Гладоморът в Украйна от 1932-33 г. да бъде обявен за геноцид - тази тема обсъждаха два часа депутатите в предпоследния си работен ден. Темата обаче отново върна репликите за Народния съд, комунистическия терор и настоящето.
Комисията по външна политика предложи общ проект, с който Народното събрание осъжда категорично извършителитe на Гладомора, а всяка последна събота на ноември да бъде за Ден за почит и памет за жертвите му. По темата бяха внесени два проекта на "Демократична България" и на ГЕРБ, които бяха обединени.
Общата декларация мина със 134 гласа "за" и 26 "против" - независимият Явор Божанков и "Възраждане". БСП не участваха в гласуването.
Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов посочи че като се говори за геноцид, той трябва да се аргументира. "Безспорно е, че има избиване чрез глад на милиони хора в СССР. Целта не е да се избие етнос, а кулашкото съсловие т.е. това не е геноцид, а класово изтребление изцяло в духа на марксистката идеология", смята обаче той Костадинов и обяви, че няма да подкрепят декларацията.
Гладоморът от 1932-33г. носи белезите на етническо прочистване, опонира му Красимир Вълчев от ГЕРБ. "Той съвпада и с процесите на разрастване на украинското национално движение, с унищожаване на украинския елит. Това е една от характеристиките на етническо унищожение", подчерта депутатът. А Стоян Михалев от ДБ обяви, че са убивани и деца, като част от т.нар. "Закон за петте житни класа".
Цончо Ганев от "Възраждане" обвини в лицемерие "Демократична България", защото не смеели да отворят и дума за арменския геноцид и най-вероятно го отричат.
Започнахме това Народно събрание с даване на оръжие за Украйна и завършваме с Гладомор, това ли бяха националните приоритети, това ли трябваше да гледа НС, попита Борислав Гуцанов от "БСП за България". И поиска документът да бъде изтеглен. Защо тълкуваме историята по начин, който не носи нищо за страната ни, попита Гуцанов. И обяви, че БСП също е против предложената декларация. Той изпрати част от опонентите си да прочета историята, включително и за т.нар. Народен съд и случилото се в други страни по това време. Не коментирам дали е било правилно, отбеляза той.
Атанас Атанасов от ДБ посочи, че в демократичните общества има различни разделения - политически, икономически, но най-важната ценност е човешкия живот. Ние сме сложили ударението върху този проблем - имало е масово изтребление, настоя той. И атакува "Възраждане" които по-рано обявиха, че естествено няма да подкрепят декларацията. Единственото, което ми идва е, че естествено оправдавате тези, които са извършвали изтреблението, заяде се той.
"С тази декларация осъждаме по този начин да се решават вътрешно политическите въпроси на Русия, защото и България е била жертва в исторически план. Москва продължава 100-годишна политика да скрива истината", настоя Любен Дилов от ГЕРБ.
