Енергийният министър в оставка Александър Николов поискал разследване на НЕК за това как са били стопанисвани
Големите язовири, които се стопанисват от НЕК, са поддържани зле и има опасност от бедствия при големи валежи. Тази тема е била обсъдена от правителството на заседанието на Министерския съвет на 13 юли, става ясно от стенограма на срещата на министрите.
Повод за дискусията става искане на вътрешния министър Бойко Рашков
да му бъдат отпуснати 115 млн. лв. за тази година,
за да се проведе превенция срещу бедствия и аварии.
“Сигурно колегите са предприели, че този бюджет е достатъчен, но искам да изразя поздравления и удовлетворение от това, което правихме с колегите от МВР. Вие не всички знаете, но в последния месец при обилните валежи
имаше няколко критични момента
и критични точки в страната. Осигурихме заедно буквално физическо присъствие до всеки язовир в държавата, почти. Благодарение и на съвета, и на работата на МВР, при нас – Държавно предприятие за управление и стопанисване на язовири и т.н.”, подкрепя искането на Рашков и вицепремиерът и министър на икономиката Корнелия Нинова.
В този момент в дискусията се включва и министърът на енергетиката в оставка Александър Николов, който обяснява, че
проблеми има и с поддръжката и безопасността и на големите язовири,
включително и “Искър”.
Той е един от комплексните и значими язовири, които се използват за битово водоснабдяване, както и за производство на електроенергия, като се стопанисва от НЕК, която е под шапката на Министерството на енергетиката. В момента той е пълен 71,5% (виж състоянието на останалите на картата).
Въпреки че не става ясно какви точно са проблемите с язовир “Искър”, енергийният министър Александър Николов ги определя като “меко казано, неприятни”, след извършен първичен преглед.
“Очаквам на всичките, ако продължи да се прави преглед,
да се установят абсолютно същите неща
И тук не говорим само за изпълнители, подизпълнители, разходи и размер на разходите и т.н. Тук говорим за нещо, което е много отвъд това”, обяснява Николов.
По думите му действията на НЕК назад във времето също са “меко казано, странни”.
“Когато се прави оценка, бих искал който и в каквато и да е форма занапред да има предвид, че детайлни прегледи относно извършени дейности, не само във формат документи, следва да се извършват и във всички язовири, включително и тези в НЕК като, първо, обект национална сигурност, второ – като обем и размер. Част от бедствията, които бяха назад във времето,
много ясно могат да бъдат свързани
и като причинно-следствена връзка с валежи, поддръжка на язовири, поддръжка на речни корита. Т.е. молбата ми е да не се наблюдават само тези, които са под контрола на Министерството на икономиката и други звена, а да се обърне внимание и на НЕК, особено ако се провеждат следствени действия”, казва още енергийният министър.
Кои са точно опасните язовири в момента, обаче все още не е ясно. На заседанието си миналата седмица правителството реши да се създаде междуведомствена работна група, която
да изготви конкретни промени в Закона за водите,
Закона за устройството на територията, както и в наредбата за експлоатацията на язовирните стени и съоръженията към тях.
Правителството е приело и изготвен вече доклад за язовирите. Още през февруари Корнелия Нинова обяви, че започва работа по такъв доклад, който ще съдържа информация за най-опасните язовири, които се нуждаят от спешен ремонт, както и конкретни законодателни предложения. Засега обаче работната група е направила преглед на фактическото състояние на всички язовири в страната - кой ги поддържа, какво е състоянието им и какви действия са предприети по тях.
Тепърва в срок от 2 месеца ще се изготвят предложенията в законовата и подзаконовата нормативна база, както и ще се определят критерии за степента на опасност на язовирите, поясни за “24 часа” зам.-министърът на икономиката Димитър Маргаритов.
Целта на измененията в закона е да се синхронизират различните текстове, да се внесе яснота в действащите процедури, за да има ясен ред,
по който да се случват необходимите ремонтни
и поддържащи дейности или промени в собствеността, както и да се определят критерии на кои язовири да се даде приоритет. Така ще се избегне ситуацията, в която институциите си прехвърлят отговорността. Проблемът идва оттам, че собствеността между отделните язовири и техните части - стените и водата, е разделена между няколко министерства и агенции. Въпреки това не се предвиждат промени в институционалната структура, уточни Маргаритов.
Всъщност в действащата наредба за язовирните стени през 2020 г. вече беше направена класификация за потенциалната опасност на язовирите, разделена на три степени.
Дали тези критерии ще бъдат променени, все още не е ясно.
