Децата го харесаха, лесен бил, доволен е авторът на “Талисманът”
Ученически оркестър организира благотворителни концерти, за да събира пари за лечението на болната Зорница, която посреща момчетата пред читалището в Балчик в инвалидна количка. Осмокласник, който свири на гайда, ѝ подарява своя талисман - рядък вид обсидиан. В края на разказа момичето е на крака и казва на доброто момче, че талисманът ѝ е помогнал, защото е негов. Тази история, разказана в авторския текст от един от музикантите, трябваше
да преразкажат от името на неутрален разказвач
седмокласниците на изпита по български език и литература днес.
“Разказът “Талисманът” на Красимир Бачков е писан специално за банката с непознати произведения, която се използва за националното външно оценяване в 7-и клас.
Авторът е писател и поет - публикувал е 7 сборника с разкази и новели, два романа и една стихосбирка. Носител е на различни национални награди за проза. Превеждан е на английски, руски, украински и словашки. Има висше педагогическо образование и в момента преподава изобразително изкуство във варненско училище”, представиха го от министерството на образованието.
Фен е на националистическата и русофилска партия “Възраждане” и се бори за излизането ни от ЕС и НАТО, показват постовете му в социалните мрежи.
Днес на матурите по български език и литература се падна мой разказ. За разлика от писателите - храненици на Сорос, които са вечно в прожекторите и новините, и аз получих своето признание! Вярвам, че бавно, но сигурно всеки ще получи заслуженото от него! Това написа във фейсбук авторът на разказа.
Пред Би Ти Ви Бачков разказа, че основното послание на разказа му е “човещината, която загубихме в последните години и от която имаме нужда - повече от парите, повече от другите суети”. Децата казаха, че разказът ми е хубав и лесен, доволен е авторът, който бил квестор на изпита.
Седмокласниците трябваше да решават също литературни задачи върху изучавани произведения. Изискваше се с три-четири изречения да обяснят внушението на думи на Моканина от разказа “По жицата” на Йордан Йовков.
Според педагози сложният въпрос, който може да обърка учениците, е: Като израз на признание поканили българина да остане във Франция, но той категорично отказал това предложение.
9. Какво е по състав изречението?
А) просто изречение
Б) сложно съчинено
В) сложно съставно
Г) сложно смесено
10. Кое твърдение за изречението е вярно?
А) Съдържа четири прости изречения.
Б) В изречението има обособена част.
В) В изречението има две допълнения.
Като цяло обаче хвалят изпитния вариант.
За бала, който ми трябва, мисля, че съм се справил с теста, разказът пък лесно се запомняше, каза след изпита в столичното 18-о училище “Уилям Гладстон” Димитър Генов, който иска да влезе в Националната търговско-банкова гимназия. Беше много лесно,
очаквах да е по-трудно,
обясни Никол Найденова, която пък иска да продължи в Немската гимназия. Добре мина, не се затрудних с нищо, каза и Рая Унгулова, която иска да си продължи в 18-о училище с корейски или японски език. Да остане в училището си иска и Евгения Иванова, според която външното оценяване като цяло е било лесно.
С три текста работиха десетокласниците на националното външно оценяване по български език и литература днес – научен, медиен и художествен. Една от задачите беше свързана с формулиране на теза по темата “Човекът и общуването”, а друга изискваше да се напише резюме върху откъс от изучавано произведение – “Дърво без корен” на Николай Хайтов.
Няма анулирани работи на матурите и в 7-и, и в 10-и клас, съобщиха от Министерството на образованието и науката.
Станимира Манолова, преподавател в Международната фондация “Св. св. Кирил и Методий”: Всичко е в рамките изучаваното в клас
Всяка година панорамата е една и същка - дете, което е у
Никакъв проблем не трябва да срещнат децата в задачите за четене на текст с разбиране. Въпросите са изключително достъпни. Няма ги омразните за децата фразеологизми като “след дъжд - качулка” или “вятър го вее на бял кон”, защото те въобще не ги използват. Изключено е да ги затрудни например синонимът на “столетен” - “вековен”. На виждам нищо трудно и в частта с чиста граматика. Проблеми може да има в 9-а и 10-а задача. Всичко обаче е в границите на това, което учат.
Невъзможно е да не видят грешки в изписването на думи като “съвремени”, “извесния”, “исключителна възможнос”, “технологий”, “стойноста” или “диплума”. Няма като преди години “леснопреносим” или “лесно преносим”.
Авторите на изпита са намерили добър баланс и в литературната част, но пак ще успеят децата, които знаят.
Много добър е и последният въпрос от литературната част: Запишете с 3-4 изречения какво е внушението на думите на Моканина от разказа “По жицата” на Йордан Йовков: Аз я видях, ще я видите и вие. Това е и последното, което са учили. Аз лично смятам, че този разказ не е за тяхната възраст. Според мен темите за смъртта, за отчаянието, за безнадеждността не са за 13-годишни, защото човек разбира какво е едва когато сам го усети. Като обясниш обаче на детето, че е човещина да излъжеш, само и само да вдъхнеш надежда, то разбира за какво става въпрос.
Преразказът на “Талисманът” е перфектен, чисто технически е лесен. В него има само действие. Единствената трудност е, че трябва да го трансформират от неутрален разказвач. Липсват многото метафори и хиперболи, природни описания от минали години.
Цеца Петрова, учител в 119-о училище в София: Очаквам масови грешки на въпроси от синтаксиса
Тестът е направен много коректно към учениците и към обучението по български език и литература. Обхваща разнообразен материал.
По-трудни за децата биха били въпросите от синтаксис. Може да ги затрудни 10-и въпрос, защото изисква по-внимателна работа и повече време. Изречението в задачата е трудно като конструкция и е висш пилотаж. Тези, които знаят много, ще отговарят, иначе очаквам масови грешки.
Има местоимения, причастия, части на речта, съществително име - нещо, което е сравнително лесно и може би ще изненада учениците, които очакват трудности.
Неприятно за мен остава работата върху текста от 1-и до 7-и въпрос. Това е голяма част от изпита. Отговорите биха могли да бъдат съвсем случайни, защото всички, които познават науката за текста, знаят, че може да бъде тълкуван по различен начин. Според мен това е загуба на време и не проверява кой знае какви комуникативни умения на учениците. Вероятно го правим, за да сме лоялни към изпита PISA.
Въпросите по литература също са добре балансирани. Би било лесно за децата да формулират теза по разказа “По жицата” на Йовков. Това е едно съвсем човешко тълкуване, което би могло да бъде направено от всяко дете, което е прочело текста. А всъщност това се изисква - децата да познават текстовете и да говорят за тях не през медиатори, а като собствени впечатления. На децата им е било лесно и интересно. Тези, които са работили сериозно, ще останат удовлетворени.
Разказът на Красимир Бачков е създаден специално за банката от текстове на МОН, което също е въпрос на коректност и браво за това. Един много добре направен изпит!
