Методически експеримент разкрива факторите, обуславящи възникването и развитието на електорални нагласи. Той е разработен като част от научно изследователски проект, изпълнен през периода 2020-2022 г. от Центъра за емпирични социални изследвания от Института по философия и социология при Българската академия на науките (ИФС-БАН). Това съобщиха от пресцентъра на БАН, предаде БТА.
Проектът е посветен на процесите на формиране на общественото мнение и възможностите чрез математическо моделиране да се усъвършенстват социологическите инструменти за предсказване на развитието на обществените нагласи по важни за българското общество въпроси. Вече разполагаме с окончателните анализи и имаме много интересни изводи и констатации, каза пред БТА заместник-директорът на ИФС-БАН проф. Емилия Ченгелова, която е ръководител на проекта.
Един от фокусите са процесите на формиране на електоралните нагласи и електоралното поведение. За целите на проекта през 2022 г. бе направено постелекторално изследване, което протече под формата на методически експеримент.
Представителните социологически изследвания си остават най-верните по отношение на действителността
Паралелно са реализирани две отделни изследвания – с един и същ изследователски инструментариум, но в два методически формата: национално представително изследване (стандартизирано интервю) и онлайн анкетно проучване по метода на “отзовалите се”.
Сравнението на оценките от двете изследвания показва убедително, че когато се изучават електоралните нагласи е задължително да се работи по най-високите методически стандарти, ключов аспект от което е конструирането на представителна извадка. Когато се работи с представителна извадка, от една страна, и по метода на отзовалите се, от друга страна, емпиричните оценки за едни и същи събития, в един и същ времеви момент, обрисуват коренно различна картина на изследвания процес.
Изтъкваме този факт, за да подчертаем най-напред важността на процедурата за селектиране на респонденти за електоралните изследвания, но заедно с това отново да обърнем внимание на факта, че методът на “отзовалите се” води до некоректни, неверни реконструкции на социалната действителност като цяло, отбелязват учените.
"Отзовалите се" обикновено са лица, имащи пряк интерес или са силно въвлечени в коментираната проблематика. Тази тяхна предубеденост и предварителна обвързаност ги прави пристрастни към темата, поради което изследваните процеси и явления получават хиперболизирана, нереална реконструкция, която не е адекватна на действителните параметри на изследваните процеси и явления.
Първото и основно послание към колегията е отговорно правене на социологически изследвания с представителни извадки, разказа проф. Ченгелова. Тя отбеляза, че е много изкушаващо да се правят изследвания по метода на "отзовалите се", защото е по-лесно, но те не дават верни резултати. Проучването трябва да се прави по всички правила, защото ако се работи с непредставителна извадка, ще се стигне до силно изкривена информация, която няма да отразява реалностите, а ще подвежда, добави тя.
Проф. Ченгелова разказа още, че най-много нарушения в електоралната социология се допускат по отношение на извадките. Счита се, че ако се направи едно дребно в кавички нарушение и се работи примерно с квотна извадка, която е различна от представителната и е по-лесна за осъществяване, това няма да наруши резултатите. Всъщност от нашите експерименти видяхме, че винаги, когато се работи с извадка, различна от представителната, се допускат нарушения, каза тя. По думите ѝ тези описания на действителността, които социолозите събират и след това социолозите разказват по телевизията, са изкривени и неверни.
Телевизията, политическите изяви и социалните мрежи - важни фактори при формиране на електоралните нагласи
Проведеният методически експеримент показва, че електоралните нагласи се формират под влиянието на сложен комплекс от фактори, посочват от екипа на проф. Ченгелова. Според данните телевизията е факторът с най-силно влияние върху формирането на електоралните нагласи. Следващият по сила фактор са политиците и техните публични изяви. В частност, телевизионните изяви на политиците (участия в новинарски, обзорни и дискусионни предавания) имат изключителен по сила потенциал за влияние върху формирането на електоралните нагласи.
