Интегриран и междуинституционален, но индивидуален подход към младежите, които не учат и не работят, допълнителен фокус върху превенцията на отпадане от училище особено в по-ранен етапа, насочени мерки за неактивните жени - почасова работа, изнесени офиси и т.н, фокус върху по-широката ромска интеграция и върху различните видове и нужди от социално подпомагане предлагат от Института за пазарна икономика.
Предложенията са на база подробен анализ на разпределението на държавните средства за социално подпомагане.
Фокусът ни са конкретните политики. Вече разбрахме защо има бедност, сега остава да видим какво можем да направим, за да се промени това, обясни Петър Ганев от ИПИ.
Идеите са групирани в три направления - ефективност на социалните услуги, неравенствата във възможностите и социалните услуги спрямо оценката на потребностите.
Според експертите предвидените пари не се разходват по най-добрия начин, тъй като част от тях отиват при значителен брой хора, които не са от най-нуждаещите си. Същевременно класическите програми, които са насочени към най-уязвимите остават недофинансирани.
Затова от института предлагат обвързването на гарантирания минимален доход с линията на бедността, уеднаквяване на на подоходните критерии за различните социални помощи, а подкрепата за семейства с деца да е насочена към тези в най-голяма нужда. Интегриране на подкрепата за семейства с деца, помощите за отопление и месечното подпомагане на базата на обща оценка на доходите и оценка на потребностите според характеристиката на домакинствата, искат още от ИПИ.
Основната цел трябва да бъде измъкването на хората в най-дълбоката бедност.
23% от младежите в България са неактивни. Т.е всеки пети на възраст от 18 до 34 години не учи и не работи. Това ни нарежда на трето място в Европейския съюз след Гърция, Румъния и Италия. От тях 40% са от ромската етническа група, показват данните.
Много от неработещите са без висше или средно образование, като така се оказват в порочен кръг. Затова едно от решенията е допълнителен фокус върху превенцията на отпадане от училище, особено в по-ранен етап.
Проблемът може да се реши още с работа по интеграция на етническите групи, също с индивидуален подход към младежите в такова положение. Нужни са още мерки и за неработещите жени като например почасова работа и изнесени офиси.
Подходът обаче трябва да е индивидуален, подчертаха от ИПИ, тъй като причините за неактивността могат да са различни.
1 млрд. лева годишно от бюджета са предвидени за различни типове социални услуги като домовете за стари хора, различните домове и дневните центрове за лица с увреждания, центровете за настаняване от семеен тип, за обществена подкрепа и за социална рехабилитация и интеграция, домашния социален патронаж и асистентската подкрепа, клубове на пенсионера и инвалида и други. Всички те са на местно ниво, като много от самите услуги са предоставяни от общините.
Затова и от ИПИ предлагат да се даде по-голяма свобода на общините да определят нуждите на хората в региона и съответно дефицитите. Вече е предвидено изготвянето на Национална карта за социалните услуги, която ще може да даде подробна оценка на реалностите в различните части на страната. Затова ще е нужно и въвеждане на механизми за частична финансова подкрепа от държавата, ако се разширят местните социални услуги на база на оценката на местните власти.
Така заради липсата на ясна оценка на спецификите на регионите, съществува неравномерно разпределение на домовете за хора с увреждания на територията на страната. С най-голямо покритие тези за лица с умствена изостаналост - такива функционират в 26 общини в 17 области, като най-много са те в Сливен, Пловдив и Бургас.
С промяната на начина, по който действат тези услуги, те ще могат да са в полза на повече нуждаещи се. Едва 2-3% от възрастното население в България е получавало грижи в дом или институция през 2019 г.
