Еврото продължава да се утвърждава като втората най-важна валута в света, посочи вицепремиерът Пеканов
Приемането на еврото трябва да остане крайна цел за България и се надявам тя да е изпълнила критериите за това след не повече от година.
Това заяви изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Валдис Домбровскис на тържествена церемония в УНСС, на която беше удостоен с почетното научно звание “Доктор хонорис кауза”.
Еврокомисарят бе награден за значителният си принос към изграждането и укрепването на икономическия и паричния съюз на ЕС, засилването на международната роля на еврото, търговската политика на ЕС и икономиката в интерес на хората.
В речта си след като получи отличието от дектора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, Домбровскис посочи, че въпреки че България е изпълнила 3 от 4-те критерия за приемането ни в Еврозоната, инфлацията все още е проблем за това.
"Тя е индикатор, който не се променя бързо и това няма да се случи през следващите няколко месеца. Това, че България няма да успее да се присъедини към Еврозоната от 1 януари, беше обединено становище и на българското правителство, и на Европейската комисия", подчерта Домбровскис.
Според него трябва да се подкрепят уязвимите фирми и домакинства, които страдат от високите цени на енергията, но мерките трябва да са временни и целенасочени. Фискалната политика не трябва да се раздува, за да не наливаме масло в инфлацията, подчерта зам.-председателят на ЕК.
За еврокомисарят корекции по плановете за възстановяване са възможни при обективни обстоятелства, но основната посока трябва да се запази. Декарбонизацията е важна, ако искаме да сме конкурентноспособни. Няма друг вариант освен да се откажем от изкопаемите горива, категоричен беше Домбровскис.
Той отчете приноса на България в сътрудничеството ѝ с Гърция при диверсификацията на газовите доставки в Европа.
"Развълнуван и смирен съм при получаването на тази титла и съм много благодарен за тази голяма чест. Университетът създава студенти, които дават принос към развитието на България, Европа и света. Надявам се повече от вас да посветят талантите си за благото на Европейския съюз", обърна се Домбровскис към студентите, който присъстваха в залата и зададоха своите въпроси.
Той подчерта важността на това да сме обединени в момент, в който Съюзът е изправен пред редица предизвикателства и заплахи.
И припомни, че утре става една година от началото на агресията на Русия срещу Украйна.
"ЕС и съюзниците ни оставаме обединени, предоставяме военна подкрепа и ще продължим да го правим до победата." увери той.
На събитието присъстваха още вицепремиерът Атанас Пеканов, управителят на БНБ Димитър Радев, финансовият министър Росица Велкова, външният министър Николай Милков, министърът на електронното управление Георги Тодоров и други официални гости.
Пеканов изрази благодарност и уважение към работата на комисар Домбровскис в името на Европа в последните 10 години.
“Европа и европейският икономически и паричен съюз преживяха много през последните 10 години, бяга поставени на редица изпитания през 2012, 2014 и 2015 година, както и през 2020-2021 година. Излязоха от тези изпитания по-силни и механизмите, които разработихме през тези години, ни направиха по-силни като съюз. Те носят икономически растеж, запазват работните места и стабилността и сигурността в Европа. Затова свидетелстват и статистиките - еврото продължава да се утвърждава като втората най-важна валута в света и ще продължи да бъде, а по този начин дава основата за нашето икономическо развитие. В същото време популярността на еврото също расте сред гражданите, които са в Еврозоната, от 66 на над 80%.”, заяви Пеканов.
По думите му Домбровскис е една от фигурите, оставили най-сериозен отпечатък в последните години, за да се случи всичко това.
“Когато комисията на Жан-Клод Юнкер стъпи в длъжност през 2014 година, бяхме в ситуация да учим някои от уроците от световната финансова криза - именно че саморегулиращите се механизми не са достатъчни. Без общи механизми нашият паричен съюз няма да успява да дава максимума от ползите си и ще бъде изложен на редица кризи и опасности. В един паричен съюз и произтичащата от него финансова интеграция, имаме нужда от такива централни механизми, каквито бяха развити именно през последните 10 години - на първо място общият централизиран надзор, създаването на европейския механизъм за стабилност.”, каза още Пеканов.
Той беще категоричен, че един паричен съюз не може да бъде само въпрос на изисквания и предположения, че отделните държави членки ще се държат по подходящ начин, а има нужда от колективни механизми за защита от различните видове шокове и за подялба на риска, когато такива шокове се случват.
”Още преди 10 години знаехме, че, Европейският паричен съюз нямаше такива институционални механизми по споделяне на риска, нямаше и пазарните механизми по линия на банковия сектор и кредитирането, по линия на капиталовите пазари. Благодарение на работата и усилията на предишната и сегашната комисията, и на комисар Домбровскис специално, бяха направени ключовите стъпки за началото на банковия съюз и за началото на съюза на капиталовите пазари. Началото на банковия съюз ни даде един от тези инструменти да се справяме по-добре с кризите. Банковият сектор да не засилва шоковете, а да бъде инструмент, който ги намалява. В първата фаза на банковия съюз бяха направени ключовите стъпки за намаляване на рисковете в банковия сектор, което зададе фундамента той да се развива за напред. Банковият съюз все още не е завършен, тъй като предстои подялба на риска, т.нар. Европейска схема за гарантиране на депозитите. Същевременно по време на комисията Юнкер беше даден старта и на съюза на капиталовите пазари. Това е инициатива на Европейския съюз за създаване на реален единен пазар на капитали, който обхваща целия ЕС. Стигаме до третия аспект - подялбата на рисковете на фискално ниво. Комисията на Урсула фон дер Лайен, изправена пред огромното напрежение на пандемията, за няколко седмици успя да даде решение чрез създаването на NextGenerationEU. Това подпомага и развитието на капиталовите пазари.” заяви още вицепремиерът.
