В събота сутринта БНТ ще излъчи “Добро утро” - онова първо магазинно сутрешно шоу, заради което 14 години българите ставаха рано-рано в почивния си ден.
Така ще почете паметта на един от най-известните си журналисти и тв водещи. Александър Авджиев си отиде внезапно от рак на белия дроб вчера малко преди 8,30 ч сутринта. Пряката причина за смъртта му всъщност е полиорганна недостатъчност.
През януари се почувствал зле и отишъл на преглед. Тогава за първи път му поставят диагнозата рак на белия дроб. За съжаление това се установи много късно, туморът беше вече в 4-и последен стадий, разказват доктори от Военномедицинската академия (ВМА), където постъпва на лечение. Оперират го, макар да е ясно, че има множество разсейки с различни локации.
През последните дни обаче състоянието му прогресивно се влошавало, а органите започнали да отказват. Поставили го на хемодиализа, но и това не успяло да го спаси. “Сашо разбираше, че си отива, но се държа мъжки през цялото време”, разказват още медиците от ВМА. Почти до края той бил в съзнание. Последната седмица бил преместен от клиниката по гръдна хирургия в тази по интензивна терапия заради влошеното му състояние.
“Много ми е тежко. Но до последно се надявахме да се стабилизира, за да отиде на лечение за рака”, разказва колегата му Емил Розов.
Той заедно с още близки приятели от телевизията организираха кампания за набиране на дарителски средства за Авджиев. (виж в галерията клипа, с който се опитаха да помогнат за набирането на средства) Журналистът и семейството му разговаряли да отиде да се лекува евентуално в американската онкологична болница в Истанбул.
Александър Николов Авджиев е роден през 1958 г. в София. Неговата журналистическа кариера тръгва от БНР, където е водещ на предаването “Хоризонт на вълните на младостта”. През 1987 г. става репортер и водещ на информационни емисии в Българската телевизия. От 1988 до 2002 г. е лицето на популярното съботно предаване “Добро утро”.
Явор Цаков, шеф в телевизията по онова време, вика Емил Розов, Борис Ангелов и покойния вече режисьор Илия Костов и им обяснява, че започват да работят по ново сутрешно предаване.
“Имам страхотен водещ, който ще дойде от радиото”, казал той. На Розов му станало малко тъжно, тъй като му се искало да прави вечерно предаване, а и не познавал новия от радиото.
Годината е 1987-а и така в Българската телевизия идва Александър Авджиев. Сработва се великолепно с екипа, подготвят пилотно предаване на “Добро утро” и не го харесват. Затова шоуто стартира година по-късно.
И така 14 години. “Добро утро” е запазена марка и до днес. Нямаше значение, че започва в 8 ч сутринта в събота. Хората си навиваха часовниците, за да се събудят и да го гледат.
Вяра Анкова, сегашният генерален директор на БНТ, започва кариерата си именно в това шоу. Тя чете новините. При Авджиев работят още Цветелина Узунова, Мариета Фидосиева, Ричард Груев, Бетина Жотева.
През 2002 г. “Добро утро” е свалено от екрана, но пък Авджиев замисля заедно с Асен Григоров всекидневния сутрешен блок “Денят започва”. До 2004-а е отговорен редактор и един от водещите на предаването.
От 2004 до 2008 г. ръководи Главна редакция “Общество” в БНТ. През 2005 г. е водещ на предаването “Навигатор”. “То не се хареса политически на разни лица в парламента и го свалиха”, казва днес Розов.
През последните години Авджиев работи към дирекция “Външни продукции”.
“Имаше сила и възможности още да даде на телевизията. За мен е необяснимо защо го махнаха, но че това го уби, съм убеден.
Сигурен съм, че причините са лични, а не професионални. Той живееше с телевизията и като му взеха живота, си отиде”, каза Кирил Гоцев, бивш генерален директор на БНТ.
Националната телевизия подготвя и документален разказ за журналиста. Снощи другите два канала на медията - БНТ 2 и “БНТ Свят”, излъчиха рубриката “Най-доброто от “Добро утро”.
Съпругата на Александър Авджиев Емилия се занимава с бизнес. Двамата имат 10-годишен син и 15-годишна дъщеря.
Поклонението ще е на 18 февруари, събота, от 11 ч в траурна агенция “Мира” срещу арката на Централните софийски гробища в София. (24часа)
Алис Крайчева: Всичко вземаше навътре
Сашо прави "Добро утро" с режисьора Илия Костов и Емо Розов и си спомням, че веднъж им правих голям моден материал. Монтираме с тях 7-8 мин, аз съм с една голяма модна чанта, току-що донесена от Париж, свършваме, пием кафета и си тръгвам, но чантата тежи безумно. Отварям - вътре две павета. Веднага се върнах, казах им всичко за роднините. Това бяха шегите, които си правеха, но никога не съм им се сърдила.
Няма да забравя и как седяхме срещу болница "Шейново", пиехме топла бира и чакахме да ни кажат, че синът му се е родил. Сега вече е на 9-10 години.
Днес си погледнах снимките от 55-ата ми годишнина, там танцуваме рок с него. Не плюеше никого, не се оплакваше от нищо, много ми е мъчно, че така бързо си отиде, убедена съм, че е от стрес. Съкратиха го от БНТ за нещо безумно - че не му достигат точки в атестацията, които измисли г-ца Шишманова.
Той беше фин, деликатен, интроверт, всичко гълташе, не искаше да натоварва околните. Аз го научих да реагира и от време на време избухваше, но деликатно. Казваше, че заради мен се научил да ругае.
Емил Розов: “Добро утро” биеше и “Всяка неделя” понякога
Беше широко скроен човек и страхотен телевизионер. Всичко можеше да прави - и публицистика, и сатира. Балетно предаване да му бяха дали, и това щеше да направи.
Чувството му за хумор беше великолепно, затова не сме спирали да си правим шеги в екипа. Веднъж Сашо прати една репортерка на Централна гара да търси жена, която спирала влакове с гласа си. Момичето се въртяло, въртяло, пък се обади и казва: “Няма такава жена на Централна гара.” “Че кой ти е казал там, трябва да си на Подуяне”, отговори й Сашо.
Страхотен екип се бяхме събрали в “Добро утро”. Предаването трябваше да тръгне през 1987 г., но не харесахме пилотния брой, затова го пуснахме през 1988 г. И стана хит. По рейтинги понякога биеше и “Всяка неделя”.
Някои неща за първи път се появиха в ефира. Водещите например излизаха по пуловери в ефира, правехме щури репортажи, като се катерехме по покриви, скачахме във водоеми. И Сашо участваше навсякъде.
Цветелина Узунова: Славата не го промени
Бях последен курс във Факултета по журналистика, когато ме покани да водя заедно с него "Добро утро". По това време бях стажантка в предаването "12 плюс 3" в "Хоризонт" и той беше дошъл в БНР. Беше голяма звезда, все пак водеше първото магазинно предаване в България и всички ние много се вълнувахме, че такава звезда от екрана е в нашия коридор. А на мен ми се подкосиха краката, като ми казаха, че търси мен. С режисьора Илия Костов харесали гласа ми от мой репортаж и бяха дошли да видят кой стои зад този глас. Всичко се разви много бързо, каза ми: "Другата събота влизаш да водиш с мен, ако искаш."
За мен "Добро утро" е огромна школа в тв кариерата. Ще го запомня с много хубавото чувство за хумор и професионализма. Имаше атмосфера по време на предаването, много творчество.
Ходехме на срещи в страната и тоталната слава, която имахме тогава, не го беше променила като човек. Това за мен беше добър урок. Винаги ще съм му благодарна за подкрепата в студиото, дори ми е помагал за външния вид, да си избера дрехи, винаги ще го помня с голяма благодарност.
