Домашно приготвена храна, спокойно мислене и винаги гласуваща, e рецептата на 107-годишна ирландка
Няма начин да не сте се сблъсквали със следния парадокс – баби и дядовци, които твърдят, че няма по-любимо нещо от внучетата, и едновременно с това ги тъпчат с близалки, чипсове и всевъзможни вредни храни. Също така им разрешават да вършат неща, които от раз са забранявали на собствените си деца. Въобще държат се така, сякаш някой ги е препрограмирал и им е отнел рационалността.
Някои наричат това поколенческо различие по въпросите на възпитанието. Други го намират за част от процеса на стареене, когато започваш да подбираш битките, които ще водиш. Каквито и да са причините, въпросът за личния пример в такива ситуации често отсъства и в съзнанието на децата светва онази червена лампичка на съмнението, че казаното от мама и татко вероятно не е съвсем правилно, след като се отрича или лесно заобикаля от техните мама и татко. В резултат малчуганите започват да приемат тези правила, които им се струват по-лесни за изпълнение, и да подражават на онзи възрастен, когото намират за най-забавен в момента. И колкото по-голяма е възрастовата разлика, толкова по-сериозни отклонения в детското поведение могат да се получат. Например подрастващи внезапно да започнат да се движат леко приведени с ръце зад гърба, имитирайки дядовците си, или да искат да се излягат на дивана с мотив, че ги боли кръстът като тях.
Разбира се, това са крайности, но те много добре показват колко заразителен може да е примерът, даван от най-възрастните членове на семейството. Често те не осъзнават тази си ключова роля или пък смятат, че някои неща априори са им простени заради старостта.
Една 107-годишна ирландка обаче наскоро показа, че това не е съвсем така. Новината как Бриджит Тиърни посреща последния си рожден ден обиколи света заради невероятния дух, който тази пенсионирана фермерка дава на следващите поколения в многолюдната си фамилия. Тя продължава да се интересува от политика и не е пропуснала нито едни избори, след като е получила право на глас. Има отлична памет и продължава да помни първия си ден в училище, когато е била само на 4 г.
“Опитвам се да поддържам мозъка си в изправност – решавам кръстословици, гледам викторини и следя събитията по света”, казва Бриджит пред “Айриш индипендънт”. Откакто се помни, тя винаги е яла домашно приготвена храна, работила е упорито и е имала спокойно отношение към живота. Вече не готвя толкова много, но помагам за измиването на чиниите след хранене, споделя столетницата.
Родила е 6 момичета и 3 момчета, от които има 30 внуци, 45 правнуци и четирима праправнуци. Всички успяват да се изредят през дома ѝ, когато в началото на юли празнува рождения си ден. “Удоволствие е да се общува с нея. Тя носи усещане за спокойствие и щастие в живота на всички ни. Мама овдовя през 1983 г. Дотогава работеше здраво във фермата, наравно с баща ни Патрик. Когато миналата година загубихме брат си Винсент, тя беше опора за всички в този труден момент”, разказва дъщерята Кити Кълън.
Внучката Дейрдри Тиърни долита чак от Флорида, за да участва в празника на Бриджит. “Много се радвам, че мога да прекарам този важен рожден ден с баба ми. Мразех да пропускам този шанс по време на пандемията, тъй като посещението при нея винаги ми създава усещане за мир, спокойствие и гордост. Тя е жива легенда”, споделя внучката.
Същото е усещането и на нейната братовчедка Виктория Занела. Тя предприема пътуване от Италия до дома на баба си в Ирландия миналата година заедно със своите две деца. “Трябваше да стоя под карантина две седмици, преди да я видя, но си заслужаваше. Тя е извор на знание, любов и е канарата в нашето семейство. Винаги си тръгвам от срещите с нея спокойна и уверена”, обяснява Занела.
Бриджит Тиърни е преживяла две световни войни и две пандемии и в нито един момент не е изгубила спокойното си отношение към живота. Смята, че това е ключов фактор за нейното дълголетие, както и умереното ядене, и то само на домашно приготвена храна. Дори и сега тя продължава да става рано и да си приготвя каша за закуска. Никога не е пушила или пила алкохол, както и не е летяла със самолет.
“Все още мога да рецитирам поезията, която научих в училище. Опитвам се да поддържам ума си активен и да съм в крак с текущите събития. Гласувам на всички избори и се гордея с това”, казва 107-годишната ирландка. Друго нещо, на което много държи, са добрите обноски. Смята, че за приятното общуване между хората те са също толкова важни днес, колкото и преди 100 г., а също и доброто чувство за хумор. Заради него и разумните съвети, които винаги дава, Бриджит Тиърни се е превърнала в ментор не само за своите наследници, но и за съселяните си от Лафдъф.
“Харесва ми да съм активна и обичам, когато внуците ми се обаждат, че ще дойдат за съботно хапване с мен, тъй като времето за семейно хранене е всичко”, признава столетницата. Тогава тя задължително влиза в кухнята и прави от любимите им картофени питки. Гледа да пали огъня всеки ден, независимо дали вали, или грее слънце, тъй като “това поддържа къщата уютна”. “Давам приоритет на нещата, които задължително трябва да се направят, и не се паникьосвам. Това е начинът, по който съм живяла живота си. Гледам винаги да остана спокойна и никога да не ям нещо от консерва, а само от пресни продукти”, обяснява Бриджит Тиърни. По време на пандемията от коронавирус тя също не губи самообладание, въпреки че в продължение на близо две години може да види повечето от децата и внуците си, които не живеят с нея, само през прозореца. За нея това е достатъчно, защото се е научила, че щастието се гради от малки неща, а и толкова много хора продължават да разчитат на нейната усмивка и да ги води през живота със спокойното си и праволинейно отношение към него. За нея това означава силна вяра и много развито усещане за добро и зло – неща, с които никога не прави компромиси.
Неща, които помагат, за да се стигне столетие
Дълголетието не е само дар от Бога, както много хора си мислят. Редица проучвания показват, че столетниците живеят в определени региони и имат сходно житейско поведение. Наричат ги сини зони и такива има в Калифорния, Коста Рика, Италия, Гърция и Япония.
Нещата, които обединяват столетниците в тях, са живот с по-малко напрежение, здравословно хранене и семейно щастие. Тъй като стресът е свързан с много заболявания, дълголетниците обикновено отделят време в ежедневието си за дейности, които го намаляват. В Гърция и Италия това например е дрямката, в Япония е ритуалната чаена церемония. Опитайте всичко, което помага на ума и тялото ви да си починат, и се съсредоточете върху нещо леко - от решаване на кръстословица до плетене, съветват изследователите.
Също така увеличете приема на зеленчуци като броколи, карфиол, зеле, ядки, семена и плодове, а намалете консумацията на месо и млечни продукти. Уверете се, че пиете умерено, тъй като проучвания са показали, че приемащите малко алкохол живеят по-дълго от хората, които се въздържат напълно от него.
Друго нещо, което са открили изследователите, е, че обитателите на сините зони са много общителни и се радват на семейно щастие. Те често се събират на групи, за да играят различни игри, като шах например, покрай които разговарят активно. Срещат се много често и с роднините си. В културата им обаче няма събирания, за да се наядеш и напиеш след дълго въздържание. В повечето случаи те не преяждат. В Япония даже имат правило да се заситят само около 80%, за да подпомогнат храносмилането си.
Много важен фактор за дълголетието е преследването на цел. Независимо дали става въпрос за среща с приятел, хранене на домашен любимец или излизане за набавяне на стоки, всяка активност води до положително отношение към живота, което увеличава шансовете да стигнете до 100 г., казват изследователите.
