- Сливането на университети сега не е на дневен ред - първо да обучим добри специалисти
- От гледна точка на техническата обезпеченост за обучение в интернет среда проблеми няма
- Не може да се говори за предстоящи реформи, а за надграждане на всички добри идеи
- Когато минавам покрай училище, ми тръпне сърцето. Усещането за заедност в обществото се проявява именно в образованието
- Рейтинговата система има много функции. Аз и колегите ми в Юридическия факултет сме използвали критериите ѝ в много доклади
- Проф. Пенов, коя е задача №1 на служебния министър на образованието и науката?
-. Както споделих при представянето на екипа си, задача номер едно е обезпечаването на старта на учебната година. Затова трябва да се използва целият административен капацитет на министерството и на структурите по места, за да се осигури нормална учебна среда при отчитане на рисковете, свързани с епидемичната обстановка и общата ситуация на икономиката в страната. Вече има натрупан опит, а и тази дейност е обичайна за екипа на министерството. Това позволява на специалистите да предвиждат различни възможни сценарии според възможната бъдеща фактическа ситуация. Трябва да сме подготвени за различните сценарии, за да имаме начертани варианти на поведение, а не да бъдем изненадани.
- Готова ли е училищната система за началото на учебната година - има ли достатъчно учители и материално обезпечена ли е?
- В динамичен процес сме. Едни хора се пенсионират, други напускат, трети влизат в системата. Заварих в процес на обществено обсъждане наредба за учебната документация, която вече е приета и е в сила. Изтича срокът за обсъждане в портала за обществени консултации на наредба, свързана с трудовите възнаграждения. Наша задача е своевременно да се обработят резултатите, наредбата да влезе в сила и хората да могат да си получат възнагражденията още в края на септември.
Осигурен е безплатният транспорт за децата. В момента се събира информация за фактическото състояние на сгради, компютри, горива, за да може да се направят анализите. Ще се срещна с началниците на регионалните управления на образованието още в края на месеца, за да може да се съгласуват дейностите през новата учебна година.
Дейностите по подготовката й са обичайни. Държавната политика, която през последните години се прави съгласувано със социалните партньори, е насочена към провеждането на различни национални програми. По тях е постигнато много. Очевиден е стремежът на министерството през годините, на социалните партньори, независимо кой е заемал длъжността министър, да се създаде добра материална база в училищата. В този смисъл не може да се говори за предстоящи реформи, а за надграждане на всички добри идеи, за да се стигне до още по-добра образователна система.
- Имате ли притеснения как ще се отопляват учебните заведения през зимата при очакваните още по-високи цени на тока и парното?
- Това е грижа на цялата изпълнителна власт. Поискали сме справка и ще направим анализ на горивата, които се използват в системата на училищното образование. След анализа на данните ще се вземат управленски решения. Въпросът не е само до пари. Парични средства би могло да се планират, но трябва да има и гориво. Това е важно за училищата. Трябва да се осигурят нормални здравословни условия.
- А опасения, че нова вълна от COVID може да върне децата отново вкъщи?
- От гледна точка на техническата обезпеченост за обучение в интернет среда проблеми няма. Заради преживяното вече 2 години учителите и учениците също би трябвало да са подготвени. Имаме оперативна работна група в постоянен контакт с министъра на здравеопазването. При евентуално връщане на децата вкъщи обаче навлизаме в по-усложнени правоотношения, както бих казал като юрист.
Когато децата са по домовете си, се включват и ангажиментите на семейството. Дано да не стигаме дотам. Дано съдбата да ни пощади да не затваряме цели училища. Тук е водеща експертизата на Министерството на здравеопазването. Вече посочих при представянето на екипа, че ще се придържаме към осигуряване на максимално присъствено обучение, при полагане на грижа за здравето на децата и учителите.
- Как си обяснявате мощния отпор срещу предлаганите от МОН промени в учебното време и програмите, както и търсенето на отговорност за грешните формули на изпита по математика в 10-и клас сега, след като тестът например се проведе през юни?
- В момента се обсъжда концепция за изменения в учебното съдържание там, където е необходимо. Събирането на становища и на експертни мнения е предвидено да приключи към края на октомври, но процедурата ще продължи и след това. Всъщност ми се струва, че не става дума за мощен отпор, а за повишен обществен интерес към тази проблематика. Ще следваме добрите практики, съобразявайки се с функциите си на служебно правителство.
Съдържанието на подзаконовите нормативни актове се съгласува със социалните партньори и с широк кръг хора. След това следват задължителните обществени консултации. Изработването на съдържанието на подзаконовата нормативна уредба не е краткотраен процес.
По въпроса за учебното време става дума за две паралелни наредби - на Министерството на здравеопазването и на Министерството на образованието и науката. Като юрист бих желал да има съгласуваност между двата акта и нормативната уредба да не си противоречи. Мисля, че водеща е експертизата на Министерството на здравеопазването.
Не съм запознат в детайли с казуса относно сгрешени формули на изпита по математика, за който питате, просто защото през този период не съм бил в изпълнителната власт. Ако има нарушение, случилото се трябва да се прецени от гледна точка на видовете юридическа отговорност и дали са налице предпоставките за това.
- Какво ще стане с конкурсите за училищни директори, след като ВАС спря процедурата?
- Не виждам особен проблем. Наредбата е приета на 5 юли тази година. С влизането ѝ в сила веднага започва да се организира конкурсът. Нормално е да се очаква, че заинтересованите лица биха оспорили съдържанието ѝ. Всеки има право на това, защото живеем в правова държава. Става дума за над 400 конкурса. Ако процедурата не беше оспорена сега, щеше да се случи при първите отстранени от конкурса или при първите неспечелили. Има и преписки в министерството по тези въпроси. За мен е водещ принципът на законността. Нали всички искаме да имаме правна сигурност? Това се отнася и за тези, които ще спечелят конкурса, и за неспечелилите, а в случая и за тези, които ще са управлявани от директорите. Ще се изчака решението на ВАС по същество. Нека има стабилен, съответстващ на закона подзаконов нормативен акт и след това конкурси ще се провеждат.
- Като университетски преподавател и дългогодишен декан на Юридическия факултет какво мислите за идеята на акад. Николай Денков за окрупняване на университетите?
- Не смятам, че тази идея трябва да се обвързва непременно с акад. Денков. В Стратегията за развитие на висшето образование за периода 2021 - 2030 г., приета в края на 2020 г., е посочено като една от мерките за повишаване на качеството предприемане на действия за обединяване на висшите училища. Стратегията е приета с решение на Народното събрание, т.е. бил е постигнат политически консенсус по какъв път да се върви. Акад. Денков просто повдигна темата, поставяйки за обществено обсъждане една концепция. Концепцията е нещо съвсем предварително, което подлежи на дълго обсъждане. Освен това в Закона за висшето образование ясно е записано, че преобразуването и разкриването на висши училища става само с решение на Народното събрание. Това е сериозен акт. За този процес са необходими поне няколко години.
- Добра ли е посоката, в която се развива българското висше образование, ако се съди по рейтинга на университетите?
- Използваната в България рейтингова система има много функции. Аз и колегите ми в Юридическия факултет сме използвали критериите ѝ в много доклади за професионалното направление “Право”, изисквани от Националната агенция по оценка и акредитация, и за преценката какво е обучението във факултета. Популяризирането ѝ намирам за важно. Като цяло посоката на движение на висшето образование наистина е добра. Забелязвам обаче, че подценяваме традициите в образованието. Имаме много добри традиции във всички степени на образование, както и в научната област. Трябва да съобразим тези традиции със съвременните предизвикателства на обществения живот в световен мащаб. Минаваме към една технологична епоха, в която трябва да готвим хора с умения да живеят в тази среда. Това е целта на образованието - да създадем кадри, необходими за общественото възпроизводство. Качеството на обучението е изключително важно за създаването на приложими умения.
- Казахте, че на 16 септември ще се срещате с ректорите, това ли ще е основната тема на разговора ви с тях?
- Нямаме дневен ред, но за обединението на вузовете според мен няма какво да си говорим. Това не е близка задача.
- Казахте, че човек, когато минава покрай учебно заведение, има желание да си свали шапката от уважение. Наистина ли смятате, че това е валидно за повечето българи?
- Това е моето лично усещане и съм го правил. Когато се приближавам до училище, на мен ми тръпне сърцето. Това е институция, създадена от векове. За мен именно при образованието се проявява усещането за заедност в обществото. В образователния процес се срещат интересите на обучаваните, на родителите, на учителите за общата полезна цел - добро образование. Когато хората плащат данъци, знаят, че го правят, за да имат най-вече сигурност, образование и здраве. В другите сфери може да има някаква полемика, но не и в тези три. Независимо от материалните условия образователният процес се развива и всеки иска децата му да получат необходимите им умения чрез образователната система.
CV
- Завършва право в Софийския университет
- Доцент от 2000 г., професор от 2012 г.
- Специализирал е в Германия, Австрия, Гърция, САЩ
- Ръководител на Катедрата по административноправни науки (2010-2018)
- Декан на Юридическия факултет (2011- 2019)
- Експерт в Главно управление на данъчната администрация (1989-1990) и ръководител на отдел “Данъчни спогодби” (1992-1994).
- Член и председател на Правния съвет при президента и председател на Комисията за опрощаване на несъбираеми държавни вземания (2002-2011)
- Адвокат в Софийската адвокатска колегия
- Носител на статуетката “Темида”
