Земетресението през 1999 година в Измит и Кочери, при което загинаха над 17 000 души, беше катализатор за развитие на националната политика на Турция в областта на сеизмичното инженерство. В градовете, които се намират точно над епицентъра на земетресението, се вижда, че има сгради, които са реагирали по-малко по-добър начин, а напълно срутените вероятно са част от сградите, строени преди 2005 година. Това каза в студиото на “Още от деня” проф. Петър Павлов - ръководител Националния център по сеизмично инженерство към Университета по архитектура, строителство и геодезия.
Според него държавата е инвестирала доста средства в образование, в наука, в експертизи, подобряване на нормите, което е довело да подобряване на турската сеизмична школа.
“Това влияние добре върху сградите, които са по-близо до Истанбул и Анкара. Вероятно както нормите, така и контролът не е стигнал до край, до тях (градовете в близост до границата със Сирия - б.р.). Основната причина е, че тези сгради, които рухнаха, са строени преди този период”, обобщи проф. Павлов.
Много са методите за изследване на сеизмичната устойчивост на сградите, но най-модерният и най-точен е експерименталното изследване на сгради, възли от сгради, обясни той и допълни:
“В България числените и аналитични изследвания в областта на сеизмичното инженерство имат много стара история и имаме опит в това направление. За съжаление, третата част на всеки един научен процес - експерименталната, при нас е ограничена поради липсата на съвременна експериментална база”.
По думите му, всяка държава в сеизмичен район трябва да има подобен лабораторен комплекс и отбеляза:
“Според нас строителството в България е доста по-добро от местата, които сме посетили - Турция и Албания, и по-устойчиво на сеизмични вълни”.
Българските спасители са достатъчно добре обучени и имат опит от подобни спасителни операции и не се съмнявам, че ще се справят перфектно, заяви специалистът.
