Политическият му проект следва начина му на правене на бизнес и шоу - това е религия, малцина са праведни, а пророкът е само Той
Ние сме лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата…
Тези думи пее лидерът на ИТН Слави Трифонов в “Студио Х”. Дали “съдбата”, или амбициите го накараха да разтури правителството с напускането на ИТН, а после и с гласуването на вота недоверие, едно е ясно - наистина изпълни ролята на “лошия” в страшния политически филм, който гледаме. И който се очертава дълъг сериал.
Трифонов като че ли винаги се е пазил от “титлата” политик. И вероятно е искрен, като казва, че никога няма да се приеме за такъв. Няма да го видите на събитие или среща с избиратели, нито дори в партийната централа. Просто не напуска мястото, откъдето тръгна - телевизията. Оттам даде малкото си медийни интервюта, от екрана, на черния фон през фейсбук реди и разтуря правителства.
Арогантното и непредсказуемо поведение на Трифонов мнозина оправдават освен със специфичния му характер и с липсата на политически опит. Но той изобщо не е новак в политиката. Стартира още в емблематичното за 90-те г. предаване “Ку-ку”, което ползва утвърдената си марка, за да даде живот на “Народно движение Ку-ку”. Партията просъществува за кратко, но наследникът на шоуто - “Каналето”, се превърна в един от катализаторите на зимните протести срещу кабинета на Жан Виденов.
Още не беше заглъхнал тътенът от събитията, а Любен Дилов-син - партньор на Трифонов в предаването, вече се гласеше за Народното събрание с нова партия - “Гергьовден”. В началото Слави я подкрепи, но после с Дилов се изпокараха. И Дългия, както му викат близките сценаристи, продължи по отъпкания път на шоубизнеса с “Шоуто на Слави”.
То се захвана открито с политика едва през 2009 г., когато недоволството от тройната коалиция вече можеше да се усети във въздуха. Тогава той
за първи път реши да тества политическото си влияние
През януари 2009 г. написа писмо до президента, парламента и правителството с искане да променят избирателната система на мажоритарна. Сам си събра подписката. Издигна и свой мажоритарен кандидат - младата и неизвестна Валерия Петрова. Варненката впечатли Трифонов, след като бе уволнена от тогавашния регионален министър Асен Гагаузов за забележка, че сам нарушава забраната си за пушене във ведомството. Тя не успя да влезе в парламента, но изкара много приличния резултат от 14%.
През 2011 г. подкрепи кандидатурата на Меглена Кунева за президент. Присети се за референдума през юни 2014 г. при протестите срещу кабинета “Орешарски”. Поиска допитване по 6 въпроса - за мажоритарното, електронното и задължителното гласуване, за намаляване на броя на депутатите до 120, за драстично орязване на държавната субсидия за партиите и пряк избор на съдии, прокурори и началници на РПУ.
Референдумът се проведе чак през ноември 2016 г. Но преди това тогавашният държавен глава Росен Плевнелиев прати 3 от въпросите на Конституционния съд. В ефир сценаристът и по-късно депутат от ИТН Филип Станев демонстративно скъса негова снимка и го обяви за “политически труп”.
Все пак допитването бе само по 3 въпроса - задължителното гласуване, мажоритарния вот и за намаляване на субсидията на 1 лв. за глас. В него участваха 3,5 млн. души, а близо 2,5 млн. го подкрепиха.
По това време Трифонов редуваше периодите -
имаше месеци, в които се задоволяваше с ролята си на шоумен, и други, по-дълги, в които изземваше тази на опозицията и громеше де-що има човек, облечен в костюм и власт. А след като решенията от референдума останаха нереализирани, се впусна в истинската политика.
Първо през 2017 г. направи кастинг за политици. “Гарантирам, че ще намеря хора, които да сменят сегашните”, зарече се той. Защото “Няма такава държава, но има такъв народ”.
Първата партия на Трифонов бе назована именно “Няма такава държава”. Основа я на тъмно през октомври 2019 г. - скришом събра съмишленици и не пусна в залата и една медия. Една скромна участничка тогава, която неочаквано (сигурно и за себе си) после стана депутатка, чистосърдечно призна, че цялата тази тайнственост около основаването е единствено с цел
да създава съспенс
Определено екипът на Слави ги разбира тези работи.
Два месеца по-късно съдът отказа регистрация на формацията, защото ползва знамето на страната в символа си, а името ѝ “противоречи на добрите нрави”. Така през 2020 г. се роди “Има такъв народ” със заявката да облече в закони решенията от референдума. И както през последните две десетилетия, Слави се довери на най-тесния (и верен) кръг хора край себе си - своите сценаристи.
Впрочем тук са и най-големите
прилики между неговия политически проект и този на “Промяната” - много тесен кръг от приятели и съмишленици, които не се доверяват на външния свят, привиждат враг във всеки,
който се опита да им дава акъл, превърнали са собствените си вярвания в религия и само един (е, при ПП може и двама) е нейният пророк.
При ИТН и Слави посланията са по-простички и първосигнални, но и публиката им е такава. При “Промяната” се гонят западната визия и по-високият образователен и финансов ценз, отборът им се приема като представителен за успели бизнесмени. Но да не забравяме, че освен шоу това, което правят Трифонов и екипът му от години, е и много печеливш бизнес. Неслучайно зад каузата “Македония”, която според официалната версия накара ИТН да си тръгне, всъщност надникнаха едни сериозни бизнес интереси.
Освен с верните сценаристи на Трифонов партията му излезе на сцената и с политици, набрани от кастинга на шоуто - като бившия бигбрадър Кирил Симеонов (вече напуснал партията), бившия служител на НСО Светлин Стоянов (станал един от 6-имата отцепници), предлагания за премиер “мултиконтинентален бизнесмен” (всъщност вносител на артикули за плувни спортове) Пламен Николов.
ИТН влезе с летящ старт в парламента още на първите си избори през април 2021 г. като втора политическа сила. Първите - ГЕРБ, нямаха мнозинство, а хората на Слави отказаха да правят кабинет. И така до новия вот през юли, когато ИТН вече бе първа. Още преди резултатите да излязат, Трифонов във видеообръщение на мрачен фон нареди кабинет от фейсбук. Издигна икономиста и вицепремиер в кабинета на НДСВ Николай Василев за премиер и обеща да изстреля българо-македонска екип в Космоса. Но се оказа, че не го е съгласувал с евентуалните партньори. Десните скочиха срещу Василев и след фиаското лидерът извади от ръкава си никому неизвестния Пламен Николов с шнорхелите. По-късно го оттегли в последния момент.
Трифонов не се появи на живо за нито един от кабинетите си. ИБГНИ, БСП и ДБ разказваха, че все пак се срещат с него в офиса на телевизията. Добре, че беше пандемията и въведеното в парламента включване онлайн на голям екран в залата на карантинираните депутати - така
народът за първи и последен път видя Слави почти наживо (и не на тъмно)
тържествено да повтаря депутатската клетва.
После и потенциалните партньори в 46-ото НС се оплакаха, че спрял да им вдига телефона. Това му поведение продължи и в 47-ото. На коалиционните съвети той изпращаше зам.-шефа на ИТН и председател на парламентарната група Тошко Йорданов, Станислав Балабанов или Любомир Каримански. На Кирил Петков също спря да вдига телефона. Станало, след като премиерът отрязал Каримански за шеф на БНБ, призна Трифонов в тв интервю.
Не само бившите му партньори, но и отцепилите се шестима депутати от ИТН разказаха, че комуникацията с него е трудна. Някои не го били виждали от месеци, други от година, трети пък - никога. Деян Петков си разказа, че за първи път го видял в деня, в който си тръгна от партията.
Дружбата с Петков Трифонов прекрати така изненадващо, както нареди кабинета си през юли 2021 г. Това, разбира се, отново стана през фейсбук. За пореден път Слави се появи от тъмното, на черен фон, смръщен, ядосан и
с онзи тон, който кара публиката да се чувства виновна за нещо
Разказа, че си тръгва заради Петков, който тайно договарял падане на ветото за Скопие.
Цялата тази политика на Трифонов му спечели прозвището “лидера от фейсбук” още преди година. Обясни я само веднъж - че не е нужно да се появява публично, за да носи отговорност.
Преди две седмици, също от фейсбук, се закани да съди бившия си коалиционен партньор и премиер Кирил Петков. Искът вече е факт - за 50 хил. лв. за думите, че той е “мафия”.
Интересно е обаче, че на фона на всички обвинения, които Трифонов хвърли към партньорите си за морала и честта им, той самият пропусна да свърши нещо, което правят всички, влезли в политиката -
да подаде имуществената си декларация
пред антикорупционната комисия. Като лидер на партия е длъжен да го прави. Задължен бе и като депутат в краткия 46-и парламент, в който не стъпи. От миналата година отказва както да декларира имущество, така и да обясни защо.
Ресорната КПКОНПИ пък не казва дали срещу него тече проверка, защото не виждала какъв е общественият интерес в това...
Всъщност малко са личностите като Трифонов в България, към които общественият интерес не стихва с десетилетия - образът на лошо момче с черни дрехи, под които
май не видяхме лидера, който планираше да бъде
Виждаме обаче четвъртото свръхего заедно с тези на президента Румен Радев, Бойко Борисов и Кирил Петков, сблъсъкът между които усилва турболенциите на кризата и праща политическото уравнение с много неизвестни в орбитата на висшата математика.
