Целта ни е STEM кабинети да има в цялата страна, ще има пари и за база, и за обучение, и за учебни материали, казва заместник-министър на образованието и науката
- Г-жо Младенова, по програма “Образование” са одобрени от ЕК близо 2 млрд. лв. Част от тях са насочени към училищното образование и една от целите е да се намали броят на отпадащите от училище. Как ще стане това?
- За приобщаващо образование и образователна интеграция е предвиден сериозен финансов ресурс - около 560 млн. лв. Ще бъдат обхванати
над 300 хиляди ученици и родители от маргинализирани групи
Един от големите проблеми, които целим да бъдат разрешени, е отпадането от училище. За съжаление, той не е единственият. Целим и увеличаване на обхвата на децата в предучилищна възраст. Тук обаче имаме големия проблем с липсата на места в детските градини в София, например. Затова паралелно по плана за възстановяване и устойчивост сме предвидили построяването на
нови 8 детски градини в столицата
Изключително важно е кога децата влизат в образователната система. Това е и причината законът да предвижда задължителна предучилищна подготовка още от 4-годишна възраст.
В конкурентния свят, в който живеем, вече не стига 12 години училищно образование. Трябва да започнем по-рано. Да не говорим за негативния ефект върху икономиката, когато детето не може да бъде записано и един от родителите трябва да си остане вкъщи, за да го гледа, и така да бъде изключен от пазара на труда.
Другата важна мярка е подкрепата за социално-икономическа интеграция на маргинализирани и уязвими групи чрез дейности за десегрегация на училището. Става дума за
ограмотяване на възрастни
Знам, че звучи странно през XXI век в държава от Европейския съюз да говоря за десегрегация, но това е действителността. Ние като политици и като общество трябва да спрем да се преструваме, че проблемът не съществува. Тук е изключително важна работата на образователните медиатори, които подкрепяме както през предишната, така и през настоящата оперативна програма, през бюджета и националните програми, както и огромната работа на учителите в т.нар. сегрегирани училища. Казвам огромна работа, даже героична, защото те нямат комфорта учениците им да влязат в 1-и клас подготвени от детските градини и от родителите. В повечето случаи техните деца дори не говорят български език. Има и голяма съпротива от семействата. Те не разбират защо децата им трябва да бъдат образовани. Точно към тези групи насочваме вниманието си - към обучение на семейството, за да променим средата. Защото после е трудно да направим промяната.
С тези проблеми освен Министерството на образованието и науката трябва да се занимават и всички останали институции. Трябва да се работи много и с родителите на децата, които не са от ромски произход. Не е добре,
когато в училище запишат няколко деца от ромски произход, всички останали да изтеглят своите
Аз като майка не разбирам защо се случва това. Смятам, че сме изостанали като мислене и сме с големи предразсъдъци. Те не отговарят на съвременния свят, в който живеем. Тази мярка ще проработи, ако осъзнаем какъв човешки потенциал всъщност изключваме от образователния процес и пазара на труда. Тези хора имат всички права по конституция, но имат и задължения и едно от тях е именно образованието. Нашата цел е да създадем условия, за го изпълняват.
- Ще получат ли подкрепа училища, разположени предимно в селски райони и градски гета?
- Целта ни е да се облекчат процедурите по кандидатстване, за да могат всички училища да имат равни възможности. Училищата, за които ме питате, разполагат с доста по-ограничен ресурс, тъй като имат по-малък брой ученици и съответно по-малко средства заради нормативна база за финансиране. Затова искаме да улесним достъпа до средства чрез програмата и така да компенсираме дисбалансите. В МОН през последните 3 месеца направихме така, че средствата по плана за възстановяване и устойчивост да могат да достигнат и до най-малките училища. До тези, които никога не са успели да се преборят за нито един проект. Такова е например училището в село Априлово, община Горна малина, където открих учебната година. Убедени сме, че не може да има повече училища в България, които
изглеждат като декор от филм на ужасите, а не като образователна институция
Едно от задължителните условия, за да задържим децата в училище, е поне да направим материалната база еднаква и да няма никаква разлика как изглежда училище на жълтите павета в София и училището в най-малкото село.
- Колко STEM кабинета са изградени досега и какъв ще стане броят им благодарение на финансирането по плана?
- По него са предвидени близо 530 млн. лв., а по националната програма “Изграждане на училищна STEM среда” до момента са изградени центрове в 263 училища. За тях сега е предвидено финансиране в по-малък размер на средствата.
В националния план е предвидена възможност за изграждане на STEM среда във всички над 2200 държавни и общински училища в страната. Така ще подобрим цифровите умения на учителите и учениците. По оперативната програма са осигурени средства за създаване на учебни материали и допълнителна подготовка на учителите и учениците. Министерството използва двата инструмента, които се допълват, но не се дублират. По плана за възстановяване и устойчивост финансираме материалната база, а по оперативната програма - обучението и създаването на материали. И по двата инструмента за финансиране целта ни е да се предоставят максимален размер средства, които да достигнат до всяко училище и до всички деца и ученици.
