Няма да влиза зад решетките, защото за 10 г. е излежал наказанието си в предварителни арести в България, Индия и Виетнам
След закриването на специализираното правосъдие на 28 юли т.г. стотици томове разследвания срещу банди, създадени да грабят, мамят, палят, пребиват, изнудват хората, потеглиха към прокуратури и съдилища в цялата страна.
Къде да отидат, се определя от това къде са извършени престъпленията. Тези дела, които вече са започнати, останаха в Софийския градски съд.
Проблемите не закъсняха. Съдилищата започнаха като горещ картоф да си прехвърлят дела, спорейки за подсъдността им, тъй като бандите не са действали само на едно място.
Каква е съдбата на делата на специализираното правосъдие и какви трудности ги спохождат, ще проследим в поредица от материали.
Две години затвор, но без да влиза зад решетките, получи наскоро 47-годишният Милен Даврански-Катерицата. Той призна вината си, че заедно със Стефан Бонев-Сако са ръководили още 18 души в организирана престъпна група за разпространение на наркотици в София от януари 2011 г. до деня на ареста им - 9 февруари 2012 година.
Катерицата сключи споразумение с прокуратурата,
одобрено от Софийски градски съд (СГС).
Разследването срещу групата започна през февруари 2012 г., след това бе прехвърлено на Специализираната прокуратура, после влезе и в Специализирания съд. Част от “лейтенантите” признаха вина преди време и получиха наказания. Делото срещу останалите бе прехвърлено в СГС след закриването на спецправосъдието.
В СГС други от групата също предпочетоха да признаят вина и да приключи най-сетне съдебната сага. През октомври призна вина и Стефан Бонев-Сако, като сключи споразумение с прокуратурата, а съдът го одобри и му наложи наказание 3 г. условно с изпитателен срок от 5 г.
Преди седмици и Катерицата направи същото - призна, че е давал разпореждания на участниците в групата, разпределял между тях наркотичните вещества и събирал паричните средства от продажбата. Получи ефективна присъда.
Репортерска проверка обаче показа, че той няма да лежи в затвора, защото му се приспада времето, през което е бил задържан в предварителни арести у нас, във Виетнам и в Индия, което е точно 24 месеца.
Групата от 20 наркоразпространители бе задържана през февруари 2012 г. при полицейска операция “Чук”, след получена в сектор “Наркотици” на СДВР информация, че се занимават с пласиране на кокаин и марихуана. В хода на оперативните действия криминалистите изяснили, че бандата работела в строга йерархична структура и разделение на функциите. Тя била оглавявана от Дарвански и Сако.
Катерицата е задържан заедно с Весо Черния. Те пътували в ауди. Черния е бил обявен за издирване по досъдебно производство в ОД на МВР - Благоевград.
При обиск у Даврански са намерени 10 хил. евро,
а у спътника му - мобилен телефон, голям брой булфон карти и бележки.
Последвало претърсване на жилищата на двамата задържани, откъдето са иззети компютър и записващо устройство за камери, два тефтера със записки и 400 лева.
В хода на операцията са арестувани Славе, Кубинеца, Ицо Калоянчев, Сако и др. Някои от тях са осъждани за икономически престъпления, кражби, тежка телесна повреда, хулигански прояви, документни измами, притежание на дрога и др.
При претърсвания в домовете им са открити 24 боеприпаса, пет мобилни телефона, симкарти, кутия от цигари с марихуана, хартиена сгъвка с прахообразно вещество, сламка и фонокарта, по която били открити следи от бяло прахообразно вещество.
Четирима са обявени за издирване, а в жилищата им са намерени и са иззети електронни везни, пластики от симкарти, кафемелачка с полепнал бял прах, раница с голям брой полиетиленови пликове с остатъци от бяло прахообразно вещество, бучка с вещество, реагиращо на кокаин, метална лъжица и заготовки, използващи се за разфасоване и пакетиране на дрогата.
Хора от групата разпределяли дрогата, други контролирали дилърите по квартали, осигурявали охрана и следели за конкуренти.
Катерицата ръководел доставката, съхранението и разпределението на наркотици чрез Весо Черния и Ицо, твърди тогава полицията. За тях работели няколко зареждачи, които вземали дрога и я давали на кварталните дилъри. После събирали парите и ги отчитали на Катерицата, твърди прокуратурата.
Зареждането ставало с коли, които се сменяли,
а дрогата се пазела в квартири и депа в София и близките села.
Катерицата остава в ареста до август 2012 г., когато съдът го пуска на свобода срещу парична гаранция. Година по-късно тя е отменена, както и забраната да пътува зад граница.
Причината е, че е изтекъл законовият срок за внасяне на делото с обвинителен акт в съда. След това се оказа, че Дарвански е напуснал страната, защото не се явява на съдебните заседания, започнали в Специализирания наказателен съд. Призовкари го търсят на различни адреси, проверяват дали не е в затвора, в болница или в някой арест, но от него няма и следа.
Накрая се оказва, че е заминал за Виетнам, за да монтира скимиращи
устройства по банкоматите. През 2015 г. Даврански е задържан с още няколко българи в столицата Хошимин, обвинени са в кражба на данни и източване на карти.
Спецсъдът го издирва, но накрая става ясно, че лежи в затвора във Виетнам. Там пък се оплаква от суровите условия.
В тясна килия били по 10-ина души, къпели се с кофи, ходели до тоалетна в кофи,
водата била мръсна. Още по време на делото срещу българите те пишат на консулството ни във Виетнам с молба да ги трансферират в България и да лежат тук.
В затвора ги посещава наш дипломат, пред когото Даврански обяснява за ужасните условия зад решетките.
Излежава наказанието си през септември 2017 г. После е настанен в специален лагер, докато се подготви процедурата по екстрадирането му у нас. На 31 януари 2018 г. е натоварен в самолет на летище “Ной Бай” в Ханой и пристига в София. Катерицата е първият трансфериран от Виетнам в България по споразумение от 1986 г. След това прекарва в наш арест до 21 май 2018 г., когато отново е освободен под гаранция.
По-късно става ясно, че в края на 2019 г. е попаднал зад решетките в Индия. Задържан е там заедно с още един българин по обвинение, че са
инсталирали скимиращи устройства и източвали банкомат
на Bank of India в Мапуса. Прехвърлен е в арест в началото на ноември 2020 г. и до 13 май следващата година чака да бъде екстрадиран отново в България.
През май т.г. е вкаран пак в наш арест, където остава два месеца. Пускат го под домашен арест до момента на подписване на споразумението с прокуратурата през ноември. Така събрано, времето, което е прекарвал в предварителните арести, както и домашния, от който два дни се броят за един, е точно 24 месеца.
