Новият парламент ще трябва много бързо да приеме законите, нужни да влезем в Шенген. За първи път имаме дата и обещание
Материалът е втора част от интервюто с вицепрезидента Илияна Йотова. Можете да прочетете първата тук.
- Г-жо Йотова, как според вас трябва да изглежда следващият редовен кабинет?
- Интересен е резултатът от анкетата на “24 часа” за профила на правителство. Той показа, че хората харесват модела на служебните кабинети на президента Радев - хора, свързани с различни периоди от развитието на страната, спечелили доверие със своята експертност независимо от партийната принадлежност. Поздравявам ви за идеята - нестандартна и интересна социология, макар и без професионална методика.
- След последните скандали през уикенда с честванията на Гоце Делчев казахте, че РСМ сама блокира членството си в ЕС. Има ли механизми България да спре този процес?
- С натиска отвън приключихме. Продължаваме да разговаряме с нашите европейски партньори. Българската общественост трябва да знае на какъв огромен натиск беше подложена президентската институция и колко разговори бяха необходими на президента Радев, за да убеди партньорите ни защо българската позиция е правилна. България даде доверие в аванс, съгласявайки се с френското предложение, точно защото не искаме ние да бъдем спирачката за членството на РСМ в ЕС. Отвоювахме силна “предпазна клауза” - междуправителствената конференция, с която стартира реално преговорният процес с РСМ, не може да стане, преди нашите сънародници да бъдат записани в конституцията. И не е въпрос само на запис, а да се гарантират истински правата.
Събитията от последните дни и всичко онова, което се случи в последните месеци, показва, че това не са инциденти, колкото и нашите македонски колеги да се опитват да го представят така. Това е политика, която много сериозно се е враснала като метастази в цялата политическа система на РСМ и за която засега не намират доброто лечение. Самата управляваща класа в Македония трябва да застане много ясно против езика на омразата, който води до поругаването на паметта на Гоце Делчев - български революционер, който искаше да види отечеството си обединено.
Разбира се, и ние имаме своите грешки. След като ние първи признахме независимостта на Македония, последваха години на безвремие, което бе грешка. Президентът Плевнелиев никога не отиде в нашата съседка, защото имало език на омразата. Точно обратното - заради това работа на всеки български политик е в непрекъснат контакт, разговори, настоявания, с много сила, воля и страст да убеждава своите колеги, че друг трябва да е разговорът между двете страни, друг трябва да е тонът, ако наистина искат европейска перспектива. Не може да се подвива опашка, когато грубо унижават хората с българско самосъзнание. А когато за първи път ЕС започна да говори за реформи в системата на разширяването, България трябваше да се намеси много по-директно и да каже: Ние с РСМ имаме и други проблеми, най-вече правата на нашите сънародници там. Факт е, че в Договора за добросъседство няма нито дума за българите в РСМ в защита на техните права.
Президентът Радев постави за първи път политическата тема за правата на българите в РСМ на европейската сцена през Съвета на министрите и срещите на върха. А в началото на 2022 г., когато, ако Радев не беше свикал в 12 без 5 заседание на КСНС за Македония, премиерът
Кирил Петков бе предал българските позиции без никакви условия
Не искам да мисля какво щеше да се случи с българите там, ако го нямаше френското предложение, колкото и компромисно да ни изглеждаше то. РСМ има голям проблем - ръководството на държавата да убеди гражданите си искат ли да са част от европейското семейство, или не. Защото това, което се случва, не е само антибългарска позиция, тя е антиевропейска.
- Какви са механизмите ни да окажем влияние сега върху РСМ, след като ветото бе вдигнато?
- Няма да има междуправителствена конференция и не могат да започнат реалните преговори. Оттук нататък ЕК може да праща и по 10 мисии на година, но процесът не се придвижва напред.
България на практика слага вето
Не може да тръгне нищо, без да се изпълни условието, написано черно на бяло - присъствието на българите в тяхната конституция.
- За 16 г. членство в ЕС успяваме ли да защитим позиции?
- Казусът “Северна Македония” е само част от голямата тема за присъствието ни в европейската политика. Трябва да сме по-амбициозни и с повече самочувствие.
Ето, през октомври ще има решение за нова политика на ЕС по отношение на реформи в институциите и по отношение и на по-бързото разширяване на Западните Балкани. Нека да има ясна и категорична българска позиция - как България се вмества със своята специфична роля, и като член на ЕС и като страна от тази част на Европа. Тук не става дума само за декларация на правителство или парламент, а за цялостна разписана политика. За да не стане така, че утре ще има нов ускорен процес по отношение на останалите държави, а България пак ще бъде притискана, за да заеме една или друга позиция.
- Възможно ли е обаче България да бъде натискана, ако темата се обвърже с членството ни в Шенген и еврозоната?
- Против съм смесването на тези теми. Не смятам, че и Брюксел ще го постави като условие. Това са различни оценки и процеси. Но е важно друго - служебният кабинет по Шенген направи за няколко месеца това, което други правителства не направиха от 2011 г. насам. И ако за нещо много ме е яд през тези години, то е, че именно и “благодарение” на български министри и дипломация през 2011 г. се извърши най-тежката грешка, граничеща с предателство на българските интереси - да позволим политическите критерии да се вместят в оценките за Шенген. Когато се намесят политическите аргументи, а не експертните, трудно се постига единодушие. Всеки път има страна членка, която не иска, и основанията са вътрешнополитически, а не европейски. Сега за първи път има нещо конкретно - дата и обещание България да бъде приета при определени условия. Но част от тях са свързани с конкретни закони, които, за съжаление, и този парламент не можа да приеме. Новото НС трябва да се справи много бързо.
- Казват, че нашата граница не е достатъчно сигурна?
- Това не е вярно. По-силна ли е италианската, гръцката - всички външни граници на ЕС?! Това е претекст. В края на 2021 г. ЕК прие условията за реформата на Шенген, където се казва, че ЕС трябва да засили сигурността на своите външни граници.
България е външна граница, а комисарката Йохансон безпардонно отказа финансова помощ за укрепване и стабилизиране на оградата на българо-турската граница. Впрочем от целия огромен пакет за реформа в миграционното законодателство на ЕС, от 2014 година досега не е приет окончателно нито един закон. Ето, виждате този двоен стандарт. Дъблинското споразумение прави страните от външната граница санитарен кордон към Централна и Западна Европа. Не е справедливо само ние да понасяме тежестта на миграционните вълни. Трябва да бъде много силна българската дипломация и с МВР да поставят ребром въпроса пред европейските ни партньори. Познавайки Милков и Демерджиев, смятам, че ще го направят в най-скоро време.
- Споменахме еврозоната - чуват се обвинения, че Радев е против приемане на еврото.
- Ще припомня, че именно служебният кабинет подписа Меморандума за разбирателство с ЕК и Еврогрупата - важна стъпка, която позволява на страната ни да започне да сече евромонети. Голяма грешка съпътстваше досега процеса по присъединяване на България към еврозоната - липсващият разговор с обществото. Вярвам, че служебният кабинет ще компенсира липсата на информираност, защото така се подхранва несигурност, скептицизъм, съмнения, отхвърляне.
Влизането в еврозоната е възможност да участваме активно в решенията за общата парична политика, да бъдем субект в тези политики, а не обект. Дава възможност за равноправно участие в срещите на Еврогрупата, където се взимат най-важните решения в ЕС за бъдещи програми и механизми за финансиране, приоритети, реакции при кризи. Членството в еврозоната е реални перспективи, по-голямо доверие към страната - от инвестициите до лихвените проценти. То ще позволи на страната ни да участва активно с предложения по очаквани дълбоки промени в самата зона с единна валута, да извоюва своите позиции. Португалският финансов министър Мариу Сентену, който стана шеф на Еврогрупата, показа какво значи авторитет за стратегическо насочване на европейската монетарна политика в интерес на по-бедните и по-уязвимите.
- Връщате се от посещение в Анкара, където в разговорите ви бе изтъкнато, че срещата между президентите Радев и Ердоган всъщност е дала нов тласък в отношенията между България и Турция.
- Първо, поднасям своите съболезнования на семействата на жертвите и пострадалите при опустошителното земетресение. България първа реагира с помощ на бедстващите. Турската държава може да разчита на нас за процеса по възстановяване, който, за съжаление, ще е дълъг.
Нов тласък в отношенията между България и Турция - с тези думи започна моят колега, вицепрезидентът Фуат Октай, пролича и в двустранните отношения. Колкото и конспиративни теории да се написаха в България, даже и откровени небивалици за енергийното споразумение с турската компания, истината е, че България и “Булгаргаз” са единствените в рамките на ЕС, които получиха достъп до терминалите за втечнен газ на Турция чрез споразумението за следващите 13 г. Това означава, че ние винаги ще имаме къде да разтоварим танкерите, когато ни е необходимо, че ще имаме черно на бяло осигурено спокойствие за доставки и снабдяване с газ за следващите години.
И понеже говорихме за това кой как воюва със служебното правителство - категорична лъжа е, че по този начин ние стимулираме отново руските доставки. Това са политически идеологеми, които може и да възбудят някой друг политик, но нямат абсолютно никакво значение за страната ни пред нашите европейски партньори. Сред първите, от които президентът Радев получи поздравление за това споразумение, беше председателката на ЕК. Там, за разлика от нашите политици, много добре знаят цената на това споразумение. Защото България може да доставя и на други страни. По време на разговорите ми с турските ми колеги беше оценена и газовата връзка със Сърбия.
Много висока е оценката за срещата на двамата президенти в Истанбул. Веднага след това беше направен мегафорум в Истанбул за инвестиции. Турската страна има сериозни проекти, проявяват изключително голям интерес към съвместни инвестиции за строеж на рехабилитационни центрове, в туристическия бранш и балнеокурортите ни, да се стимулира още повече производството на части за автомобили. Тонът е различен. И заключението беше, че с тази среща се отваря нова страница в двустранните отношения. Най-важното за мен беше уверението им отново, че ще работим заедно за укрепването на границата и спирането на миграционните потоци.
