140-годишно проклятие лежи върху ловчанския поп Кръстю Никифоров. Без да има нито едно доказателство, че е предал Апостола на българската свобода, отчето пое греха за най-грозното издайничество в националната ни история.
Поп Кръстю е нужен на българина не само защото попива вината около погубването на Васил Левски, а и защото персонифицира предателството изобщо. Името му е нашенски синоним за предател, така както в общочовешки план е библейският Юда.
В сянката на черноризеца от Ловеч се спотайват доказани издайничества, които са наистина срамни епизоди в нашето минало. С омърсения поп българинът се очиства от чернилката на греха, натрупана в тайните подмоли на душата му.
Легендата тръгва от лична вражда, скрепена е с махленски слухове, художествени съчинения и дръзки фалшификации. В очернянето на поп Кръстю дял имат големи майстори на перото като Захари Стоянов и Иван Вазов.
Първи този сюжет разработва Любен Каравелов.
Доказано е, че тъкмо Каравелов допуска част от комитетския архив да попадне в ръцете на турската полиция. След Арабаконашкия обир и залавянето на Димитър Общи писателят е викнат в букурещката префектура, където му съобщават, че трябва да напусне страната.
"В това време - свидетелства Никола Обретенов - Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато.
Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в укурещ!
Тоя пък го праща в София на извънредния съд."
Вече след екзекуцията на Левски Каравелов търси генезиса на разигралата се драма. Чул-недочул какво се е случило отсам Дунава, той сладкодумно разказва във вестник "Независимост": "Когато Васил излязъл из поп Кръстевата къща, то бил хванат от заптиете. На поп Кръстя дали едно "аферим", едно горчиво кафе, сто лири и един хат, и обещали му са да го не преследоват за неговите стари грехове. У поп Кръстя има около 100 лири Василеви пари", допълва публицистът.
За колко сребърника е продаден Левски?
Знае се, че сърбите са поискали висока цена за комитетските книжа. Тогавашният външен министър Йован Ристич използва документите, за да направи турската дипломация по-сговорчива.
Той прибягва до политически шантаж. "И за да докаже на турците, че говори истината, че българите ще въстанат, щом сърбите поискат, Христич предаде на Портата една част, само една част от писмата, които беше получил от Каравелова", пише вестник "Отечество" през 1885 г. Това е най-едрата, чуждата монета, срещу която е изтъргуван Апостола. Другите сметки са нашенски и следователно - дребни. Според Захари Стоянов у поп Кръстю имало "дебели комитетски суми". Стоян Заимов ги конкретизира на 35 000 гроша, или 350 лири. Ловчанецът Димитър Маринов-Панталонджията сочи 7000 лева, което също прави 350 лири. Други съвременници като Анастас Хитров и Тошко Луканов пресмятат, че попа са го изкушили 2000 лева, тоест толкова, колкото са изнесените от Каравелов 100 лири.
Тези суми са твърде скромни, за да оправдаят мащабите на предателството. Като касиер на Ловешкия революционен комитет поп Кръстю е разполагал с далеч по-крупни средства. През юли-август 1872 г. Левски пише на Каравелов, че при него ще пристигне поп Кръстю, за да уговорят издаването на нов вестник. "Човек е, който може да ви бъде полезен, па и вие нему в неговата работа. Той ще доде с осемдесет хиляди гроша", отбелязва Дякона.
Невероятно е, но най-голямата сума по собственото му обвинение в предателство сочи
самият Кръстю Никифоров.
Филип Симидов, окръжен управител в Ловеч през 1880-1881 г., разказва как веднъж попът бил отстранен от богослужение, за да се избегне тлеещ скандал. "Три дни след това - продължава Симидов - в квартирата ми дойде самият поп Кръстю и със сълзи на очи ми разказа, че той не е предал Левски, кле се в децата си, в черковните тайнства и ми повтори: наистина аз бях касиер на Ловченския комитет, имах в касата 500 лири турски комитетски пари, но когато членовете на комитета Марин поп Луканов, Ив. Колев, Димитър Пъшков и Ив. Т. Драсов узнаха за разбиването на пощата от Д. Общий и залавянето му, те, които бяха ме избрали за касиер и имаха право да разполагат със сумите, прибраха парите от мене и после двама от тях бяха закарани на заточение в Азия - Пъшков и М. п. Луканов. Какво направиха с парите аз не зная."
Марин Поплуканов е син на поп Лукан Лилов, който е служил заедно с поп Кръстю в черквата "Св. Богородица". Двамата не се обичали, дърпали се заради енорията. Тази вражда се предава и на Марин, който е председател на местния комитет. На 27 октомври 1872 г. Димитър Общи издава неколцина ловчанци, между които и "един поп", чието име не може да си спомни. По неговите показания са арестувани и откарани в София поп Лукан, Марин Поплуканов и Димитър Пъшков. На 18 ноември в ловешкото околийско получават следната телеграма: "Тъй като изпратеният тук поп Лукан не знае нищо по въпроса за хазната, трябва да пратите в София поп Кръстю Тодоров*, от Ловеч, свещеник при черквата в града Ловеч, за да бъде разпитан по някои въпроси."
Ясно е, че поп Кръстю е предаден от Общи, но е идентифициран от Луканови. "Защо кат хванаха тяхна милост из Ловеч и се откараха в София и телеграфът пристигна за п. Кръстя? - пита набеденият издайник. - Отде знаеше правителството, че и той е в работата? Кой обади на правителството, че п. Кръстю знае всичките участници в Ловеч по име, както и Левски и де се той намира?" Тези и други въпроси задава отчето през 1879 г. в една дописка до пловдивския вестник "Марица".
След обесването на Васил Левски ловешките комити викат Кръстю и ребром му поставят въпроса за предателството. "Коя философска глава е измислила това? Приемам да ме застреляте като Максимилиана, ако направих такова нещо", отвръща свещеникът. Набеденият намеква за мексиканския император Максимилиан I, екзекутиран по присъда на военен трибунал.
РОСЕН ТАХОВ
