“Стресът, който е преживял, е може би никакъв! Страхът би парализирал друг, но той не е осъзнавал ситуацията”, казва бившият директор на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев
Хиперактивността го е карала да се движи, имал е потребност да преодолява разстояния и препятствия
Може да е забелязал някого от търсещите го, но не е отишъл при него
“Сашко е намерен в окаяно състояние, тъкмо на ръба да се стигне до най-лошото”, казва запознат
Издирването на 12-годишния Александър от Перник приключи с щастлива развръзка. Детето бе намерено от делтапланеристи в труднодостъпна местност над радомирското село Червена могила. Малчуганът с тежка форма на аутизъм изчезна на 11 ноември при разходка в Голо бърдо.
Историята му трогна стотици хора, които дни наред обхождаха района около родния му град. В акцията участие взеха пожарникари, жандармерия, планински спасители с кучета, хеликоптер и водолази. На терен работеха и дронове с термокамери.
Девет дни след като бащата на малкия съобщи, че следите му се губят, Сашко бе открит жив в гората.
“Вода” била една от първите му думи към неговите спасители, които го определиха като истински герой. Самите те останаха изумени от стоицизма на момчето и това, че то е оцеляло в планински район.
Детето не оправда съмненията, че "едва ли може да остане живо толкова дни навън". Според медиците в "Пирогов", където бе откаран веднага, той е в добро състояние, защото е приемал вода и храна. Кръвните му изследвания показаха лека дехидратация и отклонения в кръвната захар, но като цяло показателите му бяха стабилни.
"Дъждът може да му е помогнал - наличие на вода, а и ние го намерихме в едно дере във водата - обясниха доброволците от клуба по парапланеризъм Веселин Георгиев и Милко Михайлов, които откриха детето. - Беше в безпомощно състояние. По външния му вид си личи, че се е движил - мръсен, изтощен, гладен, дадохме му вода, стоплихме го. Планината може да е майка, може и да е мащеха. В случая е била майка."
Пред "168 часа" бившият директор на Института по психология към МВР Неделчо Стойчев обясни какво е помогнало на Сашко да оцелее сам в гората в такъв дълъг период от време противно на всички очаквания.
- Доц. Стойчев, какво се крие в щастливата развръзка със Сашко, който бе открит преди дни?
- Детето е с аутизъм и хиперактивност. Възприема света по по-различен начин от другите деца. За него връзката с хората е болезнена и избягва да говори с тях. Реално се страхува от тях. С предметите и нещата, които са свързани с нематериалния свят, се чувства по-спокоен и адаптивен. Когато се е изгубил, той не се е притеснил така, както друго дете, което остава само в гората, би се притеснило. Стресът, който Сашко е преживял, е може би никакъв от тази гледна точка. Страховете, които биха връхлетели другите в тази ситуация, по-скоро ще ги парализират до неузнаваемост, така че да не могат да реагират, дори да правят каквото и да било. При него това не се е случило. Хиперактивността му му е дала възможност да се движи непрекъснато. Не го е правил целенасочено, нарочно. Просто е имал потребност да преодолява различни разстояния и препятствия. Така е компенсирал и възможността за по-сериозно измръзване, а и е стигнал до момента, в който да го открият. Разбрах от тези, които са го намерили, че е бил в окаяно състояние. Според мен той е бил на ръба да се стигне до най-лошото.
