Нападат ни от второто поколение годишно, търсят си място за зимуване
Миризливка на чаршафа, на прозореца отвън или отвътре, върху книгата, която четем... Миризливки навсякъде в дома ни.
Причина за нашествието е размножителният период на кафявата инвазивна дървеница, която има две поколения годишно. Презимувалите индивиди снасят яйца, ларвите стават възрастни, които отново снасят, и така се размножават до края на лятото. След това започват да си търсят място за зимуване.
“През 2016 г. намерих един екземпляр в храстите от хибискус близо до автобусната спирка до Софийския университет. Става дума за кафява мраморна дървеница. Наричат се миризливки, дървеници, божи кравички - всички са представители на една група насекоми с общ предшественик. Най-често им казват дървеници заради характерната миризма, която част от тях излъчват”, обяснява ентомологът д-р Николай Симов от Природонаучния музей към БАН.
Зелената инвазивна дървеница е наричана още смърдулка, смрадливка, вонещица, миризливка. Това е голямо, едро насекомо, което върви бавно и тромаво, защото не му се налага да се крие. В естествената си среда миризливките живеят по различни видове растения и се хранят със сока от цветовете, листата и плодовете им. Затова най-често могат да се видят в квартали, около които има големи паркове и градини.
“Всяко нещо, което хората наричат вредител, всъщност е животно, което съвсем спокойно си живее в природата. Обаче ако на него му се създадат подходящи условия за живот, а хората създават такиви - убежище, вода и храна, то бързо ги намира. По тази причина имаме хлебарки, плъхове, мухи, оси. Те използват това, което им даваме ние”, казва д-р Павел Николов, главен асистент към БАН и ръководител на “Дезинфекции, дезинсекции и дератизации”. Според него
унищожаването на инвазивните видове
в домашни условия е почти невъзможно,
защото срещу тях действат силни препарати. Колкото и да е неприятно общото съжителство на хората и миризливките в апартамента, сега няма какво да се направи, защото вече е късно. Насекомите са снесли яйцата си и са ги скрили добре, за да презимуват. Малките миризливки ще се появят чак напролет, а дотогава техните родители ще се опитват да живеят на топло в апартамента.
В групата на дървениците има около 50 000 вида, а в България са над 1000. Очаква се да се намерят и още. “Фауната е нещо динамично. Климатът също се изменя. Човекът е основна причина в последните години за пренасяне на различни видове животни, които се установяват на много нови места, като в някои случаи могат да причинят проблеми на местното биоразнообразие”, уточнява ученият.
Родината на кафявите мраморни дървеници е Югоизточна Азия - южните части на Китай, Виетнам, южните части на Япония. Първо ги пренасят в Северна Америка.
В някои случаи миризливките пътуват като нелегални стопаджии в различни превозни средства. В другия вариант човек умишлено ги пренася, за да ги използва за определени цели - за биологична борба срещу други неприятели по селскостопански култури например. Третият начин е човек да ги пренесе несъзнателно с багаж или с декоративни растения от други краища на света. Това е и една от причините според д-р Павел Николов за голямата им популация. “Липсва контрол върху това, което се вкарва у нас”, казва той. Обикновено инвазивните насекоми идват с различните видове декоративни дръвчета, храсти, растения, които се внасят. Може да се крият в дървени сандъци или в почвата на цветята. За да се предпазим от голяма популация, вносът трябва да бъде внимателно обработен с препарати против насекомите, но това почти не се прави. Така миризливки от други държави идват “на гости” у нас, скрити в кипариси, туи и други декоративни дръвчета. Липсата на обработка обаче ги задържа за постоянно.
Тези насекоми са най-често от едно или две семейства. Отделят повече секрет от жлезите, който мирише. Някои
излъчват миризма на
дървено масло,
други миришат на круши. За някои миризмата е неприятна, за други поносима, а трети я харесват, обобщава д-р Симов.
В първите години след разпространението на миризливките у нас в Природонаучния музей било пълно с насекомите заради стара софора, която расте откъм ул. “Московска”. Имало по сто на ден в някои от кабинетите.
Към човека нямат никакво отношение. Смятат ни за нещо досадно, както и ние тях, шегува се д-р Симов. Ако помещението не се отоплява, те просто ще влязат и ще прекарат зимата спокойно и през пролетта ще намерят начин да излязат и да излетят. Ако е топло, стават активни - хвърчат наляво и надясно. “И хората незнайно защо имат неприязън към насекомите, плашат се и често ни звънят да питат дали това е нашествие. Да, това е, в някои моменти предизвиква проблем, но не и в жилищата”, успокоява хората ученият.
В София могат да се срещнат навсякъде, но в някои квартали популацията им е значително по-голям, като в “Яворов”, “Изток”, “Лозенец”, “Банишора” например. Дали ще влязат в дома ви обаче, зависи от апартамента. Миризливките търсят топлина и светлина, затова предпочитат по-горните етажи. Те не обичат студени приземни жилища.
Ако не искате да ги “поканите” в дома си,
не простирайте бели дрехи или чаршафи на терасата
Този цвят ги привлича и те ще се залепят за него.
Често от миризливки се оплакват и овощарите. Особено производители на биопродукти, които не ползват пестициди. Отвън не си личи, че животното се е хранило. Когато обаче срежеш плода, се вижда, защото с хобота си пробиват плода, отделят слюнка, която разтваря тъканите. Така може леко да се повредят ябълки и круши.
Има и зелени родственици на кафявите. Зелената инвазивна миризливка е засечена у нас за първи път през 60-те години на миналия век, но само в най-южните части. Вече тя често се среща в различни части на страната. През 2000 г. именно тя е била най-масовата гостенка по домовете.
Далеч назад като стопаджии от западната част на Европа за първи път
на летище София била намерена една “много
симпатична, малка, с размери около 5 мм”
Най-често се храни със семената на липа. Гигантски струпвания образува по стволовете на липата.
В по-големите градове с иглолистни растения има и сравнително по-дребна миризливка с южен произход. Вече я има и в София. Съществува и американска листонога борова дървеница, засечена през 2008 г. у нас в сградата на БНР. Отскочила от Борисовата година. Естественият ѝ ареал е Западното крайбрежие на САЩ, районът на Орегон.
Сред миризливките има един вид, използван за борба с колорадския бръмбар през 80-те години. Правени са експерименти да бъде развъден и аклиматизиран дори и у нас. Това е симпатична дървеница, оцветена в червено-черно. Тя в момента прави опити да се установи в дивата природа на България, където е срещана след 2000 година.
Около Пловдив, Стара Загора, Хасково, Харманли от десетина години често се среща гигантската водоплавка. Привлича я светлината.
Миризливките не са опасни. В Европа няма дървеници, дори и кръвосмучещите, които да пренасят заболявания, успокоява ученият, но предупреждава за водоплавките - такова животно не хващайте с гола ръка, убождането от хобота е много болезнено!
