Александра Умленска: На 15 започнах да преподавам в онлайн платформа, за да вдъхновявам

Робот, който да помага на хората, и колело, което се задвижва от въздух и прави разход от 1,4 стотинки за километър, са само част от изобретенията на Александра Умленска. Тя е едва на 17 г., но има толкова грамоти и награди в различни състезания, че не стигат за една витрина.

Александра се занимава с роботика, химия, инженерни науки и физика, като вече е и преподавател по математика в една от частните платформи за образование. Тя е част от шестия випуск "Отличниците на България". Учи в Природо-математическа гимназия “Професор Емануил Иванов” в Кюстендил. След като завърши, иска да се развива в сферата на медицинската техника. Според Александра при подходящи условия, лечение и грижа човешкият живот може да бъде олекотен и удължен. Виж как вижда бъдещето тя:

На 17 започва да учи биохимия в няколко университета

Днес момичето от Кюстендил е впечатлено от роботоасистираната хирургия

- Александра, впечатлихте със своята реч - къде ще продължите обучението си?

- Искам да уча медицинска физика и автоматика и информационни технологии в Софийския и в Химикотехнологичния и металургичен университет.

- Как се насочихте към тези специалности?

- Винаги съм знаела, че искам да уча машинно инженерство. То обаче трябва да бъде специализирано на по-късен или на по-ранен етап. Имам влечение към химията. В момента уча биохимия във водещи университети на различни курсове. Имах изключителен интерес и към медицината, но знаех, че няма да бъда лекар, защото това не е моето призвание.

Моето призвание със сигурност са технологиите

Изключително бях впечатлена, когато започнах да чета повече за роботасистираната хирургия, за различните скенери. Всяка една технология е забележителна!

Обичам да давам примера с дръжката на вратата. Въпреки че тя е нещо съвсем елементарно, което всеки има у дома си. Ние не си даваме сметка всъщност колко сложна е дръжката на врата и как някой се е сетил да я измисли.

- Защо решихте да следвате в България, след като вратите на университетите от целия свят са отворени за вас?

- България е една изключителна държава с потенциал - с красивата си природа, с култура. Тя привлича много чужденци. Скоро говорих с представител на Медицинския университет в Плевен. Много чужденци идват да учат медицина у нас. България е с потенциал, само че трябва да има кой да подкрепя младите.

В България почти няма инженерно състезание или няма жури,

което да оценява компетентно. В журитата на тези инженерни състезания участват математици, но не и инженери, което е съществен проблем.

- Как виждате кариерата си?

- Виждам я с много трудности, но вярвам, че ще успея, защото до момента също съм се сблъсквала с трудности. Преподавам математика към частна онлайн платформа, понякога и физика и химия. Вярвам, че мога да вдъхновя децата. Наскоро срещнах една моя бивша ученичка, която ми каза: заради теб искам да се занимавам с електрохимия, все едно гледам себе си преди години.

- А сте само на 17!

- От 2 години горе-долу вече преподавам.

- Все пак не ви ли поблазни да заминете?

- Пътувала съм доста. Имам изключителни предложения за чужбина,

но предпочитам да остана в България, защото трябва някой да остане тук

И ако това не сме ние, то кой ще остане. Трябва да има някакво развитие.

Скоро говорих с регионална болница, тъй като си търся стаж в сферата на медицинската техника, за да навлизам постепенно в професията. Казаха ми, че нямат хора, които обслужват техниката, правят го външни фирми. Техникът бил заминал за София. Какво се случва в тази болница?! Техниката трябва да се обслужва почти всеки ден. Тези хора са необходими. Аз в момента уча медицинска техника онлайн. Направи ми силно впечатление, че след употреба всяко нещо трябва да се стерилизира. А това у нас кой го прави - лекарите ли?! Те учат медицина. Трябва някой в България да работи и в сферата на биомедицинското инженерство.

- Ваш колега отличник каза на церемонията, че вие сте хората, които ще оправят държавата, имате ли и вие такава амбиция?

- Надявам се. Ако не съм част от тези хора, се надявам поне част от тях да са тези, които са се вдъхновили от мен.

- А вие от кого се вдъхновихте?

- Вдъхновявам се от моите родители, които също са в инженерния бизнес. Вдъхновявам се от хората, които извършват дейност, без значение каква. И най-елементарното нещо е значимо в нашето ежедневие. Трябва сам да поставиш своята пътека.

Автор на статията

Ярослава Прохазкова Ярослава Прохазкова


Споделете статията

Четете още