
Албина и екипът ѝ помагаха на пострадалите от потопа до Карлово и Сопот и на доброволците
Албина Ясинская е собственик и управител на Gelato & Latte и биоферма “Розино”. Тя е дипломиран агроном и магистър по биоземеделие от Аграрния университет в Пловдив. Има и магистратура по “Туризъм и маркетинг”. Завършила е и курс по пермакултура и управление на водни ресурси при Зеп Холцер във фермата “Краметерхоф”, Австрия. Но с най-голяма гордост носи званието “сертифициран преподавател в Carpigiani Gelato University” - единствения университет за занаятчийски сладолед в света.
Кое прави човек достоен българин? Албина Ясинская е родена извън България, но сърцето, душата и мисията в живота ѝ са свързани с нашата страна, и то с място и дейност, където и в която все по-трудно откриваме българи, още по-малко млади - работа във ферма на село.
Колко млади хора днес посвещават живота си на работа във ферма с животни и производство на биопродукти? Албина, поредната номинирана за инициативата ни, е сред тях, а който е общувал с нея и се е докоснал до нейните разбирания, е разбрал - тя сякаш идва от друга епоха… От онези приказни времена, за които сме чели в книгите и в които на почит са били трудолюбието, благородството, образованието, доброто възпитание и добрите обноски, това да си внимателен и мил с околните, отдаден на работата, понякога къртовска, защото каква друга да е в селското стопанство? Също така тя може да бъде корав борец и лидер, когато се налага, особено в кризисни моменти.
Преди началото и първите стъпки
Ферма “Розино” е създадена през 2012 г. “Беше стряскаща гледка. Цялото място беше обрасло, сградите бяха в окаяно състояние и навсякъде имаше тонове боклук”, припомня си Албина. Всяка стъпка, всяко действие във фермата е съобразено с мисията и визията за устойчиво развитие и стопанство. Инвестициите са направени със собствени средства и затова всичко става плавно и постепенно - стъпка по стъпка, всеки ден, постоянно, точно както функционира един пчелен кошер. Внимателно и с много премерени стъпки се облагородява земята, реновират се обори и сгради.
Всички материали са естествени и рециклирани, а отпадъците, доколкото ги има - компостируеми. С пермакултурни методи се създават трайни насаждения, подобряват се ниви, ливади и пасища. Започват с една крава и двойка биволи, за да достигнат до общо 130 животни. Биологичното производство изисква специални методи за тяхното изхранване, третиране и лечение, когато се разболеят. Обръща се внимание и на най-малкия детайл с цел опазване на биоразнообразието. “За да запазим популацията на прилепи например, построихме над 30 специални къщи. Изработихме такива с хранилки и за птиците”, разказва Албина. Грижи се полагат дори за змиите. “Изградихме къщи и за тях с цел да ги обезопасим при селскостопанските дейности”, отбелязва Албина. Разположен е и пчелин с около 40 кошера за запазване на биоразнообразието. Животинското царство включва още зайци, кокошки, гъски и токачки.
Мисъл има и за дивите животни, които слизат към фермата в търсене на храна и убежище, а част от тях - елени и сърни, вече живеят и във фермата, като разполагат с достатъчно пространство, за да са максимално близо до естествения си хабитат, и в същото време са защитени. Наблизо са заселили и голяма популация лалугери с цел тяхното опазване, изброява инициативите си Албина.
Към края на 2021 г. всичко изглежда завършено - фермата е напълно изградена, а цялото пространство - реновирано и възстановено. Последният ход е изграждането на екохотел в една от порутените някога стопански сгради, отново с рециклирани материали.
Водното бедствие
Но колко устойчиво се развиваш, личи може би най-много в моментите на голямо предизвикателство. Изпитанието идва внезапно на 1 септември 2022 г. Районът около Карлово и Сопот е залят от потоп. За броени часове се изсипват 200 л на кв. м. От планината се свличат тонове маса с кал, камъни и дървени трупи, които помитат всичко по пътя си надолу. Няколко села в района на Карлово и Сопот са буквално потопени, а улиците и ниските етажи на къщите се превръщат в корита, в които бурната вода отнася всичко със себе си. Село Розино е едно от петте карловки села, в които беше обявено частично бедствено положение.
Биофермата “Розино” е сред първите, които поемат приливната вълна. Водата отнася мостове, нови постройки, техника и насаждения.
Щетите от наводнението са значителни - прекъснати комуникации, скъсани водопроводни мрежи, повредено електроснабдяване и канализация, както и загуба на техника и срутване на брега на реката.
Отново на работа
Мандрата за производство на млечни продукти и суровини за сладолед в крайна сметка не прекъсва дейност нито за миг, дори удвоява работата си, за да може да помага на нуждаещите се в този момент.
В следващите дни екипът на биоферма “Розино” започва да снабдява безвъзмездно с пресни млечни и месни продукти бедстващото население в откъснатите карловски села.
Албина и колегите ѝ помагат не само на останалите без подслон и покъщнина местни хора, но и на доброволците, които дни наред чистят калта от улици и къщи.
Пътят напред
След потопа Албина и екипът на “Розино” и Gеlato & Latte продължават с плановете си за развитие. “Стремим се да изграждаме общност и събираме съмишленици – хора, които подкрепят нашата мисия за създаване на устойчиви продукти, полезни за здравето. Целта ни е да изградим едно отговорно общество с мисъл за хората, животните и природата, следвайки идеята за преминаване от концепцията за опазване на околната среда към дейности за нейното подобряване”, вярва Албина Ясинская.
“Всеки ден е сблъсък с проблеми и трудности. Дали е икономическа ситуация, политическа, човешка намеса или природно бедствие. Трудът във фермата е повече, отколкото се вижда. Всекидневно се стараем, защото произвеждаме български продукти, които се продават тук, в България. Не се изнасят в чужбина. Така трябва да е. Всичко е българско и родно”, казва Албина.
И наистина трудът във фермата остава скрит за стотиците доволни клиенти, които се редят за вкусния и натурален сладолед. Пътят на джелатото от фермата до щанда e труден и дълъг, или както казва Албина, магазините на Gelato & Latte са “черешката на тортата”. Неслучайно българското джелато е в топ 10 на световната класация за най-добри сладоледи и печели много награди. Прави се ръчно, по традиционна италианска технология, но с български суровини. А млякото е от свободно пасящи крави, порода “Джерсей” и биволи - “Българска Мурра”.
Биофермата на Албина всъщност е една от малкото производители на занаятчийско джелато, направено от собствено биомляко и сметана с висока масленост, каквато е необходима за добрия сладолед. Миналата година фермата спечели “Златна мартеница”- признание за утвърдило се на пазара предприятие, наложило успешни биопродукти. Само че зад успехите и наградите стоят всекидневните предизвикателства.
А природни бедствия се случват нерядко. Преди 2 години районът е жертва на пожар, избухнал по време на сухите и горещи летни дни. Засушаване имаше и миналото лято - през юни и юли. Затова всички във ферма “Розино” са свикнали да поливат растителността около района и където видят изсъхващо дърво, носейки големи туби с вода, за да ги спасят. А пороят в началото на септември е само поредното предизвикателство.
Според Албина една от причините за наводнението са промяната в климата, но не липсва и човешка намеса. В района има много изсечени дървета, но без да се засаждат нови. Не се почистват и деретата на реките.
Фермата страда и заради разрушаването на биоразнообразието в района. Преди наводнението екипът на фермата помага за размножаването на десетки видове животни. Около фермата се среща редкият за България вид змия - смок стрелец. Отделно от фермата създават и къщички за различни видове диви животни. Проливният дъжд обаче погубил и част от животните, и местообитанията им.
И независимо дали в сняг, дъжд, буря или жега, Албина и екипът ѝ ще продължават всеки ден да работят във фермата и за хората. Защото така намират смисъл и са щастливи. Но и защото вярват, че все повече техни съмишленици оценяват качествените продукти, приготвени без компромис, както и значението на това да проявяваш добро отношение към Майката Земя.