Д-р инж. Чавдар Желев, началник отдел „Ловно стопанство“ в Югозападното държавно предприятие събра 120 проби от 15 места на Антарктида в рамките на проект за проучване на гъбното биоразнообразие в органогенни почви на остров Ливингстън на Институт за гората – БАН.
Участието на д-р инж. Желев в експедицията беше свързано със събиране на биологичен материал и зоологични изследвания, които са от изключително значение за научно-изследователската програма на Институт за гората – БАН. Резултатите от проучванията ще бъдат публикувани в реномирани международни научни списания, съобщиха от Югозападно държавно предприятие – Благоевград.
Наред с извършената научна дейност на острова, антарктиците и военният екипаж на Научно-изследователския кораб работиха заедно, за да се справят със сериозното количество корабен товар, предвиден за родната база, включително палети с цимент, сандвич-панели, ВиК тръби за полагане, преса за метал, инсинератор за отпадъци, хранителни провизии, както и разнородно оборудване и консумативи. Логистици, строители и моряци се заеха със задачата да излеят останалите 17 от общо 32-та фундаментни блока от бетон, които ще са основата на нов лабораторен блок, който ще приюти родните полярници до няколко години, след като бъде завършен. Беше изграден и още един обект – преместваемо складово помещение за съхранение на техника и оборудване.
Също така на борда на „Св. св. Кирил и Методий“ беше натоварено голямо количество метален скрап, натрупан в базата през годините поради липса на собствен транспорт до Антарктика преди придобиването на кораба. В 00.00 часа местно време на 5 март, след като прие на борда си всички 26 български антарктици, останали все още на Ливингстън, НИК 421 вдигна котва от Южния залив, за да тръгне обратно към Южна Америка, а оттам и към дома.
На 27 декември българският военен научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ потегли от Морска гара – Варна, за да стане част от 31-вата българска антарктическа експедиция до остров Ливингстън. Плаването беше историческо, тъй като за пръв път в историята на родното корабоплаване плавателен съд под български военноморски флаг прекоси Екватора, 60-ия паралел и навлезе в Антарктика. Корабът измина разстоянието от България до Антарктика за 49 дни – общо над 11 000 километра между Варна и българската база „Св. Климент Охридски“, преминавайки през Босфора, Мраморно море, Дарданелите, Егейско море, Средиземно море, Атлантическия океан и пролива Дрейк.
До първата междинна спирка от пътуването – пристанищния град Картахена в Испания, екипажът от 26 души беше придружен от 23-ма курсанти от Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ във Варна, както и от група пасажери. Курсантите използваха възможността, за да проведат 10-дневна плавателна практика заедно с трима свои преподаватели. В Картахена корабът натовари около 40 тона строителни материали, хранителни припаси и оборудване за испанските бази „Хуан Карлос Първи“ (о-в Ливингсън) и „Габриел де Кастия“ (о-в Дисепшън) като част от дългогодишното сътрудничество на Българския антарктически институт с испанския.
След като продължи по маршрута си през Гибралтарския проток, корабът навлезе в Атлантическия океан и премина покрай Канарските острови и архипелага Кабо Верде, където беше приведен в състояние на бойна готовност заради опасността от набези на пирати откъм африканския бряг.
Така „Св. св. Кирил и Методий“ достигна до втората си междинна спирка – Мар дел Плата в Аржентина, където беше тържествено посрещнат с военен оркестър, който изпълни българския национален химн. Сред официалните гости бяха българския посланик в Аржентина Стоян Михайлов и контраадмирал Марсело Тарапов от Военноморските сили на Аржентина. В Мар дел Плата корабът качи част от българските антарктици – логистици и учени, като наред с това презареди с гориво и храна, след което продължи по пътя си на юг към пролива Дрейк, делящ най-южните части на Южна Америка от Южните Шетландски острови, част от които е и о-в Ливингстън. Прочутият с бурните си води Дрейк посрещна учудващо спокойно НИК 421 и кратко след това „Св. св. Кирил и Методий“ хвърли котва в Южния залив на Ливингстън на метри от родната полярна база, за да се включи същински в 31-вата антарктическа експедиция, която вече беше в разгара си.
На острова учените от експедицията проведоха серия изследвания в сферите на почвознанието, геологията, глациологията, биологията, хидробиологията, микробиологията, биотехнологиите и др., работейки по общи седем проекта.
