48 часа преди крайния срок 32 934 искат да гласуват зад граница, има мераклии в Колумбия, Виетнам и Филипините
2 169 000 лв. ще струват хартиените бюлетини и ролки за машините на изборите. Прогнозните количества за традиционните бюлетини са 7 млн., а за машините са поръчани 25 000 ролки.
Първата партида от хартията ще дойде до 12 март, а 18 000 ролки трябва да бъдат доставени до 27 март. Два дни преди вота ще пристигнат и последните 5000.
Изработката и доставката на 16 430 печата ще струва 60 хил. лв., което означава, че един излиза по 3,65 лв.
10 090 000 лв. без ДДС пък ще получи “Сиела Норма” за подготовка, модифициране и параметризиране на софтуера на машините, реши ЦИК.
Само 48 часа остават до крайния срок, в който българите в чужбина могат да заявят желанието си да гласуват на предсрочните парламентарни избори. Последният възможен момент е полунощ на 7 март.
Документите на 32 934 българи зад граница вече са утвърдени и ще могат да упражнят правото си на глас. За сравнение, на предсрочните избори през октомври м.г. потвърдените от ЦИК заявления бяха 50 877. А действителните гласове зад граница пък бяха 175 339, като малко над 147 хил. души бяха дописани в избирателните списъци при отварянето на изборните секции. Разликата идва от законовата възможност избирателят да може да бъде включен в списъка и без предварителна заявка, срещу попълването на специална декларация на място.
И тази година най-много заявки за гласуване има от Турция - в неделя те бяха 21 420.
Малко под 2000 пък са желаещите да гласуват във Великобритания
и Северна Ирландия. 1913 ще използват урните в Германия, 995 пък искат да упражнят вота си в Испания, над 600 са хората с политически позиции в Италия, както и в Нидерлания.
Най-екзотичните заявки, но само с по един желаещ идват от Аржентина, Виетнам, Доминиканската република, Колумбия, Филипините и Литва. Поне трима искат да гласуват и от Тунис, петима - от Саудитска Арабия, по двама от Косово и Ливан. 369 са мераклиите в Канада, сочи справка от сайта на ЦИК.
Секции може да има в държави, където България има дипломатическо или консулско представителство, или при наличие на не по-малко от 40 избиратели, подали заявление преди 7 март. За парламентарните избори няма ограничение това да става само в държави - членки на ЕС. Възможност за образуване на секция има и в местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели. Секции може да се открият и по преценка на ръководителите на дипломатическите и консулските представителства въз основа на общия брой подадени заявления или на общия брой на гласувалите на предходни избори, включително и когато броят на подадените заявления за определено място е по-малък от 40.
На изборите миналата година в 301 секции извън страната имаше машинен вот, в България техника се използваше на 9369 места.
Междувременно седмица след като столичният административен съд отхвърли изготвените от ЦИК образци на протоколи за изборните резултати, комисията прие нови варианти. Така резултатите от хартиените и машинните бюлетини ще бъдат отчетени в две отделни графи, а не само в обща, каквото бе първоначалното намерение на мнозинството в комисията. В Изборния кодекс липсват разпоредби, които да указват, че двата вида гласувания трябва да се отчитат отделно, обясни Емил Войнов, по чието предложение мина първият вариант. Според него в мотивите си съдът не се позовавал на законови текстове, а на “езиков анализ и разума на закона”. Според Войнов каквото и да се приеме, само ще усложни работата на секционните избирателни комисии. И прогнозира, че
ще има много грешки, както и забавяне при предаването на изборните книжа
През 2021 г. законът задължавал комисията да приеме сложния протокол, оправда той коренно различната си позиция от тогава.
