С въжената линия се пренасят материали за новия лабораторен блок на полярната ни експедиция
Марчо Паунов ще възстановява 200-годишна воденица около местата, където са снимани филмите “Капитан Петко войвода” и “Време разделно”
В Антарктида всичко се прави по-трудно и е нужна повече мисъл, тъй като условията са сурови, достъпът ограничен и при загуба на нещо няма откъде да си го набавиш, казва чепеларецът Марчо Паунов.
35-годишният родопчанин изгради транспортен лифт за строителството на нова научна лаборатория към българската полярна база на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.
Никого не познавах от експедицията, потърси ме командирът на базата Йордан Йорданов на Българския антарктически институт и поиска да се направи съоръжението. Преди мен са търсили и други, но техните проекти били тежки.
А целта е всичко необходимо да функционира, лифтът да е от леки материали и да превозва достатъчен тонаж. Да си призная, малко се притесних, защото нямаше как да отида да огледам обекта, добавя Паунов.
Общият товар на експедицията е 11 тона
Масовите съоръжения от подобен тип, които се монтират у нас, са 10 пъти по-тежки.
Всичко се превозва от кораба до базата с гумени лодки на десетки курсове. Там няма пристанища и корабът не може да стигне до брега. Наоколо има само големи късове лед. Ако се обърне лодката или нещо падне във водата, няма как да го намериш.
Започнах подготовката още в България, за да може всички неща, предвидени за въжената линия, да бъдат точно подбрани, така че, като стигнем там, да свършим работа и да не се окаже, че нещо сме забравили или пропуснали.
На Антарктида няма магазин да си набавиш необходимото или работилница да пригодиш нещо. Беше много важно всичко да е преценено до най-малкия детайл.
Материалите събирах въз основа на снимки и устно описание на профила на терена. Направих чертежи и ги изпратих предварително на момчетата, които бяха там тогава.
Те направиха фундамент в долната станция, където трябваше да инсталирам металната конструкция и да закотвя въжето. Имахме предварителна подготовка, за да може, когато отида на място, да започне възможно най-бързо работата.
Лебедката, която взех, е 16 кг и я нося спокойно на ръце. За сравнение лебедките, които се използват в гората, са до един тон. Въжето е 200 килограма, а за голяма и груба лебедка би тежало 700. Тъй като въжето се държи на анкери в скалите, се притеснявах дали са здрави. Оказа се, че са по-плътни и здрави, отколкото тези в Чепеларе.
За някои от дейностите - като опъване на въжетата, ми помагаха двама души. Всичко по монтажа и пробите свършихме за пет дни. Там всеки помага.
Докторът на експедицията се оказа най-деен в бъркането на бетона
Не се спираше човекът и все бе омазан с бетон, обяснява Паунов.
Въжената линия може да превозва наведнъж до 1 тон. Заради липса на време миналото лято успели да отлеят основите наполовина. По план тя трябва да бъде изцяло завършена за 3 години. Суровите условия и минусовите температури изискват специален цимент. Там може да се строи само през летния период, който тепърва започва.
Лабораторията е на скала и всичко - бетон, кофражи, метални конструкции, панели, се пренася с нея.
Сега Марчо Паунов отново заминава за ледения континент, за да помага в строителството, а и екипът е по-спокоен, като работи със съоръжението в негово присъствие. Лети със самолет в група до Аржентина и на пристанището Мар дел Плата ще се прехвърлят на българския научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий”.
Първия път Марчо развял знамето на родния си град Чепеларе на Антарктида. Сега смята да покори връх с името на града, който е висок около 900 метра над морското равнище.
Българските учени кръстили върха на родопския град преди години в знак на благодарност към местната фабрика за ски. Ските, произведени в Чепеларе и дарени на експедицията, още се използват.
Нося всичко необходимо - котки, репели, въжета. В групата, която ще е там, имам и съмишленици за изкачване на върха. Трябва обаче да има нужните условия и разрешение от ръководството на базата, защото е опасно и не бива да се допуска инцидент.
Откакто България е започнала своята полярна дейност в Антарктика, няма инцидент.
В ледените блокове има огромни процепи
- пуснеш парче лед и изчезва в бездната, без да можеш да видиш нищо, а чуваш само грохота. Ще се опитам да стигна върха, казва Паунов.
Той от години се занимава с въжени линии - както предназначени за туризъм, така и товарни на труднодостъпни места - където не може да стигне друга техника.
Правил е линии на електрокомпании за поставяне на стълбове и отливане на постаменти, където друга техника е невъзможно да се използва. Работил е на височинни точки на тецове и заводи.
Още като ученик се записал в клуба по спелеология в Чепеларе и оттам тръгнала страстта му по катерене и всичко, свързано с въжета.
Впоследствие това се превръща в негов бизнес. Записал да учи инженерна физика, но страстта му към екстремните дейности надделяла и не завършил университета.
Край Чепеларе е построил най-дългия алпийски тролей в България. Направил първо един с дължина 165 метра. Впоследствие пуснал втори, дълъг 400 метра, като двете съоръжения се пресичат на различна височина.
Новият тролей е с оригинална система за спускане, постигната със сбруи,
които поставят тялото в легнало положение и създават усещане за летене. Спускането започва от скала с височина 35 м и преминава над река Чепеларска, като я пресича два пъти.
В съседство с атракциона има още въздушно колело - вид въздушен велосипед с 200-метрово въже на 50 метра височина, железен път - катерене на 32 метра височина по 120 стъпала.
В атракционния обект, който се посещава от хиляди туристи през сезона, е построил и горска къща от глина. Тя е направена от 250 сламени бали, измазана със смес от глина и пясък. Заедно със свои приятели направили екопътека до 200-годишната воденица, където са снимани епизоди от емблематичните български филми “Капитан Петко войвода”, “Време разделно” и “Записки по българските въстания”.
Направили я с доброволен труд, а материалите осигурила община Чепеларе. Маршрутът е 3 км, а времетраенето на прехода е час. Предстои да бъде продължена с още 600 метра до стар римски мост преди село Богутево.
Сега искат да спасят самата воденица,
но се оказва, че е собственост на българка, която живее с англичанин, и търсят нейното разрешение.
Изискват се много усилия да я убедим, а след това и средства, но се надявам това да стане, уверен е Марчо.
Младият мъж е работил в Швейцария, но се връща да инвестира в родния си край. Наред с екстремните преживявания е и музикант. От малък ходи в школата по родопска гайда и до днес разпуска с любимите родопски песни.
А на Антарктида носил и любимия си инструмент, за да свири сред полярните ледове.
