Румъния обяви изненадващо териториални претенции към България и посегна на 17 мили от района на черноморския шелф заради находище на газ.
Румънският външен министър Кристиан Дяконеску, който наскоро отложи визитата си у нас, заяви пред местната телевизия Digi 24, че има необходимост да се уточни морската граница между двете държави.
Според него трябва да се проведе политическа дискусия по въпроса за разграничаване на континенталното плато и морската територия с България. Дяконеску уточни, че става въпрос за държавната граница по море между двете страни - общо 17 морски мили.
Това не е толкова много, коментира министърът, но между европейски държави, които искат да си сътрудничат по много направления, не виждам защо тези въпроси да не намерят бързо решение.
Точно за да станат членове на Европейския съюз обаче, Румъния и България са декларирали, че нямат териториални претенции една към друга. Това припомни и говорителят на еврокомисаря Стефан Шуле-Петер Стано.
България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 г., като последният кръг се състоя през декември 2011 г. в София, коментира говорителят на МВнР Весела Чернева. Тя уточни, че това бил 17-ият поред тур. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година, но засега още няма насрочена точна дата за разговори.
Преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение, коментира още Чернева. Според нея въпросът не представлява проблем в двустранните ни отношения, които били “партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС.”
В същото време обаче външният министър на Румъния заяви: “Така, както водихме преговори с Украйна, и с България има няколко нерешени въпроса, които ние ще поставим на дневен ред.”
Спорът между Румъния и Украйна бе решен от Международния арбитражен съд в полза на претенциите на Букурещ и тази част от континенталния черноморски шелф бе предадена на румънците, а сега те добиват там газ.
Според АФП, която цитира думите на министъра, румънските претенции са за континенталния шелф и морската територия в Черно море, за които се предполага, че са богати на газ и петрол.
“Тези въпроси трябва да бъдат разрешени, защото могат да възникнат проблеми във връзка с експлоатацията или концесията в тези територии”, обясни още министър Дяконеску.
Според експерти румънците са подновили спора за морските граници заради богато на газ находище, което е дадено за експлоатация на консорциум от фирми с основното участие на OMV.
Концесията се намира на 30 мили от българските териториални води и се предполага, че газовото находище продължава и в наша територия, заради което са и апетитите на румънците.
“Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми, да речем, с експлоатацията, с концесията", подчерта министър Дяконеску.
В интервюто си по румънската телевизия той допълва, че ще бъдат проведени разговори на ниво експерти с българската страна. Форматът щял да бъде уточнен от двете страни.
“В цивилизована Европа изоставените юридически проблеми, особено ако се отнасят до малцинствата, териториите, границите, не правят чест на съответните държави и ми изглежда нормално да ги решим”, каза още Дяконеску.
Той спомена, че трябва да бъде обсъдено и положението на румънското малцинство в България, с което предизвика вълна от коментари в София. (Виж карето на 2-а стр.)
“Не ме притеснява абсолютно нищо дотогава, докато правото на румънците да се смятат за румънци, а не за друга категория, друго наименование, произлизащо от едно възприятие на държавно ниво, се спазва. Докато това право се спазва, нямаме никакъв проблем, но трябва да обърнем внимание тогава, когато се появи размиване”, каза Дяконеску.
Последният коментар предизвика българския външен министър да излезе със специално становище по въпроса:
“Както неведнъж съм подчертавал, правата на всички граждани в Република България се спазват стриктно съобразно с разпоредбите на българската конституция. Те са именно граждански, а не основани на техния етнически произход. В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование." Младенов уточнява, че българските граждани от румънски етнически произход са 891 души според последното преброяване. “Те имат свое училище и църква. На последното съвместно заседание на двете правителства в Букурещ бяха обсъдени широк кръг въпроси от взаимен интерес, сред които не фигурираше темата за “състоянието на румънското малцинство”, казва още Николай Младенов.
Външно да реагира незабавно, призоваха от Народното събрание
Министерството на външните работи да реагира незабавно в полза на българския национален интерес, настояха в декларация вчера депутатите от “Атака”.
Хората на Волен Сидеров първи реагираха на изявленията на румънския външен министър. Проточилият се почти до края на пленарния ден дебат по избора на новите министри и гласуването на правителствените рокади изместиха темата за териториалните претенции на Румъния, но тя бе коментирана в кулоарите на Народното събрание.
Парламентът няма механизми за въздействие, нито големи възможности за реакция, обясниха депутати от външната комисия. Те обаче са категорични, че въпросът ще бъде поставен на днешното редовно заседание на комисията.
Имаме възможност да настояваме пред министъра на външните работи да привика незабавно посланика на Румъния за обяснения, коментира зам.-шефът на лявата ПГ и член на външната комисия Ангел Найденов.
“От оскъдната информация става ясно, че се отнася за посегателство на 17 квадратни километра, които в определен момент могат да придобият изключително значение по смисъла на бъдещите проучвания за наличие на нефтови и газови находища в Черно море”, се обяснява в декларацията на “Атака”.
Как така изведнъж сега възникнаха тези проблеми и ако ги е имало, защо не са били повдигани през тези “дълги години”, възмущават се националистите от изказването на външния министър на Румъния Кристиян Дяконеску. “Българската страна също би могла да предяви претенции за неправомерното предаване на Румъния на Северна Добруджа, населена с българи през миналия век и представляваща изконна българска територия”, заявиха още хората на Сидеров.
Останалите политически сили не коментираха официално предявените претенции от румънска страна.
OMV: Това може да е най-голямото находище в историята ни
OMV съобщи, че е открила находище на газ в черноморския шелф на Румъния, което може да се окаже най-голямото в историята на компанията. То се разработва съвместно с Exxon Mobil.
Предварителните изчисления показват, че наличното количество може би достига 84 млрд. куб. метра. Единият кладенец, разработван от Exxon, се намира на 170 км от брега на дълбочина 1000 метра. От него OMV и Exxon държат по 50%.
“Това може да се окаже най-голямото находище в историята на OMV”, коментира изпълнителният директор на компанията Герхард Ройс. Все още обаче е рано да се каже дали ще е възможно да бъде разработвано с търговска цел. Това е първото успешно дълбоководно сондиране в Черно море. Евентуалната му експлоатация няма да е никак евтина, съобщи Ройс.
Еврокомисията: Не би трябвало да има спор
Еврокомисията отказа да се ангажира с коментар за изявленията на румънския външен министър Кристиан Дяконеску. От Брюксел обаче припомниха, че всякакви териториални спорове задължително се решават между държавите, преди те да бъдат приети в ЕС, и по тази причина не би трябвало към днешна дата между двете страни да има подобни спорове.
“Всички страни кандидатки знаят много добре, че едно от условията е да изяснят всички проблеми със съседите си”, каза Петер Стано, говорител на европейския комисар по въпросите на разширяването Щефан Фюле.
Пред българските медии Петер Стано допълни, че регионалното сътрудничество и постигането на споразумение със съседните държави са много важна част от присъединителния процес.