Увеличение на простите такси по делата, предлага Висшият съдебен съвет на правителството, като залага и разработването на методика, която ясно да определи въз основа на кои разходи се формират те. Нещо повече – ВСС иска в закона да се предвиди, че простите такси, събирани от съдилищата, се актуализират най-малко веднъж на 5 години.
Днес Пленумът на ВСС реши предложенията, които включват промени в Закона за държавните такси, в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в Административнопроцесуалния кодекс (АПК), в Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, както и в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилища по ГПК, да бъдат изпратени на министерствата на правосъдието и на финансите. Дали те ще станат факт зависи от Министерския съвет, който приема двете тарифи, а и има законодателна инициатива и може да внесе предложенията за изменения в законите в Народното събрание.
Предлаганият ръст на таксите на практика е минимален. „С предложените промени се цели актуализиране на размерите на простите такси, събирани от органите на съдебната власт и привеждането им в съответствие с икономическите условия в страната и с разходите, необходими за извършване на услугата или за предоставяне на правото“, мотивират се от ВСС (повече за разходите по делата виж по-долу).
За тъжби, по които се образуват наказателни дела от частен характер, се предлага таксата да нарасне от 12 лв. на 14 лв., пише lex.bg.
За частни жалби по наказателни дела от частен характер в момента се дължат 5 лв., а ВСС предлага таксата да стане 6 лв. Също с лев е и заложеното увеличение по молби за реабилитация, по които в момента се плащат 6 лв.
С 10 лв. се предлага да се увеличи минималната такса за искова молба. Както е известно таксата е 4% от цената на иска, но Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, посочва, че се плащат най-малко 50 лв. Сега ВСС предлага да са 60 лв. Същата е и предложената минимална такса за гражданския иск в наказателния процес.
За делата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди според ВСС таксата за граждани, еднолични търговци и юридически лица с нестопанска цел трябва да стане 12 лв. (сега 10 лв.), а за останалите юридически лица – 30 лв. (сега 25 лв.).
По неоценяем иск да се събира такса до 90 лв. (сега 80 лв.), но не по-малко от 35 лв. (сега 30 лв.), предлага съдебният съвет.
По дела за развод за завеждане на исковата молба в момента се плащат 25 лв. и се предлага таксата да стане 30 лв. ВСС предлага при решаване на делото да се дължат 60 лв. (сега 50 лв.), но не по-малко от 23 лв. (сега 20 лв.). А таксата при допускане на развод по взаимно съгласие да е до 45 лв. (сега до 40 лв.).
При отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело не по спогодба да се събира такса до 115 лв. (сега 100 лв.), но не по-малко от 30 лв. (сега 25 лв.).
С лев да се увеличи таксата по молба за издаване на изпълнителен лист и от 5 лв. да стане 6 лв., е друго от предложенията.
Минималната такса по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и изпълнителен лист (за което таксата е 2% от интереса) да стане 30 лв. (сега 25 лв.).
30 лв. да е и таксата във всички случаи на образувано гражданско дело, които не са изрично уредени в тарифата, предлага ВСС. Сега се дължат 25 лв.
Предвижда се таксата за произнасяне по допускане на касационното обжалване да се увеличи от 30 лв. на 35 лв.
За частна жалба по гражданско дело се предлага да се плащат 17 лв. (сега 15 лв.).
Увеличението на таксата по молба за отказ от наследство или за приемане на наследство е с три лева, т.е. тя да стане 23 лв.
ВСС предлага таксата за обезпечение на бъдещ иск да стане 45 лв. (сега 40 лв.), за обезпечение на доказателства – 23 лв. (20 лв.), а за налагане на обезпечителни мерки, когато акт на Европейския съюз предвижда това – 60 лв. (сега 50 лв.).
При подаване на молба за обявяване в несъстоятелност на едноличен търговец в момента се дължат 50 лв., съдебният съвет предлага таксата да стане 60 лв. За несъстоятелност на търговски дружества и други юридически лица увеличението на таксата е от 250 лв. на 290 лв.
ВСС е изготвил анализ, който сочи, че средният размер на прихода от дело е паднал значително. Докато през 2010 г. средният размер на таксата, събирана от съдилищата по ГПК за едно дело, е бил 81,87 лв., десет години по-късно той е „паднал“ на 64,56 лв..
Общата сума на приходите от съдебни такси през 2010 г. е била 112,7 млн. лв., а през 2020 г. е 75,7 млн. лв.
Същевременно разходите по едно дело нарастват. Така през 2010 г. те са били 71,65 лв. на дело, а през 2020 г. вече са 148,16 лв.
Според ВСС средният размер на таксите в момента е подценен спрямо темповете на нарастване на разходите, на промяна на дела на приходи и разходи, както и според динамиката на инфлацията и доходите.
Заради това съветът е на мнение, че средният размер на таксата трябва да бъде 74,76 лв., т.е. корекцията ще бъде с 16%. Ако това бъде възприето, се очаква приходите от съдебни такси по ГПК да се увеличат с 2,6 млн. лв., или с 3,5%.
Увеличение от два лева предлага ВСС на таксата за обжалване на административен акт, която плащат гражданите, фондациите и сдруженията и така тя от 10 лв. да стане 12 лв. Останалите юридически лица и търговците в момента плащат по 50 лв. за завеждане на административно дело и се предлага таксата за тях да стане 60 лв.
За да се увеличат таксите за касация по административни дела обаче е необходимо изменение в АПК, затова ВСС е изготвил законопроект.
В него се предлага таксите за касация по административни дела, по които няма определям материален интерес, да се увеличат от 70 лв. на 80 лв. Това е сумата, която плащат за завеждане на касационно дело гражданите, едноличните търговци, държавните и общинските органи и за другите лица, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Таксата за всички останали организации е 370 лв. и сега ВСС предлага тя да стане 420 лв.
По делата за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане за касация в момента гражданите и едноличните търговци дължат 30 лв., които съветът предлага да се увеличат на 35 лв. А таксата за всички организации е 200 лв., но според ВСС следва да стане 230 лв.
За производствата по частни жалби по АПК се предлага гражданите, държавните и общинските органи да плащат 35 лв. (сега 30 лв.), а организациите 170 лв. (сега 150 лв.).
Същите са сумите и съответното увеличение и при таксите за отмяна на влязло в сила решение по АПК.
От 100 лв. на 120 лв. се предлага да се увеличи допълнителната държавна такса за страна встъпила в делото след първото заседание, която със свое процесуално действие стане причина за отлагането му.
„Средният размер на таксата по АПК е реално 41,37 лв., което е значително по-малко от разходите в момента, като таксата трябва да бъде 47,62 лв. При корекция или актуализация на средния размер на съдебните такси за административни дела и увеличение с 15% би се постигнало положително въздействие. Ефектът от въздействието на повишаване на размера на съдебните такси по АПК с 15% няма да доведе до значителен спад на обема на работа. В резултат на предложеното увеличение приходите от такси ще се увеличат с 560 000 лева, или с 14,1%“, обосновават предложенията си от съвета.
Извън конкретните промени в размерите на простите такси, ВСС предлага и едно принципно изменение в ЗДТ, ГПК и АПК.
И в трите нормативни акта се предлага да се предвиди следното правило: „Простите такси се определят и се актуализират на периоди не по-дълги от 5 години, съобразно методика за определяне на разходоориентиран размер на държавните такси, събирани от съдилищата, приета от Министерския съвет. В методиката се определят видовете разходи, въз основа на които се формират държавните такси, както и редът и начинът за изчисляване на разходите“.
Съветът изтъква, че въвеждането на правила за приемане на методика за определяне на разходоориентиран размер на държавните такси, събирани от съдилищата, и за актуализирането им, е проява на принципа на правната сигурност и свързаната с него закрила на легитимните очаквания.
„Целта на законопроекта е въвеждане на правила, посредством които да бъде приет конкретен механизъм, съобразно който да се осигури съответствие на събираните държавни такси от съдилищата с разходите по конкретното производство. Този механизъм следва да бъде ясен, недвусмислен и да установи прозрачност и проследимост“, изтъква ВСС. И сочи, че така ще се даде възможност, съобразно икономическите условия, да се покриват разходите на съдилищата от приходите от такси.
Предложенията за изменения на нормативните актове са изготвени в рамките на изпълнението на една от дейностите на проекта по Оперативна програма „Добро управление“ за въвеждането на програмното бюджетиране в съдебната власт.
