ЕС: Не може Брюксел да каже колко да е, но сега стъпката е малка
Новата формула за минималната заплата - да е половината от средната, не издържа и месец без критики. А служебното правителство ще предложи друга, която да стъпва на евродирективата.
Тя ще се подготви от работна група, а после ще бъде публикувана за обществено обсъждане, за да се
гласува от новото Народно събрание
Обсъжданията са започнали на 22 февруари.
На 1 февруари - ден преди да се разпусне, 48-ото НС реши минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата. Според решението на депутатите новата формула ще влезе в сила от 2024 г.
Точният размер на минималната заплата ще се определя до 1 септември на текущата година. Тази промяна в Кодекса за труда обаче
не се хареса на работодателите, които писаха до еврокомисаря
по работните места и социалните права Никола Шмит. Според бизнеса такава формула на минималната заплата противоречи на директивата на ЕС по темата.
Не може да се каже, че 50% от средната може да осигури нормален стандарт на живот у вас, каза германският евродепутат от ЕНП Денис Радке по време на брифинг за европейската схема за минималната работна заплата.
Това е само една стъпка и е най-малката,
която трябва да бъде предприета в този процес, категоричен бе той.
Държавите имат 2 години срок да въведат евродирективата. Той тече от октомври 2022 г.
В директивата са заложени ориентири - минималната да е 50% от средната или 60% от медианната работна заплата. Но има и допълнителни критерии като покупателната способност, общото равнище, растеж и разпределение на брутните работни заплати и др. Освен това трябва да се достигне и до 80% колективно договаряне.
Не можем да кажем от Брюксел колко висока да е минималната работна заплата, обясни нидерландският евродепутат от “Социалисти и демократи” Ахнес Йонхериус.
Правителството винаги е обяснявало, че споделяме въвеждането на евродирективата, но сме против начина на въвеждане на тази законодателна инициатива. Винаги отбелязвахме, че тя не беше необходима в онзи момент, защото касае определяне на минимална заплата за следващата година.
Нямаше никакви обективни причини да се прави в рамките на предходния парламент
Това беше абсолютно неналежащо решение, каза от своя страна вицепремиерът и социален министър Лазар Лазаров.
По време на второто гласуване на текстовете от депутатите се появиха куп неясноти, въпреки че законопроектът бе внесен още на 21 октомври 2022 г. от БСП. В предизборно наддаване партиите внесоха свои предложения, първото четене мина на 8 декември. Второто му гласуване няколко пъти бе отложено с процедурни хватки. И накрая се случи на самия финал на 48-ия парламент, когато депутатите се хванаха в крачка да отстраняват спорни постановки.
Първо ГЕРБ и “Продължаваме промяната” оттеглиха недомислени текстове, според които занапред минималната заплата трябваше да е “брутна минимална работна заплата”. Това на практика означаваше различни минимални нива на хората в зависимост от клас прослужено време. После се наложи прекъсване на заседанието, за да може в почивката да се съгласуват кои дати да се вземат за рефернтни. “Промяната” настояваше да се гледа по-къс, шестмесечен период, а в първоначалната версия бе предвидено да се вземат 12 месеца на предходната година. Записа се изрично, че МРЗ не може да пада, ако средната заплата тръгне надолу.
Нямаше консенсус и откога да влязат в сила текстовете. БСП до последно се бореше да е още от 1 юли т.г., ГЕРБ обаче настоя да се изчака 2024-а, защото няма приет бюджет и е безотговорно да се гласува без осигурен ресурс.
В крайна сметка разпоредбата отпадна и така законът влезе в сила след обнародването му - на 10 февруари. Така Министерският съвет трябва да я определи до 1 септември. И
тук идва поредната неяснота,
защото тя трябва да бъде представена във финален вариант на социалните партньори месец преди това - 1 август.
Най-ранният срок обаче, в който НСИ може да изчисли заложените параметри, по които ще се определя минималната заплата, е 12 август. Това създава затруднения при прилагането. Ние ще се опитаме да приложим този текст дотолкова и както е възможно, каза Лазаров.
Сега минималната работна заплата е 780 лв. Последните данни на НСИ показват 1880 лв. средна заплата към четвъртото тримесечие. От 1 януари 2024 г. трябва да се готвим за минимална заплата от около 950 лв., пресметна главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
