По данните от 2021 г. вече 60% от ражданията в страната за годината са били от жени, които са нямали брак. В същото време дългосрочна тенденция е възрастта на първото раждане да се отмества във все по-голяма възрастова група. Само допреди няколко години тази възраст беше 27, но вече е 29 години. Това съобщи доц. д-р Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека при БАН на дискусия "Влияние на броя и структурата на населението на България върху обществените, социалните и икономическите процеси в страната".
Обсъждането е в рамките на семинар на тема "Преброяване 2021 - Резултати. Етно-демографски характеристики на населението – етническа принадлежност, вероизповедание, майчин език, религиозност" в к.к. "Боровец", организиран от Националния статистически институт.
Очертаващата се тенденция на намаление на раждаемостта, интензивните процеси на отлагане на ражданията към по-късни възрасти, промяната в динамиката на първите, вторите раждания, променящите се семейни модели показват, че са налице дълбинни промени в демографския режим на страната, което данните от последното преброяване отразяват, каза още доц. Димитрова.
Във взаимодействие с високата смъртност и миграцията намалението на раждаемостта води до намаление на младите поколения и увеличаване на дела на възрастното население, което също е видимо и от данните от последното преброяване, посочи още ученият. Тя изтъкна, че този процес има важни икономически и социални последствия, защото той е свързан с по-голямо натоварване на икономически активните хора по отношение на разпределението на доходите към икономически неактивните групи на населението.
Петър Ганев от Института за пазарна икономика, който също участва в дискусията, посочи, че въпреки съществуващите очаквания за намаление на населението в мащабите от последното преброяване, резултатите са бил неочаквани, включително и на регионално ниво. Той напомни, че отчетеният спад на населението е над 840 000 души и допълни, че това е процес, който започва от 1985 г. Тогава обаче в градовете населението намалява, но не с драматични темпове, защото по-големият спад е в селата, докато при последното преброяване вече се отчита по-сериозен спад на населението в градовете. То е заради естествени процеси - тежка демографска структура, пандемия и заради миграционни процеси, но не навсякъде, защото има и градове с положителна миграция – София, Варна, Пловдив, коментира икономистът.
Много е трудно да говорим за икономически подем, ако десетте или петте най-големи градове на България губят население, посочи Ганев. Той коментира, че спадът на населението в работоспособна възраст е най-нисък за София - столица – с около десет процента, а във Видин - над 30 на сто, в Смолян е близо до 30 на сто и обобщи, че има области, в които близо една трета от работоспособното население изчезва за десет години. Това, според експерта, дава ясен сигнал за потенциала на икономика, както и за това, че индустрията и услугите се ориентират не толкова към брой хора, а към влагане на повече капитал, повече знания и повече добавена стойност от работата на един човек.
Ганев допълни, че се отчита за десет години голям спад в броя на хората, които работят ръчен труд – например в шивашката индустрия, за сметка на ръста на заетите в аутомотив индустрията и тази тенденция ще продължи. Все по-малко ще идват инвеститори, които търсят голям брой евтина работна ръка, а ще наемат по-малко хора, за да произвеждат продукти с по-висока добавена стойност, обвързани с европейски вериги на доставка, смята икономистът.
