Редица популярни лица си взеха последно сбогом с големия писател
Президентът Радев на поклонението на Антон Дончев: Той носеше не само мъдрост, човещина и вяра, той укрепваше българщината
"В края на земния му път отдаваме последна почит на академик Антон Дончев тук, в сърцето на Българската академия на науките, която той приемаше като свой духовен дом. България загуби патриарха на съвременната българска литература, а БАН - един от най-достойните членове на цялата си 153-годишно история."
Това заяви председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски в началото на поклонението на Антон Дончев, което започна в 10 часа в големия салон на академията.
Антон Дончев почина на 92-годишна възраст на 20 октомври във ВМА след сърдечно боледуване.
Председателят на Народното събрания Вежди Рашидов беше един от първите, който със сълзи на очи се поклони пред тленните останки на големия писател.
Точно в 12 без 5 в БАН дойде президентът на България Румен Радев, който поднесе своите съболезнования на семейството на писателя и каза: "Сбогуването с хората на перото винаги е особено трудно, защото с тях си отива и частица от духа на нашия народ. Със своя необятен талант акад. Антон Дончев носеше не само мъдрост, човещина и вяра, той укрепваше българщината. Успя по невероятен начин да възпее величието на българския дух и убедеността, че силата на вярата надживява и смъртта. Пламъкът на неговото творчество ще продължи да огрява и следващите поколения..."
От ГЕРБ почит към живота и творчеството на Антон Дончев отдадоха Десислава Атанасова и Димитър Главчев.
Корнелия Нинова изпрати съболезнователен адрес:
„Това е загуба за цял един народ, горещо обичащ един от най-ярките майстори на българското слово, гениален разказвач на велики събития от българската история и мой любим автор“.
От партия "Възраждане" дойдоха Костадин Костадинов и Цончо Ганев.
На поклонението бяха още президентът Георги Първанов и съратникът му партия "АБВ" Румен Петков. Както и бившият лидер на БСП и доскорошен председател на партията на европейските социалисти Сергей Станишев.
От сегашното правителство беше служебният министър на образованието Сашо Пенов и на младежта и спорта Весела Лечева. От предишния кабинет - образователният министър акад. Николай Денков, сега депутат от "Продължаваме промяната"
От Конституционния съд на България бяха проф. Янаки Стоилов и проф. Атанас Семов.
Своите съболезнования поднесоха акад. Людмил Стайков, режисьорът на "Време разделно", Иван Гранитски, бившият премиер Филип Димитров, бившият вицепремиер Александър Томов, бившият депутат от БСП ПРОФ.Иво Христов, проф. Кирил Топалов, историк, дипломат и писател, проф. Иван Илчев, историк, биш ректор на СУ, д-р Петър Берон, проф. Иво Петров, обявен за лекар на годината, писателите Здравка Евтимова и Алек Попов, продуцентът Евтим Милошев, журналистът Енчо Господинов, посланик на Международния червен кръст в ООН, Ню Йорк, адвокатът Тодор Батков... И още много колеги, приятели и близки на акад. Антон Дончев.
Във фоайето на БАН е поставена книга за съболезнования в негова памет Антон Дончев и много от посетителите написаха своите послания към него.
Специално за "24 часа" проф. Кирил Топалов:
"Познавах Антон още от ранните му книги като читател. По-късно станахме и семейни приятели и сме обсъждали надълго и нашироко неговите книги. Той беше човек, който търсеше мнения. Не беше с огромно самочувствие, каквото имаха писатели псевдокласици или "съчинени" класици по времето на соца.
Той осъзнаваше своята стойност, но не го показваше. Беше изключително диалогичен човек, винаги търсеше мнения и становища от свои приятели и с това създаваше възможност за истински човешки контакт. Голям писател, който се нареди в редицата на големите български исторически писатели като започнем от Иван Вазов и продължим с Фани Попова-Мутафова, Димитър Димов, Димитър Талев, Емилиян Станев... Все автори, които чрез историята ни казваха съвременни неща.
А ето и мнението на журналиста Енчо Господинов:
"Мисля, че със смъртта на Антон Дончев България загуби част от своята съвест. Беше един от хората, който познаваше дълбините на човешката душа. В частните разговори, които сме имали, споделяше, че много го боли за това, което виждат очите му през последните трийсетина години. Той смяташе, че една значителна част от съвременните български лидери, не отговарят на очакванията, които обикновените българи очакват от тях. И за най-голямо съжаление той доживя да види България в едно ново време разделно.
Своето траурно слово в памет на писателя акад. Ревалски завърши с думите: "Той ни учеше приживе да бъдем човеци и да обичаме България! Нека пожелаем че сме научили неговия урок!"
OK
