Стоян Маринов: С 10 вида алтернативен туризъм Варна ще е дестинация за 4 сезона

Програма за развитие на туризма в община Варна вече е факт и включва анализ на всички компоненти, в нея е формулирано как искаме да изглежда Варна до 2030 г. - сигурна, безопасна, в три възможни сценария, разказва проф. д-р. Стоян Маринов, който застана начело на екипа, разработил документа. Той е декан от катедра „Икономика и организация на туризма“ в Икономическия университет-Варна и съпредседател на Варненска туристическа камара. С него разговаряме за плановете и предизвикателствата, пред които е изправен градът в туристическата сфера и какво предстои през следващите 7 години.

 

- Г-н Маринов, след като програмата за развитие на туризма в община Варна вече е приета от общинския съвет, по кой сценарий ще се развива туризмът в града?

- Реалистичният сценарий се сбъдна - написахме, че през 2023 г. трябва да достигнем равнището от преди пандемията и това е на път да се сбъдне. Най-ценното в програмата са конкретните проекти, които предстои да се реализират. Те са групирани в седем приоритета - създаване на здравословна, сигурна и безопасна среда за туризъм; управление и опазване на туристическите ресурси и обекти; развитие на обща и туристическа инфраструктура; на туристическите зони; развитие на туризъм в четири сезона; пост Covid 19 ребрандиране на дестинация Варна; лидерство и административен капацитет.

- Какво най-общо включват избраните приоритети?

- Например относно създаване на здравословна, сигурна и безопасна среда за туризъм се предвижда едно подразделение на полицията да се занимава с проблемите на туризма - контролиране на екскурзоводска дейност, на туристически обекти с основен акцент курортните комплекси край града. За управление на  туристическите ресурси сме заложили проекти, които засягат абсолютно всички музеи и галерии във Варна - с конкретни действия за модернизирането им - добавена реалност, информационни технологии и др. Една такава разписана вече идея е дворът на РИМ да бъде покрит, за да може да се използва целогодишно. Третият проект е свързан с инфраструктурата, която засяга и туризма - отнесена към курортите. Акцентът ще е към зоната “Южен бряг”, която е след Аспаруховия мост - “Аспарухово”, “Галата”,  накъдето предстои да се развива градът. Аспаруховият вал да се превърне в туристическа атракция, която да привлича гостите на града и така да се продължи стореното до сега в района, което не е никак малко. За курортния комплекс “Чайка” е заложено да се изградят алеи, да се ремонтират улиците, там се посрещат много туристи, а инфраструктурата е поизостанала. В този район е свлачището на “Трифон Зарезан”, което беше заложено и в предишната програма, но не се намери финансиране. В курорта Св. св. Константин и Елена - извън частната собственост, също ще се извърши освежаване на алеи и зелени площи, това пак е по настояване и на бизнеса, в съставянето на програмата взеха участие всички неправителствени организации в сферата на туризма.

- Как ще се финансират тези дейности?

- По програмата е предвидено финансиране от общинския и държавния бюджет, както и от еврофондове, от фонда за възстановяване и развитие също могат да дойдат средства. Общината няма да може да се справи сама. 

- Какви са идеите около много коментираната идея “Варна в четири сезона”? 

- Заложили сме предложения за повече от 10 вида алтернативен туризъм в идеята “Туризъм на четири сезона” - вело, спортен, здравен, сватбен и др. Общината постигна добри резултати през годините с международни спортни турнири - хандбал, волейбол, стремим се чрез спорта да се опитаме да вдигнем посещаемостта извън лятото. Друг акцент е подобряване работата на сайта на информационния център и присъствието им в социалните мрежи.

- Какво още може да се направи за оптималното използване на минералните извори край Варна?

- Да се позиционираме с достатъчно информация, която да убеди туристите, че си заслужава да дойдат тук. Да се използват възможностите да идват пациенти, изпратени и финансирани от германската здравна каса например. България е включена в държавите, рехабилитацията в които частично се заплаща от здравните каси в Германия за клиентите им със застраховки. С помощта на Германо-българската индустриална и търговска камара e постигнато споразумение с асоциацията на германските здравни каси да покриват част от разходите на техни клиенти за балнео и спа програми в България. Нужно е взаимодействие между общината и медицинския университет, защото разковничето се крие в кадрите, които всички знаем, че са недостатъчни в момента - лекари, рехабилитатори и специалисти в бранша, които говорят немски език. Добър пример в здравния туризъм е денталната клиника, която привлича целогодишно много туристи. Те получават много добро цялостно обслужване и съотношение цена-качество. Тук за лечението си плащат не повече от половината, което биха платили в Германия например. Същото трябва да направим ние и с минералната вода - да пристига по един самолет СПА туристи от октомври до април, които идват на рехабилитация и релакс, платени от здравната каса на Германия.

- Има ли неизследван още потенциал в туризма?

- Няма нищо неизследвано, има само неща, които не са довършени до края. Например - правим събития, но те остават някак еднократни, не се превръщат в традиционни, обикновено известността им е локална. Затова залагаме във всеки един курорт да има по един фестивал, който да привлича много хора, да се рекламира по изложенията. Давам пример - правим фестивал “Да споделим Никулден”. Но да не е само за варненци, а да дойдат румънци, турци, гърци, и не само от съседните държави - да дойдат германци за 4-5 дни. Там има потенциал.

- Каква е вашата мечта за развитието на туризма във Варна? Какво бихте искали да се случи, за да стане градът още по-привлекателен?

- Мечтата ми е с това разнообразяване на предлагането да направим така, че всички хотели, които имат потенциал - да работят целогодишно и да имат 60% средна годишна заетост. Тогава ще имаме цялостна заетост на кадрите, двойно или тройно по-високи заплати, качествено обслужване. Тогава кадрите ни няма да ходят в Германия, Испания, ще привличаме по-качествени туристи, които ще харчат повече пари.

- Кои са основните причини за проблемите с кадрите?

- Сезонът е кратък, заетостта - ниска. Ако за четири месеца работа може да си осигурите среден доход за една година - ще стоите тук. Ако не - отивате в кол центъра и не се връщате.

 

Красимира Янчева, също преподавател в катедра “Икономика и управление на туризма” в ИУ, която е част от екипа, разработил програмата, се включи в разговора с нейния опит по темата. 

Тя разказва за малко позната досега ниша - сватбеният туризъм, чийто потенциал е огромен. За 2023 г. желаните места и заведения за изнесени ритуали вече са заети. Обяснението е просто - голям процент млади хора учат в чужбина, продължават пътя си и намират партньор, който е от друга националност. Бракът сключват там, но за празненството идват тук и канят близки и приятели, идват огромни компании от Индия, САЩ, Англия, Германия, Австрия. Тези хора не идват просто за сватбата, те остават по-дълго и обикалят, допълва Янчева.

Те предпочитат изнесени ритуали, стандартните не ги привличат, вече търсят места на открито, с простор, зеленина и романтика като голф комплексите например са много желани. Там има амфитеатрална част, която е много подходяща за събитието, някои двойки поръчват ритуала направо на плажа, като партито е в близкия ресторант. По думите на Янчева градът има потенциал, който не се използва. В Евксиноград също вече се правят сватби, но има проблем с пропускателния режим. Случва се планирана сватба да бъде отменена в последния момент заради държавно посещение и политически делегации.

Бизнесът е огромен, включва голям брой заинтересовани страни -  хотели, ресторанти, сватбени агенции, фирми за анимация, танцови ансамбли, водещи, артисти, гримьори, фризьори, шивачи, декоратори. Покрай този бизнес може да се промени имиджът на дестинация Варна, категорична е Янчева.

Автор на статията

24 часа


Споделете статията

Четете още