„Форумът, който проведохме, откри прозорец на възможностите. Дали ще минем през този прозорец и ще осъществим възможностите за намаляване на интензитета на езика на омразата, за повече добро, за един по-добър свят и по-добро общество, зависи само от нас“. С тези думи главният прокурор на Република България Иван Гешев закри Мeждународната конференция „STOP HATE SPEECH“, която се проведе на 5-6 декември в София и събра на едно място над 130 представители на неправителствения сектор, духовни водачи, висши магистрати от Европа. Това предадоха от пресслужбата на институцията.
Главният прокурор посочи, че конференцията е надминала всички негови очаквания. „Като главен прокурор за мен различните аспекти на речта на омразата и престъпленията с дискриминационен мотив са огромен проблем. Проблем са за нас като нация, защото самите ние се мразим в ежедневието си и аз виждам как този процес се задълбочава от година на година“, посочи той.
Във втория ден от форума, 06.12.2022 г., се състоя дебат в рамките на третия тематичен панел - „Престъпления по дискриминационен мотив – необходимостта от мерки, гарантиращи правата на представителите на малцинствените групи“. В него участваха представители на Българския хелзинкски комитет, Фондация „Билитис“, прокурор от ВКП, Организацията на евреите „Шалом“, активисти за правата на ЛГБТИ общността, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, журналист – носител на наградата „Пулицър“, представители на академичната общност.
Милена Коцева от Дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ (ЕСПЧ) към Министерство на правосъдието направи кратко изложение на практиката на съда, свързана с гарантирането на свободата на изразяване. Тя обобщи няколко решения по случаи на подстрекаване към омраза, насилие, слово на омразата към хора с различни религиозни възгледи, оправдаване на военни престъпления, на тероризъм, омраза на база сексуална ориентация.
Сава Петров, прокурор при Върховна касационна прокуратура, представи тема, свързана с мерките за разпознаване и отличаване на дискриминационния мотив, характеризиращ престъпленията от омраза при провеждане на наказателното разследване. Той посочи, че престъпленията от омраза и речта на омразата не са еднозначни понятия, макар че са взаимосвързани, и не могат да бъдат наказвани еднакво. „Трябва да има последователна, предвидима, предсказуема политика в борбата с престъпленията от омраза и прокуратурата се е фокусирала не от вчера върху това“, заяви прокурор Петров.
„Какви уроци научихме?“ – попита прокурор Сава Петров. И отговори: “Престъплението от омраза е престъпление на послание, то дава съобщение не само на конкретната жертва, но и на всички носители на съответния признак. Затова и институционалната реакция също е послание. Трябва да направим колегите прокурори не по-грамотни за престъпленията от омраза, а по-чувствителни към тях“, каза магистратът от ВКП. Той подчерта и нуждата от единен механизъм за събирането на данни за такъв тип престъпления, които биха били в полза на дейността на съдебната система в борбата с престъпленията от омраза.
Радослав Стоянов, представител на Българския хелзинкски комитет, обясни механизма, по който насилникът подбира жертвата си. „Това става въз основа на някакъв признак – групата към която жертвата принадлежи или тя се избира така, че да се експлоатира някаква нейна уязвимост“, каза Радослав Стоянов и открои случаите на сексистко насилие (основано на пола) като форма на престъпление от омраза.
Председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” Деян Колев каза, че младите и образовани роми продължават да се сблъскват с проблема на отхвърлянето и омразата. Искам да поздравя колегите от Прокуратурата на Република България за инициативата да организират конференцията „STOP HATE SPEECH”. Надявам се това да е инициатива, която ще обхване много други държави“, посочи Колев. Той обърна специално внимание на негативното влияние на дискриминационните политически изказвания, които според него не са преследвани достатъчно активно. „Свободата на словото не е извинение за език на омразата“, каза председателят на Центъра за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”.
Юлия Дандолова от организацията на евреите в България „Шалом“ благодари на Прокуратурата на Република България за смелостта да организира конференция като „STOP HATE SPEECH“ и да обедини хора от различни вероизповедания и социални групи. Тя подчерта колко важно е у децата да бъде изградена чувствителност към езика на омразата, като сподели притесненията си от насилието в училищата.
„Ротарианците в защита на българските евреи 1940 – 1944“ – бе представената от проф. д-р Вили Лилков тема в рамките на форума. „Когато след Втората световна война Европа е залята от омраза и варварство, се случва нещо уникално. България спасява своите евреи. Избрах като пример поведението на групата на ротарианците, които заедно с евреите са обявени извън закона в България. Защо? Защото е малко известна и показва как трябва да се държат лидерите в такава тежка ситуация“, каза проф. Лилков. Той допълни: „Всеки днес казва - къде е прокуратурата, къде е съдът. Ако разчитаме прокуратурата и съдът да решават проблемите, когато става дума за слово на омраза и престъпления от омраза, ние тогава имаме голям проблем. Преди прокуратурата и съда стои обществото, стоят медиите, стоят лидерите“.
Носителят на наградата „Пулицър“ и член на Кралското географско дружество Мариса Рот отбеляза колко е важно да учиш хората на толерантност и на съвместно съществуване.
Гледната точка на науката по въпроса за границите на свободата на словото представи доц. Ива Пушкарова, преподавател в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. „Дискриминационната престъпност има много проявления. Да, свободата на словото е основно човешко право и ЕСПЧ го свързва с демократичните устои на съвременното демократично общество. Но не всяко нещо, което искаш да кажеш, трябва да бъде казано. Свободата на словото не е неограничена, за разлика от свободата за изразяване на убеждението“, посочи тя.
Доц. Пушкарова заяви, че предизвикателствата в сферата са свързани с границата между свободата на словото и враждебното слово, макар че то винаги е било считано и е попадало в границите на абсолютните забрани в областта на човешките права. „Думите са особено важни и ние трябва да ги съобразяваме, ако искаме да се развиваме“, каза експертът.
Доц. Румяна Христиди от Софийския университет „Свети Климент Охридски“ завърши панела като отбеляза, че за първи път институция като прокуратурата организира такъв уникален форум с участието на юристи, неправителствени организации и гражданския сектор. „Речта на омразата е част от човека, от неговата хилядолетна история. Но това, което можем да правим, е да крепим баланса, борбата е непрекъсната", отбеляза университетският преподавател. Това слово (на омразата) събужда негативни представи, затова най-лесно се прекрачва границата от думи към действия“, подчерта тя и пожела форумът да постави началото на още по-ползотворни и практически резултати „в борбата със злото“.
