Изразих своето негодувание по мой си начин, за което съм готов да си понеса последствията, казва режисьорът в писмо до “Площад Славейков”
Алексaндър Морфов признa, че той е нaдрaскaл врaтaтa и изкъртил тaбелкaтa с името нa Велислaвa Кръстевa, бившия пиaр нa ДПС, която сега е пиaр нa Нaродния теaтър.
Режисьорът, с чиято прочута постановка “Хъшове” театърът откри сезона си тази есен, е пратил писмо с признанието си до “Площад Славейков”. В него казва, че не се е крил и ще си понесе последствиятa. Обяснявa и зaщо го е нaпрaвил: зарaди “откровенатa политическа пропаганда” от стрaнa нa Кръстевa в изборния ден зa пaрлaмент нa 2 октомври, когaто тя придружи Aхмед Догaн до изборнaтa урнa.
Уважаеми приятели, колеги, журналисти, жълти драскачи, лъжци и политици, искам да внеса малко информация за случилото се в Народен театър “Иван Вазов” на 29.10.2022 г., започва писмото си Морфов. По повод разследването срещу неизвестен извършител за надрасканата врата обявява: Аз съм известен извършител и не съм се крил.
По думите му причината за неговите действия е във видеото от изборния 2 октомври, изпратено заедно с писмото му. В него се вижда как Велислава Кръстева придружава Ахмед Доган до изборната урна. Върху клипа се появяват въпроси каква е Кръстева в този момент - пиар на Народния или пиар на Доган.
Тя представлява не себе си, а институцията Народен театър, респективно мен, артистите и всички служители на Народния театър. Това, което тя демонстрира, е откровена политическа пропаганда, пише Морфов.
Обяснява, че незабавно е уведомил директора на Народния театър Васил Василев, но той е игнорирал опитите му да обсъдят случилото се.
Не се научих да мълча през всичките години и не се страхувам. Аз съм свободен, защото не завися от никого! Три пъти съм си подавал оставката и съм напускал театъра поради несъгласие с управлението му! Моите убеждения са в моите постановки, продължава писмото. В него Морфов заявява, че не е съгласен с политически назначения на лица, които смятат, че са недосегаеми и всичко им е позволено.
И признава: Изразих своето негодувание по мой си начин, за което съм готов да си понеса последствията.
И накрая: никой няма право да ме обвинява в етническа нетърпимост! В моите постановки са участвали българи, македонци, албанци, турци, роми, иранци, сърби, французи, украинци, руснаци, евреи, румънци, шведи, американци, китайци, латвийци… и още други!
АЗ НЯМАМ ЕТНИЧЕСКА НЕТЪРПИМОСТ, АЗ ИМАМ НЕИСТОВА НЕТЪРПИМОСТ КЪМ ХОРА БЕЗ МОРАЛ!!!
Велислава Кръстева открива надрасканата врата на кабинета си в Народния театър на 31 октомври. Върху нея 12 пъти е изписано “ДПС”, както и “Изчезни” и “Връзки с общеносвеността на Ахмед Доган” (не е ясно правописните грешки умишлени ли са). Междувременно е извикана и полиция, която да разследва вандалския акт. Ден след това пиарът на театъра заяви пред “24 часа”, че ще съди извършителя, когато бъде разкрит от полицията. Вчера Кръстева не отговаряше на телефона си и не бе намерена за коментар.
“Александър Морфов има какво да каже на българската публика като режисьор”, единствено коментира Васил Василев. Даде и доказателства - на 8 ноември на сцената на Народния гостува Плевенският театър с представлението “Антигона”, поставено от режисьора, когато там директор все още е Василев. Междувременно в Народния се подготвя и “Троянски кон”, също постановка на Морфов.
КОЙ Е АЛЕКСАНДЪР МОРФОВ
30 години след идването си в София като театрален професионалист Александър Морфов се върна в Народния театър като главен режисьор, поканен от новия директор Васил Василев.
Морфов стъпва професионално в столицата с представлението “Политическо кабаре”, създадено от него по време на работата му в Смолянския театър. Отива там след приключването с НАТФИЗ през 1990-а, завършил режисура за куклен театър, защото в родопската трупа е работила неговата учителка от театралната академия Юлия Огнянова. Четири години по-късно ще завърши и кинорежисура при Георги Дюлгеров. Спектакълът в Смолян е по негов сценарий и е толкова остър и политически ангажиран, че е спрян. Затова пък го канят с него от “Сълза и смях”.
През 1992 г. идва и предложението да работи в Театър “София”. Прощъпалникът му там е пиесата на Шекспир “Бурята” и именно с нея Морфов се легитимира като столичен режисьор с невиждан дотогава стил на работа – нова и умна концепция, облечена в омайващо зрелище, изпълнено с изненадващи трансформации на персонажите, като сънувани герои от приказки, където всичко е възможно.
Следва “Дон Кихот”. После и “Дон Жуан” - представление, което живее 10 години при нестихващ интерес, печели без колебание “Аскеер” и “Икар” за режисура и за представление, както и за поддържащите Рени Врангова (съпругата на Морфов) и Захари Бахаров. По-нататък режисьорът прави с Деян Донков “Полет над кукувиче гнездо” (2010), с Камен Донев - “Животът е прекрасен” (2012), с Тео Елмазов и Пламен Пеев – “Вълшебна нощ”, и с мъжката част на трупата - “На ръба” (2015).
В този период той приема да стане директор на Народния. През 2015-а тогавашният шеф Павел Васев се пенсионира и културният министър Вежди Рашидов предлага мястото на Морфов, докато се проведе конкурс. Не минава много време и в трупата го намразват заради внимание само към “своите” актьори и липсата на диалогичност.
Когато шеф на театъра става Мариус Донкин, взаимната неприязън с Морфов избухва в скандал и режисьорът напуска театъра, за да търси реализация извън България. Поставя в руски театри в Москва и Санкт Петербург, а в Севастопол, на Петия международен кинофестивал, показва филма си по спектакъла “Хъшове”.
