- Депутатите ще решат дали занапред то да отчита само ръста на инфлацията, или само този на доходите
- Новата формула обаче ще глътне 925 млн. лв. за три години
22 г. след като бе въведена формулата веднъж годишно всички пенсии да се осъвременяват на база инфлация и осигурителен доход, т.нар. швейцарско правило е напът да претърпи поредната промяна. За тези години чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване е променян 7 пъти.
През годините швейцарското правило е отчитало различни проценти на инфлацията и средния осигурителен доход.
През 2005 г. те са били в съотношение 75:25 процента.
Сменяла се е и датата на прилагането му - от 1 януари на 1 юли
От 2007 г. пък се залага сегашното правило - че пенсиите, отпуснати до 31.ХII. на предходната година, се осъвременяват ежегодно от 1 юли с решение на надзорния съвет на Националния осигурителен институт с процент, равен на сбора от 50 на сто от нарастването на доходите и 50 на сто от индекса на потребителските цени.
Така през тези 15 години средната пенсия се е вдигнала от 171,62 лв. през 2007 г. до 536,92 лв. през миналата. Или общото увеличение на парите на възрастните за трите петилетки, откакто се прилага в този вид, е с 365,30 лв. (Виж инфографиката.)
Социалната комисия на парламента одобри на първо четене модифицирана формула по предложение на “Продължаваме промяната” - швейцарското правило вече да отразява или само 100% от ръста на инфлацията, или този на осигурителния доход. Предложението им бе подкрепено от ДБ, БСП и “Възраждане”. Четирите партии имат общо 125 гласа и ако силите се запазят в пленарната зала, законопроектът ще бъде приет. От подкрепа се въздържаха ДПС и ГЕРБ, или 103-ма депутати.
Предложението обаче не се хареса от правителството, синдикатите и работодателите
Само КТ “Подкрепа” застана зад него на тристранката преди седмица.
Засега е сигурно, че догодина швейцарското правило ще вдигне пенсиите с 12% от 1 юли. Според предварителните разчети ръстът на средния осигурителен доход през 2023-а ще е 11,3%, а този на инфлацията - 12,7 на сто. Това означава, че по предложението на ПП пенсиите биха се вдигнали с 12,7% от 1 юли. А само разликата от 0,7% ще струва допълнителни 54,7 млн. лв. на бюджета.
Предвидено е минималната пенсия догодина да е 523,04 лв.
При формулата на ПП тя ще е 526,31 лв., или
разликата е едва 3 лева
за най-ниската пенсия.
При средната “старото” правило би я вдигнало от 697,40 лв. на 792,50 лв., а модифицираното - до 797,44 лв.
През 2024 г. в средносрочната бюджетна прогноза е заложено швейцарското правило да вдигне пенсиите с 8,6% от 1 юли. Ръстът на средния осигурителен доход ще е 10,8%, а този на инфлацията - 6,4%.
Това означава, че с нова формула пенсиите ще се вдигнат с 10,8% и така минималната би станала около 583 лв., докато сегашната дава 568,02 лв. Разликата ще струва още 339,3 млн. лв. на бюджета, смятат експертите.
За 2025 г. заложеното вдигане на парите на възрастните българи по швейцарското правило е с 6,2%. При варианта на ПП отново ще се ползва ръстът на средния осигурителен доход, който ще е 9,2%, което носи с 33 лева повече върху средната пенсия (вдигане до 636 лв.).
Всички тези по-големи разлики за 3 години с натрупването ще изискват допълнителни 925,4 млн. лв.
Според служебното правителство промяната не е финансово осигурена.
“Действащият в момента механизъм за осъвременяване на пенсиите съответства в по-голяма степен на общата цел за развитие на пенсионната система - да се гарантират и правата на осигурените лица, и устойчивостта на системата”, пише в становище вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров.
“С промяната на швейцарското правило
ще се стопи разликата между старите и новите пенсии
Съгласен съм, че в различните държави трябва да има и различни правила на осъвременяване спрямо степента на развитие на икономиката. Нашата икономика е догонваща.
През годините има много висок ръст на средния осигурителен доход и по-малка инфлация, а когато се вземат само 50% от двете, се създават едно неравенство и напрежение между пенсионерите”, обясни Искрен Арабаджиев от ПП, който председателстваше социалната комисия в миналия парламент.
Всъщност именно
по този начин бяха преизчислени пенсиите през октомври
“За по-сериозни промени ще трябва да се обединят политическите партии и експертите. Факт е, че независимо какво увеличение се направи на пенсиите, хората няма да са доволни. Пенсиите са ниски, защото и средноосигурителният доход е нисък.
В момента той е 1300 лв., а средният размер на пенсията е 720 лв.
Не може да имаме пенсии от 1000 - 2000 лева, когато доходите у нас са 1300 лв. средно”,
обясни Арабаджиев в социалната комисия.
БСП ще подкрепи законопроекта, защото той е второто най-добро предложение след нашето, обясни бившият министър и настоящ шеф на социалната комисия Георги Гьоков. Социалистите предлагат две преизчисления от следващата година - със стаж от 1,35 от 1 януари и с осигурителен доход за 2021 г. от 1 юли.
Последната редакция е от 2015 г. и според нея, ако процентът по швейцарското правило е отрицателно число, пенсиите не се осъвременяват.
Редица експерти са призовавали за промяна
на швейцарското правило през последните години. Причината е, че то е валидно за държави, които имат относително устойчив икономически растеж и ниска инфлация. През последните години у нас се наблюдават много сериозни промени в доходите. През 2001 г. средният осигурителен доход е 242 лв., а през 2021 г. вече е 1157 лв., или има 4,7 пъти увеличение. А швейцарското правило може да даде увеличение от около 2 пъти за същия период. Тоест то не може да отрази голямата разлика, която се получава в ръста на доходите и респективно в средноосигурителния доход.
Швейцарското правило е замислено с идеята да компенсира по-рано пенсиониралите се хора с осъвременяването на парите им всяка година, но за България, която все още е в преходен период към напълно развита пазарна икономика, това води само до тази голяма ножица между старите и новоотпуснатите пенсии.
През 6 от годините не се е прилагало
Швейцарското правило не се прилагаше в пълния си вид през годините. От 2017 до 2019 г. бе решено пенсиите да се вдигат през стажа. Тогава целта беше да се увеличава постепенно тежестта на всяка година труд. Затова за 2017 и 2018-а правилото бе прилагано към този процент, а не към размера на пенсията. Така на практика за тези три години е правено преизчисление, подобно на това от 25 декември 2021 г., но с по-малък процент от сегашния - 1,35.
За 2017 г. тежестта на 1 година стаж е определена на 1,126. За 2018 г. е 1,169, а за 2019-а бе 1,2. Освен това обаче през 2018 и 2019 г. бе прилаган фиксиран процент на увеличение - 3,8% за 2018 г. и 5,7% за следващата година, като за пенсионера оставаше по-благоприятното увеличение (или през стажа, или през процента).
В законите за бюджета на ДОО за 2010, 2011 и 2012 г. тези години бяха обявени за “нулеви” и не беше извършено осъвременяване на трудовите пенсии по чл. 100 от КСО, считано от 1 юли на съответната година.
В Дания, Латвия и Нидерландия осъвременяват само с ръста на
доходите - скъпо, но изгодно за хората
Пенсиите в ЕС се вдигат спрямо размера на инфлацията, доходите или в комбинация от тези два показателя.
“Приема се, че осъвременяване, базирано на ръста на доходите, е по-благоприятно за пенсионерите, но и по-скъпото решение. Подобен подход е възприет в държави като Дания, Нидерландия, Люксембург, Латвия. Осъвременяване само по на ръста на доходите е възприето единствено в Австрия, Унгария, Франция, Италия”, пишат в становището си от Българската стопанска камара.
В 14 държави се прилага смесен подход - отчитат се инфлацията и доходите. Тези проценти са различни - 80/20, 70/30, 60/40, 50/50 и 30/70. Чехия като нас прилага правилото 50/50, но спрямо средната пенсия, а с отделна формула се подкрепят ниските.
В Гърция осъвременяването на пенсиите е замразено от 2010 г. От 2023 г. се очаква да се прилага нашето швейцарско правило - 50/50. В Италия по-високите пенсии се вдигат с по-малко. В Латвия в пълен размер се вдигат само малките, а големите - частично. Процентът на осъвременяване е по-голям за тези с по-дълъг принос към осигурителната система.
Демографската криза ще напряга все по-силно системата, защото делът на бюджета за пенсии от БВП нараства, а трябва плавно да се търси адекватно на осигурителния принос пенсионно плащане, подчертава БСК. Да се помисли и за диференцирана подкрепа при осъвременяване на вече отпуснати пенсии, препоръчва тя.
“Всичко това обаче следва да се случва в една спокойна обстановка на база данни, анализи и разчети. Не е редно подобни предложения да се внасят без сериозен обществен дебат”, категорични са от камарата.
