Решението на върховните съдии е по жалба на Министерския съвет, то е окончателно и не подлежи на обжалване
Ирена Кръстева вече не е в списъка по българския „Магнитски“, след решение на Върховният административен съд. Решението на петчленния му състав е окончателно и не подлежи на обжалване. То е било по жалба на Министерския съвет. Към решението е приложено писмо от финансовото министерство до МС Кръстева да бъде заличена от този списък. Проверка на "24 часа " показа, че името й наистина не фигурира в него.
Майката на бившия депутат от ДПС Делян Пеевски - Ирена Кръстева бе добавена, заедно с още 21 физически лица към българския списък "Магнитски" с мотива за свързаност. На 2 юни 2021 г. шестима българи влязоха под ударите на глобалния закон "Магнитски", в което фигурира името на нейния син Делян Пеевски.
В списъка бе посочена и съпругата на друг от американския списък- Васил Божков, Елена Динева. Двете оспориха пред българския съд включването си в българския "Магнитски".
Върховният административен съд е приел становището на предишните съдийски колегии, че решението на МС е нищожно и не поражда правни действия. Аргументите- то е взето от некомпетентен орган и при липса на правна норма, която му дава това право. Посочените от тогавашния кабинет основания в Конституцията, правилника за дейността на МС, както и цитираните Глобален закон "Магнитски", Конвенцията на ООН за корупцията и два регламента на ЕС не са основания за вземането на подобно решение, смятат върховните съдии.
Посоченият като правно основание регламент за предприемане на ограничителни мерки е допустим за приложение само при геноцид, престъпления срещу човечеството, изтезания и други форми на жестокост, каквито не са налице по казуса „Магнитски“, категорични са върховните съдии.
Без вътрешни правни норми, законът „Магнитски“ не може да бъде използван като правно основание, извън територията на САЩ, тълкуват те приложението на този закон.
„Касае се за акт на трета държава, чието право не е приложимо на територията на България, нито въз основа на международен договор или друг правен акт“, пише в мотивите за решението.
Съдиите не са приели и довода, че решението на МС е „вътрешнослужебен акт с организационен характер, т.е., че не засяга права и законни интереси на граждани и юридически лица“. Нещо повече, според съдиите И. Кръстева не е посочена в самото решение на Министерския съвет, което е оспорила, но тъй като право на обжалване имат лицата, „за които той поражда пряко задължение като негови адресати, както и тези лица, чийто права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него“, тя има право да го оспорва.
Едновременно с това, съдът посочва, че в петгодишния срок от решението на Министерския съвет Ирена Кръстева е напуснала участието си в „Балканска медийна компания“ ЕАД през 2016 г., а дружеството е заличено през 2017 г., „Био Уотър“ ЕООД през 2016 г., а дружеството е заличено през 2018 г., „НСН Инвестмънт“ ЕООД през 2016 г., а дружеството е заличено през 2019 г., както и че през 2018 г. Кръстева е прекратила и участието си в „БМ Системс“ ЕАД.
Това означава, че „няма регистрирани дружества с участието на Ирена Кръстева в публикувания списък към атакуваното решение на МС и няма основания тя да фигурира в списъка. Изготвеният списък пък, доколкото разпорежда предприемането на определени действия, засяга законни права и интереси на лицата от него, казват магистратите.
