- Ученето чрез преживяване помага за развитието, казва образователният експерт в сферата на STEM и роботиката от Гърция
- Моята тема на форума на "Клет" и "24 часа" през ноември се фокусира върху начините, по които STEM подходът е интегриран в различните нива на училищното образование
Ползите от прилагането на STEM подхода в обучението ще бъдат център на Националния форум "Стратегии и решения за работещо STEM образование" , който ще се проведе от 10 до 12 ноември в Пловдив. Организатори са издателство "Клет България" и в. "24 часа". Събитието цели да повиши информираността по темата и да подчертае ползите от прилагането на STEM методи в образователната система. Форумът ще представи настоящи и бъдещи европейски и национални визии, стратегии, политики, инициативи и програми в областта на STEM. (Science - Technology - Engineering - Mathematics) интегрира природни науки, технологии, инженерство и математика в едно цяло). Сред гостите и лекторите на събитието ще се включат чуждестранни образователни експерти в STEM областта като Ангелина Скараки (Гърция), д-р Андреас Кастнер (Германия), както и проф. Найден Шиваров, директор на новосъздадения национален STEM център, д-р Лъчезар Африканов, преподавател в сферата на образователното лидерство и свързани направления като коучинг, дизайн мислене и управление на европейски проекти, проф. Тони Чехларова, ръководител на проекта Scientix за България; ръководител на секция "Образование по математика и информатика" на ИМИ-БАН и др. Днес представяме разговор с Ангелина Скараки.
- Защо е важно STEM образованието още от началното училище?
- Малките деца всъщност са изследователи, които постоянно се чудят за света около тях, задават въпроси и искат да изследват и изобретяват технологии. Според Пиаже децата се държат като малки учени, докато правят наблюдения, манипулират предмети и извършват експерименти. Игрите, материалите за игра, както и взаимодействията със заобикалящата ги среда и помежду им имат положителен ефект върху концептуалното им развитие.
STEM базираното обучение е интердисциплинарен подход на науката, технологиите, инженерството и математиката, който се фокусира върху практически дейности и творческа игра за свързване на обучението в класната стая с реалния свят. Участвайки в такива дейности и използвайки собствените си независими решения, учениците от началното училище се насърчават да подобрят своето критично мислене и умения за решаване на проблеми. Ученето чрез преживяване засилва тяхното концептуално развитие и им помага да придобият набор от различни умения, които се считат за необходими за справяне със сериозните и сложни предизвикателства на XXI век.
- Каква е картината на дигитализацията и иновациите в гръцките училища?
- През последните години се наблюдава значително увеличение на броя на гръцките училища, които се стремят да подобрят своите образователни услуги чрез използване на цифрови инструменти и нови технологии. Необходимостта от подобно надграждане беше подчертана по време на пандемичния период, когато използването на цифрови интерактивни инструменти за целите на образованието и обучението достигнаха безпрецедентни нива.
В момента се извършват важни действия в отговор на плана за действие на ЕС за устойчиво и ефективно адаптиране на европейските образователни системи към цифровата ера (2021-2027 г.). Гърция се опитва да направи цифрова модернизация чрез различни действия, като технологично надграждане на архитектурата и софтуера на училищните платформи, разработване на цифрово съдържание, създаване на цифрови услуги за настойници на ученици (eParents), цифрова платформа за обучение на учители и др.
Осъзнавайки сега повече от всякога необходимостта от технологични иновации, много гръцки училища и частни образователни центрове вече са снабдени с нови технологични инструменти (интерактивни дъски, оборудване за образователна роботика, образователен софтуер, системи за управление на обучението), за да популяризират и да развиват цифровите технологии и интерактивно обучение.
Освен това все повече ученици от всички образователни нива участват в състезания по иновации, STEM и образователна роботика, които се провеждат под егидата на Министерството на образованието.
- Имате ли впечатления какъв е напредъкът на STEM образованието в България? Коя европейска държава е най-напреднала в това отношение?
- Въз основа на данните на Евростат за 2007 г. делът на завършилите STEM университет на ниво ЕС остава като цяло стабилен по отношение на общия брой завършили университет между 2006 г. и 2012 г. - от 22,3% до 22,8%. Според доклада на ЕС SRIP 2020 делът на студентите в областта на STEM в ЕС се е увеличил от 2007 г. насам, със сериозни подобрения в много страни от Централна и Източна Европа. Между 2007 г. и 2017 г. делът на студентите в STEM е нараснал от 22% на 28%, с особено високи дялове в Германия, Гърция, Финландия, Естония, Румъния и Португалия. За същия период от време България отчита и ръст на дела на STEM студентите. Въпреки това има място за по-нататъшно развитие, тъй като делът на България (24,3%) все още е под средния за ЕС (27,8%).
- Интересите ви са свързани и с роботиката, какви умения развива тя?
- Роботиката може да бъде включена в STEM обучението като образователен модел, базиран на проекти, който има за цел да помогне на учениците да осъзнаят връзката между училището и реалния живот и да отговорят на реални проблеми по устойчив, предприемачески и постижим начин. Всъщност роботиката предлага на учениците вълнуващ начин да разберат и правилно да използват технологиите, като прилагат своята креативност, както и уменията си за критично мислене, решаване на проблеми, комуникация и работа в екип. Образователната роботика не само им позволява да научат STEM концепции в практическа среда, но също така подпомага тяхната интеграция в обществото.
- Вие сте един от лекторите в предстоящия форум „Стратегии и решения за работещо STEM образование", организиран от издателство „Клет България“ и в. „24 часа“. Разкажете ни малко повече за темата, с която ще запознаете българските директори и учители.
- Моята тема се фокусира върху начините, по които STEM подходът е интегриран в различните нива на училищното образование. Ключовите области, които ще бъдат анализирани, са: използването на образователни програми STEM в гръцки училища и образователни центрове по роботика; процеса на разработване на учебни програми по STEM и образователна роботика, както и методологиите на преподаване в STEM образованието (представяне на дейности, работен лист, изследователски експерименти и методи и инструменти за оценяване). Също така ще се позова на примери за приложения и ще представя индикативни дейности и проекти, използвани в STEM учебни програми и състезания по образователна роботика.
