- 2983-ма мъже и 309 жени са регистрирани като насилници през 2021 г.
- Взимат оръжието на тези от тях, които го имат, и забраняват всякакъв контакт с пострадалите
- Деца и хора под запрещение също ще подават молби за защита в съда
Държавните и общинските органи, болниците и организациите, които се занимават с превенция и защита от домашното насилие, са длъжни до 24 часа да препратят до съответния районен съд молбата за издаване на заповед за защита.
Това предвиждат промените в Закона за защита от домашното насилие, които бяха публикувани за обществено обсъждане в понеделник. Те са изработени от Министерството на правосъдието. Очакваха се от доста време, защото се оказа, че сега действащият закон не защитава адекватно жертвите и не възпира насилниците.
Промените са пореден опит за подобряване на нормативната уредба. Проект беше публикуван за обществено обсъждане и преди 2 години, но тогава той не стигна до парламента. Направени бяха обаче много бележки и публикуваният проект е актуализиран.
“И ако през 2019 г. домашното насилие е проблем, който често остава в рамките на семейството, то през последните няколко години той засяга устоите на обществото”, се казва в мотивите.
Само за януари и февруари 2022 г. подалите сигнал на националната гореща телефонна линия са общо 388, което прави по около пет на ден.
Особено тревожно е
увеличението на
пострадалите
деца,
става ясно от тях. За 2019 г. те са били 825, за 2020-а - 898, а за 2021-а са 935.
По данни на МВР през 2019-а 3047 мъже са били регистрирани като домашни насилници, през 2020-а те са 2747, а през 2021-а - 2983.
Жените насилници през 2019-а са били 259, през 2020-а - 318, а през 2021-а 309.
Държавните институции ще препращат молбата за защита до съда, когато жертвата ги помоли за съдействие, гласи поправката в закона. Тя е съществена, защото практиката показва, че често пострадалите не намират кураж да внесат молбата си в съда, а и поради незнание изпускат едномесечния срок.
Промяна има и в срока. Сега законът казва, че молба за защита трябва да се подаде до месец от насилието, в законопроекта той е удължен на три месеца.
Увеличава се и кръгът на хората, които може да подадат молба за защита в съда.
От домашно насилие вече може да се оплаче и човек, който не е навършил 18 години или е поставен под ограничено или пълно запрещение.
В случаите, когато жертвата е дете, това може да стори и шефът на “Социално подпомагане”. Когато пък пострадалият е в безпомощно състояние заради тежко увреждане, заболяване или старост или е под запрещение,
производството по
защита може да
започне по искане
на прокурора
Поправката е важна, тъй като все повече възрастни хора и хора с увреждания стават жертви на насилие, но не могат и не знаят към кого да се обърнат.
Когато пострадалият е малолетно дете, в делото то се представлява от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ. Щом постъпи молба в съда, той незабавно трябва да отправи искане до бюрото за осигуряване на защита.
Самият адвокат незабавно трябва да пристъпи към изпълнение на задълженията си, тоест да се срещне с жертвата и да обясни всички възможности на закона.
Друга важна промяна е забраната на насилника да контактува с пострадалия под каквато и да е форма.
Включително му се забранява комуникация по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви средства и системи за общуване при срок, определен от съда.
Насилникът ще бъде задължен да посещава
програми за
преодоляване на
агресията
и справяне
с гнева
Освен това няма да получава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на боеприпаси, на взривни вещества и на пиротехнически изделия.
На тези от насилниците, които вече са получили оръжие, то ще им бъде отнето за срок, посочен от съда.
Друга важна промяна е свързана с отпадане на задължението на магистратите да приканват страните към спогодба и да ги напътват към медиация. Сега практиката показва, че медиацията не води до резултат, когато единият в семейството физически или психически малтретира другия.
“С оглед на спецификата на делата, образувани по Закона за защита от домашното насилие, възможността за спогодба или насочване към медиация на страните е практически неприложима, тъй като домашното насилие обичайно е следствие на модел на поведение от извършителя”, се посочва в мотивите към законопроекта.
Друга важна промяна -
държавата се
опитва да научи
колко са
жертвите на
домашно
насилие у нас
Това ще стане чрез създаване и поддържане на национална информационна система и национален регистър.
В момента за броя на случаите се подразбира от сигналите на тел. 112и жалбите в прокуратурите и съдилищата. Реалната бройка обаче никой не я знае.
По данни на МВР през 2019 -а общо 22 591 българи са подали сигнали за домашно насилие. През 2020-а техният брой вече е нараснал на 27 433, а през 2021 г. се установява, че подадените сигнали са вече 27 557. Голяма част от тях обаче впоследствие не се поддържат под страх от отмъщение. Пак според статистиката на полицията се наблюдава увеличение на пострадалите мъже, като за 2019-а те са били 384, през 2020-а са 349, а през 2021 са 380. “Запазва се високият ръст на случаите с пострадали жени. По данните на МВР броят им през 2019-а е 2820, през 2020-а е 2567, а през 2021 г. вече е 2816”, се казва в мотивите.
