Понякога има идеи и проекти, които доказват своята жизнеспособност през годините и се радват на интерес от значителен брой хора. Такъв един проект е форумът „Компютърно пространство“ (Computer Space). Възникнал през далечната 1989, най-напред като форум за електронна музика и компютърна графика, през годините в него са добавени направленията компютърна анимация, уеб-дизайн, интерактивни инсталации, мобилни приложения и други. Форумът има конкурсна и фестивална част, като по традиция конкурсната част започва от лятото, а фестивалната се провежда в края на октомври. Има и редица събития, които се реализират преди и след фестивалната част, като срещи с ученици и студенти, дискусии, изложби, развитие и презентиране на богатия архив от проекти на „Компютърно пространство“.
Краят на 80-те и началото на 90-те са години на прехода от аналоговите към цифровите изкуства. За развитието на тези изкуства роля играе развитието и достъпността на електронната и компютърната база. Електронната музика е едно от първите направления на електронните изкуства поради достъпността на електронните синтезатори в края на 80-те. Да си спомним, че един от първите масови синтезатори в тези времена е Yamaha DX 7. Casio и Roland също силно навлизат на пазара на електронни музикални инструменти с акцент индивидуалните потребители.
През годините на социализма, България беше специализирана в рамките на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) в производството на микрокомпютри. Тогава на микрокомпютрите се гледаше предимно като на устройства за игри и домашно ползване, но бъдещето показа, че това е стратегическо производство и микрокомпютрите завладяха света. В края на 80-те в почти всяко българско училище имаше „Правец 82“, а малко по-късно и „Правец 16“, в някои университети дори се купуваха микрокомпютри IBM и Apple. „Правец 82“ има 48кВ RAM памет, вграден BASIC и асемблер. Но дори и при такава нищожна памет (от гледна точка на съвременните представи) можеха да се правят и изпълняват доста приложения, включително компютърни игри. При първите версии програмите се съхраняваха на аудио-касета чрез включен към компютъра касетофон, при по-късните, на 5.25“ дискети чрез флопи-дискови устройства, произвеждани в Чирпан.
Почти всички микрокомпютри имаха прилични графични възможности. Дори „Имко 2“ и „Правец 82“ имаха графичен режим на екрана. С появата на EGA и VGA дисплеите графичните възможности станаха доста по-атрактивни и доведоха до бум на приложенията за компютърна графика. Компютърната анимация, която изисква по-мощни процесори, графични карти и повече памет, става масова към средата на 90-те. След средата на 90-те се появяват първите CAD системи и продукти на компютърна анимация за микрокомпютри. Преди това, такива продукти се изпълняваха на графични станции и мощни (но скъпи) компютри, като например, Silicon Graphics.
Средата на 90-те е известна и с разпространението на Интернет. Студентското общество за компютърно изкуство (СОКИ) е една от първите организации, които имаха през 1995 свой Интернет, своя наета линия и сървър. През 1996, в Студентския дом беше създаден и Център за компютърни изкуства, който подкрепяше проекти на млади автори (дебюти), на студенти и ученици в областта на новите медии и дигитални изкуства. В края на 80-те и началото на 90-те особено разпространено беше видеоизкуството или видео-арт. То бе едно от последните аналогови изкуства. В началото на 90-те вече някои видео-арт проекти използваха компютърен монтаж и специални визуални ефекти, създавани от софтуер.
34-тото издание на международния форум за компютърни изкуства „Компютърно пространство“ се проведе в края на октомври 2022 в Националния студентски дом и показа съвременното състояние и тенденции при дигиталните изкуства.
„Компютърно пространство“ (https://computerspace.org) демонстрира синтеза наука-технологии-изкуство. Международният форум за дигитални изкуства има конкурсна и фестивална част. Интересни проекти в 8 категории спореха за първите места - креативни идеи в областта на компютърната графика, компютърната анимация, електронната музика, уеб дизайн, интерактивни изкуства. Представители на Столична община, МОН, ADCOM, СОКИ и други организации връчиха наградите на победителите.
Фестивалната част включваше изложби, уъркшопове, семинари, представяния на проекти и награждаване на победителите от конкурсната част. Един от акцентите тази година бе “Изкуствен интелект и компютърно генерирани изображения”. Достига ли изкуствения интелект и електронната креативност човешката? Как функционират генераторите на изображения, кои са пионерите в тази област, кои са авторите у нас, които експериментират с тези алгоритми. Симеон Сокеров и Албена Баева демонстрираха тенденциите свързани с Artificial Intelligence и изкуство. Димо Чортов разказа и демонстрира новостите при виртуалната реалност. Интересни и полезни бяха семинарите за 3D графика, за виртуална реалност, графичен дизайн, както и представянията на чуждестранни наградени автори в областта на електронната музика.
Изложбата „Бинарният свят и историята на българските Елка“ показа развитието на българската електроника, от електронните лампи, през полупроводниковите елементи до интегралните схеми. Елка 6521, четвърта в света и първа с операция коренуване, едни от първите портативни калкулатори Елка 101, с впечатляващ дизайн и изнасяни за Западна Европа, Интересно е и развитието на дисплеите при калкулаторите, от лампови до LCD. Бяха представени и механични калкулатори от 19 век. Изложбата с интерактивни инсталации на ученици от ТУЕС показа забавната страна на електронното изкуство- иновативни идеи на младежи. Интерес представляваха и изложбените експонати с отворен код, виртуална и добавена реалност.
По традиция се показват и дизайнерски решения на студенти от НБУ в изложбата „компютърна графика“. 3D мапинга е също една от темите на изложбите на „Компютърно пространство“. Шоуто „Светлини на свободата“ на MP Studio превръща един от най-емблематичните монументи в града – Бранденбургската врата, в портал към историята на Берлинската стена. Единствената по рода си 3D мапинг проекция „Винсент среща Рембранд: Неразказната история“ е своеобразно реализиране на неслучилата се среща между двамата художници. Полина Борисова, ADCOM представи функциите на новия таблет Wacom Cintiq Pro 27. Куратор на изложбите е Валентин Милев в сътрудничество с експерти от и извън СОКИ.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по „Програма за възстановяване и развитите на организации в областта на любителското творчество“. Форумът „Компютърно пространство“ е част от Календара на културните събития на Столична община и се организира от Студентското общество за компютърно изкуство (СОКИ) със съдействието на редица организации- Столична община, Министерство на образованието и науката, Национален студентски дом, ADCOM, Технологично училище „Електронни системи“ към ТУ-София, Bulgarian Design Group, Нов български университет и други. Председател на организационния комитет е Росен Петков, а арт директор - Боряна Савова.
Като резултат от по-горе казаното, може да се обобщи, че „Компютърно пространство“ е един проект за развитие на дигиталните изкуства, демонстриране на синтеза наука-изкуство-технологии и среда за професионално развитие на млади творци и експерти.
