Назад сме по дигитални умения, но пък с най-много жени - специалисти по информационни технологии
Около година и половина повече трябва да учат децата в България, за да усвоят основните умения на връстниците си в Европа. Почти двойно е изоставането по отношение на четене, природни науки и математика, сочи нов доклад на Европейската комисия за качеството на образованието в ЕС.
Учебните часове от 1-и до 10-и клас у нас са най-малко - 7040, на фона на средно 8617 за ЕС. По отношение на ваканциите пък сме първенци.
Без особено подобрение е процентът на напускащите преждевременно образователната система. През 2021 г. той намалява до 12,2% в сравнение с 12,8% за предходната и 14% през 2019 г. Но е значително по-висок от този в останалите страни членки (9,7%).
Разликата между градските и селските райони също е значителна - съответно 6,8 % и 23,7%. В Югозападния регион, където е и София, отказалите се от образование са само 6,7% на фона на 21,6% в Югоизточния регион (виж по-долу инфографиката на ЕК).
Сериозен проблем сред младежите, а и сред възрастните е владеенето на цифровите технологии. Едва 29% от населението между 16 и 74 г. притежава поне основни умения в сравнение със средно 56% за съюза. Тези, които разбират повече в сферата, са само 11% - малко под една трета от средното за блока.
Положението не е добро дори при учениците между 16 и 19 г. 52% от тях имат основни или по-високи дигитални умения - при средно 69% в ЕС. Това
говори за лошо ниво на обучение,
което пък е заради липса на кадри. Все още повече от половината учители у нас са над 50 г.
Намаляват хората в трудоспособна възраст и е слаба връзката между висшето образование и пазара на труда. В резултат предприятията срещат трудности в намирането на квалифициран персонал, което им пречи да осъществяват иновации и да се разрастват, посочва комисията.
Проблемът се задълбочава и от малкото висшисти в STEM областта.
В същото време от целия ЕС в България има най-много жени - специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии - 28% при средно 19% в блока.
Данните за 2021 г. сочат още, че броят на висшистите у нас като цяло остава нисък - една трета от българите между 25 и 34 г. при средно 41,2% за ЕС, а целта е до 2030 г. да станат 45%.
Разликата между завършилите висше в градските и селските райони остава значителна - 47,4% и 13,7%. Единствено броят на висшистите в българските градове се доближава до средната стойност на европейците, които са 51,4%.
Но има неравнопоставеност между половете - 39,5% от жените между 25 и 34 години са с висше образование, в сравнение с 28% от мъжете.
В началното образование (от 3-и клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Информационните технологии, постепенно заменени от компютърното моделиране, стават задължителни в прогимназиалния етап на основното образование.
Трябва
да се наблегне на преподаватели с добри цифрови компетентности,
пише в доклада.
С пандемията от COVID-19 процесът на реформи, свързани с цифровото образование, се е ускорил. В този период от около 2 г. Министерството на образованието и науката раздаваше лаптопи на ученици и учители, които не разполагаха с техника - това ЕК посочва като положителна практика.
