На финала на 48-ия парламент - четвъртия поред, който не изкарва мандата си, потърсихме депутати, които за първи път са прекрачили прага на тази сграда като народни избраници.
Какво си представяха за работата на депутата и с какво се сблъскаха в действителност?
С каква лична амбиция седнаха на депутатските банки и удобни ли са те. Разочарованията демотивират ли ги, или напротив - сега желаят по-силно пак да бъдат избрани? И защо?
Това попитахме тримата млади политици, чийто първи стаж като народни представители продължи само три месеца.
Тримата са ситуирани различно в политическия спектър - представители на ГЕРБ, “Демократична България” и партията дебютант след изборите миналия октомври “Български възход”. Те са млади, активни, навлезли в политиката на местно ниво. И тримата са юристи. Впрочем, в този състав на парламента за първи път от години над 1/5 от избраните бяха юристи.
В отговорите си тримата опоненти стигат до консенсус - политическата истерия и конфронтация са най-неприятното усещане, което 48-ото НС е оставило у тях.
- "Български възход" бе най-диалогичната група, не можах да свикна с острите реплики в залата, казва Надежда Самарджиева
- Г-жо Самарджиева, какво установихте, сядайки на депутатската банка - различна ли е действителността в парламента от това, което виждахте отстрани?
- Има голяма разлика. Отстрани не се вижда това, което стои зад пленарните заседания. Има много работа, която остава незабелязана.
- Кои теми бяха ваш приоритет като народен представител?
- Имах различни изказвания от парламентарната трибуна, работих активно и в комисии.
Застъпих темата за Шенген. Имах кауза, свързана с Македония, но не можахме да я развием, тъй като нямаше достатъчно време. Със сигурност цялата парламентарна група на “Български възход” бе най-диалогичната група в Народното събрание. Бяхме отговорни към работата си тук.
- Парламентът обаче се разпуска само след няколко месеца, остана ли у вас разочарование?
- Партиите не можаха да надмогнат политическото си его, не излязоха от реториката на предизборното говорене и не можаха да намерят път към излъчване на редовно мнозинство. Това ме разочарова.
- Мотивиращо или демотивиращо е всичко това за един дебютант в Народното събрание? И каква е прогнозата ви за следващия парламент?
- Малко сложен въпрос. Не мога да отговоря на този етап. Едновременно съм мотивирана и демотивирана. Вижда се процесът, възможностите, но сякаш няма достатъчно желание те да бъдат реализирани. На думи всички имат желание да поправят нещата, на практика - не. Мотивиращо е да се търси някакво решение за в бъдеще. Ако партиите продължават по същия начин, т.е. ако не могат да направят достатъчно компромиси, при всички положения ще имаме още едно такова НС, в което по-скоро отново няма да има кабинет.
- Промени ли се отношението на хората към вас след избирането ви за депутат, а впоследствие и зам.-председател на парламента?
- Не, не мисля.
- Променихте ли си гардероба като народен представител, купихте ли си нови тоалети?
- Нямам нови костюми. Аз съм адвокат, така или иначе това ми е дрескодът за явяване в съдебната зала. Ползвам си старите.
- Използвате ли служебен транспорт, за да идвате на работа?
- Използвам служебен транспорт изключително рядко.
- Удобна ли е депутатската банка?
- Не са удобни. Ако излезем от буквализма - банките биха били удобни, ако можехме да свършим нещо полезно.
Не смятам, че това НС свърши нещо полезно, нямам предвид нашата парламентарна група, а като цяло.
- В 48-ото НС се разменяха остри реплики, стига се почти и до бой, вие обаче останахте встрани от това...
- Лично аз не съм разменила остри реплики с никого. Не мисля, че от “Български възход” някой го е правил. Може би защото сме нова партия, не сме свикнали... Аз едва ли ще свикна на тази размяна на остри реплики в зала. Това по-скоро е пиар, отколкото нещо истинско. Не това е начинът, по който трябва да се държат политическите сили в парламента.
CV
- На 40 г., адвокат
- Родена в Добринище, народен представител от 1-и МИР - Благоевград
- Член на комисиите по туризъм и по конституционните въпроси
