Във фондовете на Регионалния исторически музей в Монтана се съхранява колекция от около 150 старопечатни богослужебни книги – важни за развитието на книжовния живот в Северозападна България главно през XVIII и XIX век.
Една от най-важните сред тези книги е "Поучителното евангелие" на епископ Софроний Врачански. Това разкрива уредникът Даниел Йорданов.
При подготовката на книгата епископ Софроний използва гръцки, старобългарски и руски текстове на евангелия, поучения, пролози и др. Учените са успели да установят и конкретни автори, от които врачанският епископ е взаимствал богослужебните текстове. Като по-важни сред тези автори може да посочим св. Йоан Златоуст, св. Йоан Дамаскин, св. Климент Охридски, св. Патриарх Евтимий Tърновски, Никифор Теотокис (гръцки просветен деец и богослов), Гедеон Криновский (известен проповедник и епископ на Руската православна църква), св. Димитрий Ростовски (именит църковен поет, писател, богослов, философ, композитор, митрополит на гр. Ростов и основател на първата в Русия духовна семинария) и др. Софроний се опира и на създаденото от него ,,Неделное ангелское толкование” от 1805 г.
Софрониевият Неделник съдържа зачала т.е откъси (фрагменти, пасажи) от Евангелието, четени и тълкувани по време на църковни служби но е бил ползван и като домашно четиво. Книгата е издадена в епископската печатница (типография) на гр. Римник (дн. Ръмнику Вълча в Румъния) от печатаря Димитър Попович и неговия син Георги, които в работата си били подпомогнати от Тодор Стоянович от Видин, Димитри Николаевич от София и Калчо Попниколов от Дряново. Самото отпечатване в 1000 екземпляра е станало в периода от 24 април до 25 ноември на споменатата 1806 г..
Кириакодромионът е в подвързия от дърво и кожа. Състои се от 270 листа, от които 265 са номерирани с кирилски букви. Книгата е в черно-бял печат с кирилски шрифт. На първия лист има списък на спомоществователите на изданието – българи и румънци. На заглавната страница е нарисувана рамка с редуващи се кръстчета, и други орнаменти. В горната част на страницата има П-образна заставка, състояща се от преплетени клони, листа и цветя. В центъра на заставката е поставен образът на Исус Христос. Под заставката е изписано заглавието на книгата. На гърба на заглавния лист е поместено изображение на Св. Йоан Богослов в цял ръст. Книгата продължава с Оглавлення (съдържание) и Предисловие, което на последната страница завършва с изображение на Исус Христос, обиколен от светите апостоли и слушатели от народа. Основа на богослужебната книга са 94 неделни и празнични проповеди и поучителни слова - хронологично подредени по реда на годишните празници и представени в две части. Първата част ,,Поучения, избраная от святаго Евангелие и многих других божествених писания“ съдържа предимно неделни поучения. Във втората част, озаглавена ,,Поучения на празником господним и на богоугодних светих“ преобладават похвалните слова за християнски светци.
За да се разбира от хората всеки евангелски текст е с тълкувание. Друга особеност – неколкократното акцентиране и тълкуване на едни и същи библейски изречения което според автора на ,,Неделника” трябвало да доведе до тяхното по добро разбиране от обикновения народ.
При характеристиката на Кириакодромиона изследователите отбелязват и факта, че това е първата новобългарска печатна книга.
Поучителното евангелие на Софроний Врачански от 1806 г. е посрещнато с голямо въодушевление от просветените българи. Отношението към него проличава от старателно подвързаните с кожа или плат екземпляри, откривани в църкви, манастири, библиотеки и частни лица. Показателно е също, че още тогава сред българския народ то започва да се нарича ,,Софроние” в израз на признателност към неговия създател. Като резултат от многобройните позитиви на тази признателност през 1964 г. Българската православна църква провъзгласява епископ Софроний Врачански за светец и го утвърждава като пример за проповедник и светител, отдал целия си живот за добруването на българския народ и същевременно като образец за истински Христов последовател и просветител. Паметта му почитаме на 11.03 (денят на неговото рождение).
,,Софронието” и в наши дни не е загубило своята актуалност. Доказват го неговите общо 16 преиздавания – четири пъти преди Освобождението от османско иго и дванадесет пъти след това. Софрониевият ,,Неделник“ е включен и в дигиталната библиотека ,,Europeana“, където се съхраняват водещите културни ценности, създадени от човечеството, допълва Даниел Йорданов от Историческия музей в Монтана.
