- На 23 май - деня, когато “детето чудо на българската поезия” щеше да навърши 110 години,
- Йорданка Фандъкова стартира инициатива за мемориална пейка или паметник, след като чете в “България Днес”, че гробът на писателката е останал безименен
Кой скри Яна Язова? Десетилетия този въпрос задава изследователят Петър Величков, който разказва и показва на българите всичко за разтърсващия живот на поетесата и писателка Яна Язова.
На 23 май, когато се навършиха 110 години от рождението на Люба Тодорова Ганчева - каквото е истинското ѝ име, Йорданка Фандъкова направи стъпка към съхраняване на спомена за тази талантлива жена, която умира при неизяснени обстоятелства в далечната 1974 г.
През 1932 г., когато тя е само на 20 - американското издание “Крисчън Сайънс Монитор” посочва Яна Язова като едно от трите имена в българската литература, които задължително трябва да бъдат запомнени. Две години преди това 18-годишната ученичка носи свои стихове на 51-годишния проф. Александър Балабанов. Дебютната ѝ стихосбирка “Язове”, редактирана от него, предизвиква истинска сензация и я наричат “детето чудо на българската поезия”. Любовта между нея и професора слага драматичен отпечатък върху творчеството и нейния личен живот. Тя създава стихове, романи, пиеси.
Днес Яна Язова обаче отсъства от училищните и университетските учебници.
Кметът на София е впечатлена от серия публикации във вестник “България Днес”, в които библиографът Петър Величков, който е и автор на книга за Яна Язова, със съжаление описва, че дори надгробният надпис изчезва и днес последният ѝ дом в Централните софийски гробища е безименен.
Оказа се, че миналата година друг изследовател на нейното творчество - Атанас Димитров, е писал до Столичната община за липсата на плоча на гробното място, но преписката така и не стига до Йорданка Фандъкова, а потъва между институциите. Преди седмица Димитров отново напомнил за Язова на общината.
Благодаря на “България Днес”, че ни обърна внимание за тази липса, каза кметът на среща, инициирана от нея, на която присъстваха издателят на “24 часа” и “България Днес” Венелина Гочева, зам. главният редактор на всекидневника Иван Захариев и авторът на материала за Язова - журналистът Добринка Корчева.
Кметът на столицата вече е задвижила поставянето на надпис върху гроба, за да се поклони всеки пред една от най-талантливите български писателки, които обаче не са публично известни. За Яна Язова писателят Георги Мишев казва: Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията...Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме.
Идеята на Фандъкова обаче е да направи не само Яна Язова по-разпознаваема за столичани, а да върне паметта и към други известни поети и писатели. Идната седмица кметът ще се срещне с Петър Величков и Атанас Димитров, за да помогнат те творчеството на Яна Язова да стане по-достъпно за всички.
Тя е знакова личност, но като че ли широката общественост не познава съдбата ѝ и нейните книги, убедена е Фандъкова.
Още интелектуалци ще бъдат привлечени заедно с Величков и Димитров, за да се вземе добро решение как да върнем паметта за Яна Язова.
Дали в алеята на бележитите българи в Борисовата градина да не се постави отливка от бюст-паметника, чийто оригинал на големия Андрей Николов се намира в галерия “Квадрат 500”?
Или пък с Яна Язова да започне поставянето на мемориални пейки около Националната библиотека “Свети свети Кирил и Методий”.
Общината вече работи по идеята там свои “места” да имат големи български писатели и поети.
За пейката на Язова дори има виртуален проект - на нея тя е седнала като Петко и Пенчо Славейкови на столичния площад “Славейков”.
Друга идея на Фандъкова е възстановяване на гробните места на бележити български творци с табели и дигитална карта на паметта, която да разказва за тяхното творчество и да показва къде са техните последни домове, за да могат хората да оставят цвете там.
Отказва да напише стихотворение за Георги Димитров и книгата ѝ за Левски не излиза
“Правописната грешка на проф. Балабанов” е открита мъртва през 1974 г., подозират ДС в убийство
Яна Язова е родена в Лом през 1912 г. в семейство на учители - баща ѝ е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, а майка ѝ е от род, свързан с Христо Ботев и Васил Левски.
Завършва Първа девическа гимназия София и славянска филология в Софийския университет. Специализира в Сорбоната през 1938 г.
Наричат Язова “правописната грешка на проф. Александър Балабанов”. Романът помежду им е обект на стотици критични публикации и карикатури. Едва през 1943 г. поетесата се омъжва и слага край на тази дълга любовна история. Идва 1944 г. и настъпва времето на пълната изолация на Яна Язова, която отказва да се покае пред новата власт за своите грехове, каквито, убедена е, няма.
През 1960 г. за първи път излиза от изолацията, представяйки своя ръкопис на романа “Левски”, придружен с препоръка на Димитър Талев и Георги Томалевски. От комунистическия официоз “Работническо дело” искат тя да напише стихотворение за вожда Георги Димитров. Язова отказва и романът “Левски” така и не вижда бял свят. Той е част от историческата трилогия “Балкани”, в която освен “Левски” влизат и романите “Бенковски” и “Шипка”. Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика – “Александър Македонски”.
Писателката умира при неизяснени обстоятелства. Последен знак, че е била жива, е неин текст в дневника от 9 юли 1974 г. Тялото е открито през август. По трупа има следи от насилие, но в горещините той вече е полуразложен.
Според Петър Величков Язова е била убита най-вероятно от Държавна сигурност заради несъгласията си с тогавашния режим. Пред “България Днес” той твърди, че това му е съобщено на среща с високопоставен служител на МВР преди години, когато правел проучванията си. Тялото на писателката е намерено на дивана в дома ѝ. Според Величков до него е имало шнур от пеньоар, с който е била удушена.
“След като трупът на Язова е изнесен и апартаментът е запечатан, нейните роднини искат да влязат да вземат дрехи, за да я облекат. Не им е било разрешено. В крайна сметка е погребана в затворен ковчег, без някой да я види”, разказва Величков пред “България Днес” на 9 май.
Изследователят твърди, че след смъртта на писателката изчезва и част от архива ѝ, въпреки че е била образувана специална комисия за съхраняването му към Съюза на писателите. За поколенията остават запазени нейните издадени след промените книги, защото Язова предвидливо е криела ръкописите в тайник под дивана.
В комисията е бил включен и библиограф номер едно на тогавашна България - Тодор Боров. Академикът споделил пред Величков, че когато отишъл да види ръкописите, предадени според Караславов в Държавна агенция “Архиви”, те били значително по-малко от онези, които му показвала приживе Язова.
Авторката на романа за Левски е била заплашвана с удушаване месеци наред, преди да открият трупа ѝ.
“Язова е заключвала всички врати на апартамента си, не е давала да се изнесе листче навън, камо ли ръкописи от архивите си”, пояснява Величков.
