И до днес още помни ударите, нанесени върху тялото и от офицерите от либийските служби
Валя Червеняшка е една от петте медицински сестри, преживели кошмара на мъченията в Либия. И до днес още помни ударите, нанесени върху тялото и от офицерите от либийските служби. Целта на бруталните инквизиции е да се изкопчат самопризнания, че е участвала заразяването на стотици деца със СПИН. И докато физическите рани са изчезнали с времето, споменът за либийския кошмар никога не напуска ума и. Валя застава пред камерата на "Офанзива" на NOVANEWS дни преди 15-тата годишнина от спасението си. Спасение, за което плаща висока цена.
Червеняшка пътува до Либия два пъти – веднъж през 80-те години и втори път – през- 1998-ма година.
На първия гурбет, декември пътувах, тук тръгваме с якета, студено, сняг, слизане там на летището в Триполи, където чувам "Аллаааах акбар", много зловещо ми се стори това нещо. До последно не можех да свикна с тоя звук и с тия проповеди техни. Едни палми - топло, топло и винаги като чуя и на друго място "Аллах акбар" - това нещо зловещо така ми се струваше. Майките бяха много благодарни, кланяха ни се, благодаряха ни, че се грижим за децата им и ги гледаме като са болни", сподели тя.
И си спомни за деня, в който са я арестували.
"Аз бях цял ден на работа, на края на работния ден ни казаха да слезем долу в "идарата", това е управлението, счетоводството, не мога да кажа точно, да ни върнат паспортите. Ние влизаме вътре и те заключват вратата. След малко един по един ни изкарват - там на стълбите. Тръгвам аз по стълбите и някъде на площадката щрак, хващат ме двама, връзват ми ръцете, слагат ми една превръзка и след това ме водят някъде, качвам се в автобус, в нещо. Много зловещо беше, ама много", казва Червеняшка.
След това цяла нощ пътуват, но с превръзките на очите, вързани, не дават да се говори, не дават нищо.
На въпрос кога всъщност е разбрала какво е обвинението, което Ви повдигат, те всъщност са няколко обвинения, но основното е заразяване със СПИН на над 400 деца тя споделя, че е това се случва на първото дело. "По време на разпитите беше много жестоко. Ток, кучета, връзват ти ръцете и краката и висиш с главата надолу и по ходилата те бият. Това беше много жестоко", разказва Червеняшка.
След трите месеца по тези участъци, ги събират в централния затвор на Триполи. Тогава си мислят: "Край! Тука ни убиват! Това е последно"!
Макар и да е поставена в ужасяваща среда, професионалният инстинкт на Валя не я изоставя.
Валя и до днес помни истинската Голгота през която преминава преди отново да стъпи на родна земя. Път, който би бил невъзможен без помощта на Сесилия Саркози и Бенита Фереро-Валднер.
Медицинската сестра описва живота си зад решетките в книга. В момента подговя и втора, която трябва да излезе около годишнината от заветната свобода.
През призмата на времето Валя Червеняшка извежда много изводи, които желае да сподели с хората. "Да внимават много, защото в неподходящия момент на неподходящото място никой не знае какво може да му се случи. Всеки да бъде себе си. Комунизмът свърши. Никой да не очаква нищо от другите, сам да си се справя. Здраво да стъпи на Земята и сам да се справя. Няма нужда да мрънкат, да се оплакват – това е", призова Червеняшка.
