Трогателна среща в Рим развълнува Вежди Рашидов. Той се видя отново с кардинал Пупар, дългогодишен министър на културата на Ватикана, който през 1981 година го е приветствал в Равена. Тогава 29-годишният български скулптор печели Златния медал на Ватикана на името на Данте Алигиери. Творбата му „Чистилището“ е отличена между 500 произведения от цял свят, участващи в световното Биенале по темата „Божествена комедия“.
Днес, след толкова много години Вежди Рашидов разбира от папа Франциск, че кардинал Пупар е жив и здрав на преклонната възраст от 92 години и се намира в покоите си във Ватикана, където в усамотение служи вярно на бога.
С широка усмивка и радост кардиналът приема Вежди Рашидов в покоите си, щастлив двамата да се срещнат в едно много лично и духовно пространство в препълнената си библиотека. Разговорът им е дълъг и емоционален, пълен с теми, свързани с литературата и културата, които са не само история за миналото, но и паметта на бъдещето със своето минало.
„За мен кардинал Пупар е от години в спомените ми за Италия. И до днес помня първата ни среща – бях много млад, за първи път получавах световна награда, за първи път пътувах за Италия и за първи път виждах жив кардинал. Това бе и първият ми досег с католическия свят. След голямото отличие в Равена аз получих повече от 25 световни награди, така че лека е била ръката на кардинала тогава“, спомня си Рашидов този момент от миналото, който го е съпътствал в целия му творчески път.
В книгата „Вежди“ има снимка от паметния момент на тържеството в Равена, където кардиналът приветства младия скулптор. Сега, след 42 години, двамата я разглеждат заедно.
Кардинал Пупар поздравява Вежди Рашидов за неговото творчество, което го е направило уважаван и обичан в цял свят човек. „Европа и България са на картата на света с тържеството на мисълта и на културата, с познанието. България има чувство за история и аз смятам, че това дава сили на вашия народ, защото народ без памет няма бъдеще“, казва кардинал Пупар в края на срещата. Двамата се разделят с топла прегръдка, след което кардиналът изпраща малката българска група до дългите ватикански коридори.
