина и снаха й са военни и не могат да тръгнат. "Аз съм българска украинка. Искаме да си съхраним рода", обяснява през сълзи Людмила.
Жените и децата се интегрират лесно и бързо. Украинчетата ходят на танци, плуване, футбол в Горна Оряховица. Едно от момичетата ще свири на кларинет в местен оркестър на 24 май, разказва, Елена.Тя е била преподавател в българското неделно училище и работела с деца със специални потребности. "Искаме да работим, не искаме да висим на вашата шия, но няма да можем да живеем на една заплата. В хотела ще можем да започнем работа и заедно да гледаме децата си", казва тя.
"Сега са по-стресирани, отколкото когато пристигнаха преди 2 месеца. Казват: "Ще си вървим да мрем". Всичките им селища са окупирани, те нямат връзка с близките си. Всички мислехме , че идват за 2-3 седмици и войната ще свърши. Сега разбираме, че това ще е война на изтощение, какво правим с тези хора", тревожи се собственичката. Докато започне изплащането на компенсации към хотелиерите, настанили бежанци, се наложило тя да продаде апартамента си на морето, за да може да покрие разходите по пребиваването им.
